Позитивният човек търси в самия себе си силата да постига

„ Позитивният човек търси в самия себе си силата да реализира и гледа решително напред в бъдещето. “ ~ Хенри Томас ХАМБЛИН, „ Динамичното мислене “ (Изд. „ Шамбала “).

♥ Позитивните и отрицателни хора и мисли 

Човешките същества се разделят на два типа – положителни и отрицателни. Позволете ми да ви описвам всеки един от тях.

Позитивният човек е магнетичен, прелъстителен, смел, благополучен, жизнен, здрав, деятелен. Той е надвишаващ с жизнеспособност, мощ и умеене да съумява. Никога не се съмнява в способността си да побеждава, в никакъв случай не се тревожи, когато нещата не вървят добре. Не се оплаква и когато последните не протичат безпрепятствено. Когато се сблъска с краткотрайно утежняване на ситуацията, положително настроеният човек се изпълва с още по-голяма решителност да успее. Той не трансферира върху другите виновността за своите лични неточности, а вместо това си извлича поука от този краткотраен крах и я трансформира в собствен консултант и предупредителен огън при всичките си бъдещи инициативи. Позитивният човек постоянно е в положение да открие хора, които да повярват в него и да финансират дейностите му. Той в никакъв случай не страда от липса на другари, тъй като видът персони, които търси, постоянно мощно желаят да му станат такива. Следователно хората, а дружно с тях и опциите, постоянно се появяват, когато е належащо. Той е оптимист, но не е простак или слепец в оптимизма си. Той е над дребнавостта и злобата, егоизма и жестокостта. Нито пък разрешава на омразата и гнева да го извадят от релси или да окажат въздействие върху живота и работата му. Той вдъхва убеденост, провокира внимание. По-скоро е лидер, в сравнение с почитател, и безусловно излъчва атмосфера на триумф.

Негативният човек, несъмнено, съставлява неговата цялостна диаметралност. Той е страхлив, обхванат от грижите си, демонстриращ податливост да гледа на нещата от тяхната мрачна страна. Страхува се да работи прекалено много на своя лична отговорност и търси помощ и съвет от близките. Трудно му е да вземе решение, а когато най-сетне го стори, постоянно го трансформира. Позволява на близките да го надминат в житейските съревнования, след което се тревожи, тъй като се е провалил в одобряването си. Той в никакъв случай не се радва на необикновен триумф в живота – без значение какво е постигнал, могъл е да се оправи доста по-добре. Негативният човек рядко осъзнава, че неуспехите му се дължат на неговите лични дефекти. Вместо това, той трансферира товара на виновността върху плещите на близките или приписва сполетелите го неприятности на случайността и неприятния шанс. Компанията му не е ободряваща и не е търсена от другите хора, като се изключи един или двама, сходни на самия него.

Всичките му мисли и диалози са обагрени с скептицизъм, а лицето му с течение на времето става измъчено и нещастно – прецизен индикатор за положението, в което се намира съзнанието му. Негативният човек няма религия в себе си. Той има вяра в ориста и във въздействието на външните условия. Той е (така обича да твърди) какъвто Господ го е основал и какъвто го е направило обкръжението му. Когато се провали в нещо, той счита, че грешката не е негова. А в случай че характерът му е надалеч от всичко това, което би трябвало да бъде, то е поради наследствеността и ситуацията.

Разбира се, съществуват безпределно доста степени на позитивността и негативността. Затова можем да кажем, че някой е повече или по-малко положителен съгласно с неговия етап на развиване. Или пък може да бъде повече или по-малко отрицателен в сходство със степента на беззащитност и злощастие, в които се е потопил. Ала най-съществената разлика се състои в това, че позитивният човек търси в самия себе си силата да реализира и гледа решително напред в бъдещето. Негативната персона, в противен случай, страдайки от липса на убеденост в себе си, търси помощ и поддръжка в близките и в други външни източници, като в същото време се опасява какво може да  й донесе ориста. Позитивният човек има вяра в себе си напълно и абсолютно, до момента в който отрицателният – не. Това е голямата разлика.

Едва ли е належащо да акцентирам, че всички преуспели хора принадлежат към позитивния вид, а провалилите се – към отрицателния. Ако бяхте способни да изследвате мозъците на стотици съумели персони, като се стартира от лорд Нортклиф, лорд Хейг, Лойд Джордж и се стигне до занаятчията в личното ви село или предградие, ще откриете, че всички те спадат таман към първия. Ако бяхте в положение да проучите мозъците на водещите имена във всички професионални поприща, юристите, художниците, публицистите, поетите и така нататък, щяхте да откриете, че те също принадлежат към позитивния вид. От друга страна, в случай че се задълбочите в диалог с някой несретник (без значение какво е неговото място в живота или какво обучение има – може да бъде дискредитиран политик или пък друмник на пътя), ще забележите, че съзнанието му е настроено отрицателно.

Следователно е явно, че оня, който жадува да преуспее, би трябвало да принадлежи към позитивния вид. Но по какъв начин да бъде изцелен, в случай че спада към втория?

Ние сме това, което сме, вследствие на отдавнашно мислене. Умствената ни настройка се построява въз основа на мислите, които нормално таим, или на които се отдаваме. По този метод, в случай че храним само положителни мисли и отхвърляме отрицателните (като в същото време ги заменяме с техните противоположности всякога, когато нахълтват в мозъка ни без покана), ние последователно построяваме една положителна умствена настройка. Това, от своя страна, значи, че се трансформираме в положително настроени мъже и дами и като такива не можем да не успеем в живота. Следователно всичко се свежда до остарелия въпрос за контрола върху мисленето. „ Да ръководи мисленето си, за човек значи да дефинира живота си. ”

Мислите са положителни тогава, когато касаят следните неща: триумф, достижения, осъществяване, превъзмогване, побеждаване, надмогване, благополучие, мощ, храброст, успокоение, достолепие, неизменност, целенасоченост, самообладание, мъдрост, почтеност, убеденост, религия, вяра, жизненост, обич, наслада, покой, здраве и благополучие.

Негативни са мислите, които касаят тези неща: неуспех, компликация, неудача, тежки времена, некадърност, боязън, смут, горест, паника, грижа, безпокойство, загуба, орис, невярност, неправда, рецензия, ориентирана против другите, вменяване на неприятни претекстове на хората, ненавист, злоба, лакомия, мрачност, сласт, развратност, порочност, нарцисизъм, сенсуализъм, бедност, злощастие, болест, неприятно здраве и гибел. 

Първите построяват темперамент и телесно здраве. Създават бодрост и покой. Вторите унищожават нервната система, водят до неприятно здраве и заболявания, лишават живота от съвсем всичките му наслади и унищожават очакванията за триумф.

Ако в продължение на няколко минути концентрирайте мислите си върху позитивните и позволите на въображението си да си поиграе с всяка обособена дума; в случай че извикате в съзнанието си нейното значение, едно безкрайно и всестранно чувство за мощ ще залее съществото ви. Това са пробудените безкрайни сили на подсъзнателния разум. Всички тези положителни качества, които символизират въпросните думи, живеят във вас – в противоположен случай не бихте били способни да пробудите чувството за мощ. Не можете да предизвикате деяние от страна на нещо, което не съществува. По същия метод, в случай че концентрирайте мислите си върху някое негативно качество, да вземем за пример мизерията, след няколко минути ще ви обхване тъмно, депресивно положение. Ако страхът занимава мозъка ви, скоро ще ви обзет смут и опасения.

Ето за какво триумфът, здравето и щастието ви напълно зависят от вида мисли, които храните. Когато съзнанието ви се задържа само върху позитивните мисли, вие ставате положителни, а посредством неизменност в дейностите – и преуспяващи. Когато обаче мислите за отрицателни неща, ставате отрицателни и в резултат на това се проваляте.

В подобен случай какъв е методът по този начин да контролирате мисленето си, че единствено позитивното да има достъп до вас? Отговорът е следният: посредством непрекъсната зоркост, непрекъснато наблюдаване и настоящи защитни ограничения, както и благодарение на безчет отрицания и утвърждения. Всеки път, когато някоя слабохарактерна, отвратителна или недостойна мисъл се опита да проникне в мозъка ви, отречете съществуването й в своя Съвършен Свят на Ума, а на нейно място утвърдете съвършената диаметралност на това, което сте отрекли.

Самото схващане има безкрайно господство, а умствената мощ или мисълта съставлява мощ, сила, по-велика от всички останали сили и сили. Следователно способността да реализираме всичко, което желаем, е в нас. Въпросната могъща дарба обаче не би могла да откри израз в живота, в случай че умствената ни настройка е неправилна. Когато съзнанието естествено принадлежи към сполучливия вид или пък е тренирано да бъде такова, неговите интензивни сили се концентрират в всесилен лъч, който моделира и извайва външния живот съгласно формата на вътрешния пример. Тук няма никаква „ магия ”. Можем да го разбираем по най-простия метод. Когато съзнанието ви е настроено за триумф, изпратените към подсъзнателния разум импулси могат да доведат само до сполучливи дейности. Както към този момент видяхме, подсъзнателният разум е центърът на всяко деяние и съдържа в себе си неограничени мощ и сила. Последните би трябвало единствено да бъдат ориентирани към подобаващия канал, с цел да осъществят всичко, което жадуваме да реализираме. Когато, затова, съзнанието е „ отлято ” във формата, предопределяща триумф, в подсъзнателния разум проникват единствено мисли и внушения за подобен, а те, от своя страна, наложително се трансформират в носещи триумф дейности.

Единствената разлика сред индивида, който съумява, и този, който не съумява да реализира това (при изискване, че силата и на двамата е еднаква), се корени в съзнанието и по-специално – в метода на мислене. Умствената настройка на успяващия е такава, че той генерира верния тип мисли, които, преминавайки в неговия несъзнателен разум, се трансформират в верния тип деяние. От друга страна, неудачникът, който има схващане от отрицателен вид, генерира неправилния тип мисли, водещи след това до неправилно деяние. Ето за какво даже за малко време е невероятно да попречите на оня, чийто разум е насочен към триумфа, да напредне. Можете да аргументите банкрута му, да го съкрушите, да го осакатите, да го натикате в калта и да скачате от горната страна му, само че той още веднъж ще се върне на върха. Невъзможно е да спрете една такава персона за дълго, просто тъй като съзнанието  й няма да го разреши. Точно заради тази причина не е допустимо и да помогнете на отрицателния човек. Колкото повече му помагате, толкоз по-слаб и обезсърчителен става той, вкопчвайки се с възобновена мощ във вас за поддръжка и опора. Поставете го в условия на обилие, осигурете му работа, вероятности, въздействие, другари, сложете наготово в ръцете му всичко допустимо, с което можете да му окажете поддръжка, и той ще го остави да изтече през пръстите му, ще изпадне в ограничения и недостиг. Следователно триумфът в живота е разследване от „ сполучливите ” дейности, които на собствен ред са резултат от „ сполучливите ” мисли. Последните пък са разследване от „ сполучливата ” умствена настройка, получена в следствие от утвърждението „ Аз съм Успех ”.

Когато умствената настройка се видоизменя от отрицателна към положителна, се развива нещото, което назоваваме персонален магнетизъм. Човек излъчва влияние, което притегля близките. Невъзможно е да оценим смисъла, което въпросният магнетизъм играе при изгледите за триумф. Ако някой работи за самия себе си, ролята на притегателното влияние на един добре проведен разум би била голяма във връзка с бизнеса. Броят на клиентите и купувачите ще се усили многократно. Нещо повече – последователно ще бъдат привлечени по-качествени клиенти. Така триумфът и благосъстоянието се изливат върху мъжете и дамите, които култивират верния вид схващане. Изградите ли си един път подобаващата умствена настройка, казусът ви към този момент няма да бъде по какъв начин да получите работата, а по какъв начин да я доведете до край. 

Колкото по-позитивно става съзнанието, толкоз повече укрепват Волята и издръжливостта, а способността за централизация се усилва неимоверно. Всеки, който е осведомен с компликациите и тестванията при основаването на бизнес или професионална процедура, ще оцени цената на това. Като цяло, Успехът спохожда тези, които имат най-голяма устойчивост. Способността да се придържаш към обещано нещо постоянно е решителен фактор в борбата. Повечето хора се отхвърлят от битката още на завоя, а им би трябвало единствено един спомагателен подтик и малко повече устойчивост, с цел да реализиран задачите си. Вместо да осъзнаят това, те се предават заради липса на дарба за „ придържане ”, и то тъкмо когато напъните им са на път да се увенчаят с триумф.

Избрано от: „ Динамичното мислене “, Хенри Томас Хамблин, изд. „ Шамбала “, 2008 година
Картина: DALL-E