Само Пловдив, София и Варна остават магнит за добър живот
Текст: Петър Ганев, ИПИ
Всеки един от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 година Това е очевидно от окончателните данни от преброяването на популацията през 2021 година.
Досега се знаеше, че популацията се свива с над 800 хиляди души, само че липсваше разбивката по обитаеми места. Тя дава опция да погледнем към развиването на огромните градове, които концентрират голяма част от икономическата и обществената сила в страната - както и близо 40% от популацията. В случая оставяме настрани погледа към областите и общините и гледаме съответно данните за градовете. За първи път в историята на преброяванията всички огромни градове губят население - в интервала 2011-2021 година 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население.
Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са:
1. Столицата София като отчетливо максимален град в страната и единствен с население над 1 млн. души - границата е премината още от 80-те години на XX век.
2. Пловдив и Варна, които вървят дружно и поддържат население над 300 хиляди души - също още от 80-те години на предишния век.
3. Бургас, Русе и Стара Загора, които не престават да са изрично над 100 хиляди души.
4. Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хиляди души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.
Населението на София остава към 1,2 млн. души
Първенецът е явен, като преброяването от 2021 година регистрира население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче несъмнено имаме изненада, като популацията на столицата не се покачва и даже леко спада (с към 20 хиляди души). Това развиване е предизвикано от най-малко три фактора. Първият е, че застаряването в България към този момент натиска популацията и в най-големите градове надолу - даже и да привличаш млади и дейни хора, както е казусът със София, естествените процеси при възрастното население стартират да тежат допълнително. Вторият фактор е обвързван с това, че мащабите на машинален приръст в столицата към този момент са по-обрани, т.е. притокът на население не е в мащабите, които се следиха при започване на века. Третият фактор е пандемията, която не просто утежни естествения приръст - доста висока смъртност през 2020 и 2021 година, само че обърна и миграционните процеси - огромните градове (и София в това число) изгубиха население в посока периферията си директно преди преброяването. Това е правилно единствено за 2020 година, само че ще лишават години на позитивна миграция, до момента в който се възвърне резултатът от еднократната промяна в пандемията. Отделно от това спадът на популацията в София не е казус - това се е случило и в интервала 1992-2001 година, когато преброяванията още веднъж регистрират намаляването на популацията в столицата, тогава най-много в резултат на отварянето на границите.
Пловдив резервира второто място, пред Варна, само че и двата града губят население
Един от огромните въпроси освен това броене беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория максимален град. Разликата сред двата града през 2011 година беше извънредно дребна - едвам 3-4 хиляди души, и това създаваше упования за възможна смяна в класирането. Интересно е, че досега Варна беше единственият град, който непроменяемо усилва своето население при всяко броене, до момента в който Пловдив в няколко следващи преброявания не успяваше да усили своето население. Въпреки това преброяването от 2021 година сподели, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хиляди души, като Пловдив остава втори - с население от близо 320 хиляди души по отношение на към 311 хиляди души във Варна. Въпреки че и двата града също притеглят млади и дейни хора през последните 10 година, стабилно отрицателните естествени процеси, както и резултатът на пандемията, в това число отливът на хора към периферията през 2020 година, в последна сметка, водят до спад на популацията.
Бургас пада под 200 хиляди души, а Русе и Стара Загора към този момент са в границите на 120-125 000 души. След последното броене Плевен към този момент публично е отвън тази категория. В своя пик през 1985 година
десетте водещи града са с население от над 100 хиляди души, в този момент те към този момент са единствено шест.
Бургас, който до 2011-а усилва популацията си до над 200 000, в този момент регистрира спад до под 190 000 души население. Русе и Стара Загора също губят жители със сериозен ритъм - надлежно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 година популацията на двата града е под 125 хиляди души.
Десетката допълват Плевен, Сливен, Добрич и Перник. Първият е с 92 000 поданици през 2021 година, вторият - с 80 000, третият - със 74 000, и четвъртият - с 68 000. Тук е мястото да отбележим, че Перник се завръща след към 40-годишно неявяване в топ 10, като изпреварва Шумен с към 300 души. След тях, напълно покрай топ 10, е и Хасково. Общото сред тези градове е, че те губят по към 10-15% от популацията си за 10 години, разяснява Петър Ганев.
Данните от преброяването удостоверяват наблюдението, че българският град всеобщо губи население, освен това в огромни размери. Трудно е да приказваме за същински социално-икономически напредък в районите, когато даже и най-големите градове в страната губят стабилно население. София, Пловдив и Варна са трите града, които съумяват да притеглят хора през последните 10 години. При останалите обитаеми места този развой или не е резистентен, или по-скоро изобщо го няма, обобщава създателят.
Всеки един от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 година Това е очевидно от окончателните данни от преброяването на популацията през 2021 година.
Досега се знаеше, че популацията се свива с над 800 хиляди души, само че липсваше разбивката по обитаеми места. Тя дава опция да погледнем към развиването на огромните градове, които концентрират голяма част от икономическата и обществената сила в страната - както и близо 40% от популацията. В случая оставяме настрани погледа към областите и общините и гледаме съответно данните за градовете. За първи път в историята на преброяванията всички огромни градове губят население - в интервала 2011-2021 година 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население.
Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са:
1. Столицата София като отчетливо максимален град в страната и единствен с население над 1 млн. души - границата е премината още от 80-те години на XX век.
2. Пловдив и Варна, които вървят дружно и поддържат население над 300 хиляди души - също още от 80-те години на предишния век.
3. Бургас, Русе и Стара Загора, които не престават да са изрично над 100 хиляди души.
4. Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хиляди души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.
Населението на София остава към 1,2 млн. души
Първенецът е явен, като преброяването от 2021 година регистрира население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче несъмнено имаме изненада, като популацията на столицата не се покачва и даже леко спада (с към 20 хиляди души). Това развиване е предизвикано от най-малко три фактора. Първият е, че застаряването в България към този момент натиска популацията и в най-големите градове надолу - даже и да привличаш млади и дейни хора, както е казусът със София, естествените процеси при възрастното население стартират да тежат допълнително. Вторият фактор е обвързван с това, че мащабите на машинален приръст в столицата към този момент са по-обрани, т.е. притокът на население не е в мащабите, които се следиха при започване на века. Третият фактор е пандемията, която не просто утежни естествения приръст - доста висока смъртност през 2020 и 2021 година, само че обърна и миграционните процеси - огромните градове (и София в това число) изгубиха население в посока периферията си директно преди преброяването. Това е правилно единствено за 2020 година, само че ще лишават години на позитивна миграция, до момента в който се възвърне резултатът от еднократната промяна в пандемията. Отделно от това спадът на популацията в София не е казус - това се е случило и в интервала 1992-2001 година, когато преброяванията още веднъж регистрират намаляването на популацията в столицата, тогава най-много в резултат на отварянето на границите.
Пловдив резервира второто място, пред Варна, само че и двата града губят население
Един от огромните въпроси освен това броене беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория максимален град. Разликата сред двата града през 2011 година беше извънредно дребна - едвам 3-4 хиляди души, и това създаваше упования за възможна смяна в класирането. Интересно е, че досега Варна беше единственият град, който непроменяемо усилва своето население при всяко броене, до момента в който Пловдив в няколко следващи преброявания не успяваше да усили своето население. Въпреки това преброяването от 2021 година сподели, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хиляди души, като Пловдив остава втори - с население от близо 320 хиляди души по отношение на към 311 хиляди души във Варна. Въпреки че и двата града също притеглят млади и дейни хора през последните 10 година, стабилно отрицателните естествени процеси, както и резултатът на пандемията, в това число отливът на хора към периферията през 2020 година, в последна сметка, водят до спад на популацията.
Бургас пада под 200 хиляди души, а Русе и Стара Загора към този момент са в границите на 120-125 000 души. След последното броене Плевен към този момент публично е отвън тази категория. В своя пик през 1985 година
десетте водещи града са с население от над 100 хиляди души, в този момент те към този момент са единствено шест.
Бургас, който до 2011-а усилва популацията си до над 200 000, в този момент регистрира спад до под 190 000 души население. Русе и Стара Загора също губят жители със сериозен ритъм - надлежно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 година популацията на двата града е под 125 хиляди души.
Десетката допълват Плевен, Сливен, Добрич и Перник. Първият е с 92 000 поданици през 2021 година, вторият - с 80 000, третият - със 74 000, и четвъртият - с 68 000. Тук е мястото да отбележим, че Перник се завръща след към 40-годишно неявяване в топ 10, като изпреварва Шумен с към 300 души. След тях, напълно покрай топ 10, е и Хасково. Общото сред тези градове е, че те губят по към 10-15% от популацията си за 10 години, разяснява Петър Ганев.
Данните от преброяването удостоверяват наблюдението, че българският град всеобщо губи население, освен това в огромни размери. Трудно е да приказваме за същински социално-икономически напредък в районите, когато даже и най-големите градове в страната губят стабилно население. София, Пловдив и Варна са трите града, които съумяват да притеглят хора през последните 10 години. При останалите обитаеми места този развой или не е резистентен, или по-скоро изобщо го няма, обобщава създателят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ