Как Фидел Кастро успя да спечели Куба – формулата на перфектната революция
Първата среща на партизаните на Кастро против силите на държавното управление ще приключи с кървава баня. Зле въоръжени и едва готови, те бързо осъзнават, че военната машина на Батиста е нещо, против което не могат да се борят. Това е единствената гражданска война, която стартира освен едва, само че и не дава някаква основа на по-сериозна опозиция. В този миг Батиста продължава да има вяра, че всичко е под надзор.
Силите на Кастро идват с транспортен съд и дебаркират на изолираните южни крайбрежия през декември 1956 година След борбата, някои са хванати и екзекутирани, други се крият и отхвърлят да продължат придвижването на един някогашен юрист на име Фидел Кастро. Същият се намира в захарните плантации, взимайки със себе си телохранителя си Универсо Санчез и доктор на име Фостино Перез. Необходими са към две години, преди да стартира да се оформя революцията.
Как се печели една гражданска война? На първо място ви би трябвало водач, а Кастро е прочут в страната си. Той към този момент е лежал в пандиза при опит да нападне казарма в Сантиаго де Куба през 1953 година Осъден е и лежи с още 29 участника. Освободен е през 1955 година със затворническа прошка и незабавно бяга в Мексико.
Приет е под чадъра на известното 26-то юлско придвижване. Обучаван е в изкуството на партизанска война и е подготвян да се завърне назад в страната си и да стартира толкоз мечтаното събаряне на режима. Не всичко се случва тъкмо по този начин, както го подозира, от армията му са останали единствено 2-ма индивида. Кастро и другари се крият на ръба на оцеляването, заобикалят военните патрули, пълзят в канализационни тръби и смучат захарна тръстика, с цел да могат да оцелеят.
Необходима е една седмица, с цел да се срещнат с Гилермо Гарсия, фермер и симпатизант на партизаните и тяхната идея. В средата на декември, дребното село Цинко Палмас ще посрещне още един човек – Раул Кастро. През цялото време Фидел си мислил, че той е мъртъв, само че се оказва, че следва тъкмо техния маршрут и би трябвало да се забави, с цел да не бъде хванат. След още 3 дни изплуват още бойци, в това число и Ернесто Че Гевара. Броят на бунтовниците доближава смелата цифра от 15 души. Осъзнавайки, че няма различен, който да управлява, Фидел ще съобщи, че от този миг стартира същинската борба.
Има доста романтизъм в историята на Кастро и взимането на властта, само че дано не забравяме, че истината е малко по-различна. Могъщата борба сред Давид и Голиат в Куба не се е случила толкоз елементарно. Причината е, че на тази територия се случват редица други дребни саботажи, като не са малко и бунтовниците, които се изправят против корупцията в страната. В градове и села има задоволително хора, които да се изправят и да работят против Батиста и властническото му държавно управление. Без този тип дестабилизация, през днешния ден никой нямаше да знае за Кастро и неговият правилен паж – Че Гевара.
Франк Пиас е един от факторите, които оказват помощ за успеха. Той е млад преподавател от Сантиаго де Куба и бързо се политизира след заграбването на Батиста. Създава дребна съпротива в града си и скрито се включва в придвижването на Кастро от 1955 година Той не се мести в Мексико и остава в Сантиаго, където координира организацията и съпротивата в разнообразни точки от Куба. Именно Франк ще приготви протеста през 1956 година и ще подкрепи силите на Кастро, които идват от юг. По-късно, когато Фидел стартира да се крие в планините, бързо ще стартира да се събира с всички останали бунтовници.
Създава се една здрава връзка сред бунтовниците в планината, разузнавачите в градовете и селата. Пиас няма шанса да види освобождението, както и метаморфозата на Кастро, той е преследван и погубен през юли 1957 година Неговата работа е приключена и дава основата на идващите стъпки. Селия Санчез е щерка на кубински лекар в Манцанило – малко градче покрай Сиера Маестра.
Тя е въодушевена от Кастро и придвижването и независимо събира фенове, с които да се борят против диктатора. Изпраща хранителни запаси за армията в планината, мога на новите мъже да стигнат до местоположението и по този метод дава свежи сили. През 1957 година се мести в Сиера Маестра и става първата жена, която да управлява бойна бригада – нейните подчинени са дами. По това време става и държанка на Кастро.
Ако желаете вашата гражданска война да успее, в никакъв случай не пропускайте медиите. Банка и муха се убиват с вестник, само че също по този начин и деспот. Следователно през февруари 1957 година Селия ще помогне за отвличането на Хърбърт Матюс от New York Times. Той се среща с някои от представителите на революцията и получава изявление по тематиката. Кубинската преса продължава да твърди, че Кастро е мъртъв, до момента в който американската твърди нещо напълно друго. По време на срещата ще пристигна и самият Фидел. Неговата роля е да показа какъв брой огромна войска има и с какви сили разполага.
Нищо от това не е истина, само че най-малко новината за неговата гибел е доста пресилена. Излишно е даже да споделяме, че това е един от най-продаваните броеве в историята на XX век. Ролята на Кастро е да бъде положителният Робин Худ, до момента в който Батиста ще бъде злият принц Джон. Прави се опит за нахлуване на президентсвото в Хавана през март 1957 година Водено от студентския водач Хосе Антонио Ечеверия, младежите не подозират пред какво се изправят. Недоволството им се заплаща с кръв. Кастро даже не взе участие, за него е по-важно да има публичност. Между 1957 и 1959 година Куба продължава да стои в положение на революция.
Пристигащите бунтовници нямат никаква военна подготовка, даже не могат да стрелят с пушка. Започва бърза подготовка, тъй като няма време за повече очакване. Не може да се направи гражданска война със селяни, които нямат никаква отминалост и не могат по никакъв метод да реализират какъвто и да било триумф. Въпреки това ще се срещнат с готови бойци, които бързо би трябвало да решат казуса.
Именно тук идва и Ернесто Че Гевара. Бившият студент по медицина заменя аптечката си за кутия с патрони и бързо се включва в придвижването. Скоро ще се счита за смел водач и ще печели реномето на всички в групата. Назначен е за дясната ръка на Фидел и демонстрира по какъв начин тъкмо би трябвало да се води една партизанска война – без благосклонност и без състрадание към врага. Ернесто екзекутира всеки арестуван боец и не прости на никого.
Училищата в селата се трансформират в пекарни за самун, като бедните селяни са подготвени да одобряват тази всеотдайност за по-добър живот. Без тяхната поддръжка, възможностите в миналото да има сполучлива гражданска война са безусловно нулеви. Батиста също не почива и знае, че този паразит би трябвало да бъде погубен, в случай че желае да ръководи и да прибира милионите на италианската мафия, които идват за казина и други развлечения в страната.
Батиста има голямото предпочитание да трансформира Куба в един още по-завладяващ Лас Вегас. Един от най-големите проблеми е специфичното радио предаване La Plata. Скрита е толкоз добре, че никой не съумява да я открие и тъкмо там бунтовниците стартират да приказват за гражданска война и карат всеки един слушател да се включи в борбата против актуалното ръководство. Грешката на Батиста е, че в никакъв случай не приема съществено своя съперник и отхвърля да слуша рапортите на тайната полиция. Същата може да ползва най-различни мъчения и тормоз над арестуваните, само че изтезанията стартират доста по-късно, за разлика от тези на Кастро.
Напрежението ескалира и в един миг множеството кубинци избират Кастро, откакто не е несъмнено дали скоро няма да се озоват в полицията и да бъдат убити – едната страна най-малко дава правото на живот. През 1958 година напрежението доближава дотам, че Съединени американски щати постанова оръжейно ембарго на Куба и отзовава своя дипломат. Неофициално Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да изпраща по 50 000 $ за придвижването на Кастро, осъзнавайки, че изходът е единствено един. Последното мятане на заровете е интервенция Верано или „ Plan FF “ (Fin de Fidel).
Една дребна победа в Лас Мерседес през август 1958 година не може да реши казуса. Бунтът към този момент се разгръща като рак и неналичието на военно разузнаване ще е един от най-големите козове на опозицията. Данните демонстрират, че съперника е многочислен, а истината е, че са едвам към 3000 индивида. Моралът и поддръжката на локалните също накланя везните в интерес на Кастро, само че тук към този момент виждаме и ръката на Съветския съюз.
След неуспеха на една интервенция и липса на рационалност в Батиста, жителите към този момент знаят на коя страна да застанат. Че Гевара и Сиенфуегос ще отидат на задача през Лас Вилас, с цел да разделят страната на две. За първи път от две години бунтовниците слизат от планината, с цел да се срещнат с съперника в отворена борба.
Битката им продължава цели седем седмици, а нападенията се водят най-вече през нощта. При всяка нова територия се включват нови поддръжници. На към 100 километра от Куба, двамата водачи към този момент са извънредно покрай сражението. Близо до Ягуаджай ще се изправят против постоянната войска. В продължение на 11 дни се води една много сурова борба, която ще завърши на 30 декември, когато армията към този момент няма боеприпаси. Ернесто би трябвало да се бори в Санта Клара и разполага с едвам 350 души, множеството от които тийнейджъъри. Опозицията го превъзхожда 10 към 1.
Бунтовниците съумяват да спрат един от бронираните влакове, който кара оръжие и да спрат връзката. В този миг множеството бойци към този момент са изморени и нямат никакво предпочитание да водят война. След това се предават и просто се отхвърлят. Свалянето на Батиста се случва с няколко булдозера и огромна доза Молотов коктейли. Диктаторът си потегля с 40 души защита от страната и близо 300 милиона $ в брой. Отива в Доминикана, тъй като на никое място другаде няма да го вземат. Останали сами, военните водачи също смъкват гарда и се предават. Това е триумфът на революцията и една борба, която продължава прекалено много време.
