Загадката на дяволските стъпки
Сутринта на 9 февруари 1855 жителите на британското графство Дейвън намират странни следи в зимния сняг. Не наподобяват на никои други следи виждани по-рано, също така се простират на 160 километра и минават през към 40 села. Съвсем обикновено хората са обезпокоени, появяват се изказвания, че стъпките са оставени от самия демон. (Загадката на дяволските стъпки)
Дяволските стъпки са дълги към 10-12 сантиметра, имат формата на раздвоени копита, качват се по стени и покриви. Отбелязани са надълбоко в снега, все едно ги е оставило нещо топло. На някои места стъпките изчезват, единствено с цел да се появят малко по-нататък. Те са единични, което допуска, че ги е оставило някое двуного творение. В някои селища на практика всички къщи са посетени. Най-сериозното модерно изследване на този случай е направено от Майк Даш, редактор в списание “Fortean Times ”. Той събира всички вероятни документи от това време, в това число вестникарски публикации, скици на следите направени от очевидци и т.н. Ето част от скиците. Никой специалист по дивите животни не може да уточни сигурно какво ги е оставило:
Въпреки това наподобява най-малко някои от следите са били оставени от животни. Нощта на 8 февруари е била необикновена. Първо температурите са разрешили снегът да се разтопи малко. След това обаче е станало доста студено. Това размразяване и наново заледяване може да обезобрази следи от животни до неразбираемост. Така двойка следи – надлежно от две предни и две задни лапи може да замязят на единични следи от раздвоени копита. При някои от дяволските стъпки се забелязвали и отпечатъци от нокти, което още веднъж по-скоро приказва за лапи, а не за копита. При друга част от следите обаче е доста мъчно да се откри логическо пояснение. Едни следи минават през водосточна тръба с диаметър едвам 15 сантиметра. Един човек от град Ексмут в източен Дейвън споделя, че следите стигнали на близко разстояние от къщата му, там изчезнали и още веднъж се появили от другата страна на постройката. Много други хора също съобщили за сходно нещо – съществото като че ли е прекосявало през стени и огради. В един случай следите стигали до затрупана със сняг купчина сено, по купчината нямало никакви отпечатъци, само че стъпките продължавали от другата ѝ страна. Към публикацията е дадена и тази фотография на остарял мост в Пилинг, не е дадена повече информация за този отпечатък върху камъка:
Няколко индивида се пробвали да проследят следите с ловен хрътки. Те описват, че кучетата влезнали в гората, само че бързо се върнали изцяло ужасени. Един човек твърди, че също е наблюдавал следите и на края им е намерил крастава жаба. Не е ясно каква ѝ е връзката със следите. Жабите са студенокръвни животни и не биха оживели през зимата, също така е парадокс една жаба да измине 160 километра за една нощ. През същата зима сходни демонски следи се появили най-малко в още два района. Единият случай бил през март, край Инвърнес, Шотландия, където локален натуролог ги отхвърлил като следи от заек или пор. Другият бил през януари, т.е. там следите се появили по-рано в сравнение с в Дейвън, само че очевидно едвам след историята от Дейвън, и този случай получил известност. Става въпрос за стъпки видени край град Уувърхямптън, който е на 320 километра от Дейвън. Там следите също се били отбелязали по отвесни стени и покриви.
През идващите години още веднъж спорадично ще се появяват такива стъпки, та чак и до наши времена. В броя от пролетта на 1957 на списание “Tomorrow ” един антрополог и психолог на име Ерик Дрингуол споделя за случай от 1950-та година. Бизнесмен написан просто като мистър Уилсън открива озадачаващи следи на плажа на Дейвън. Отново изглеждали като оставени от копита въпреки и не раздвоени. Освен това били двойно по-големи по отношение на откритите преди съвсем век. Четете още:Момиче вижда жена, която пълзи по тавана и спи над нея Пясъкът не се бил наронил по краищата, като че ли следите били оставени с безпрепятствено желязо. Започвали отдолу под една перпендикулярна стена и свършвали в морето. Може би животното (или каквото ги е оставило) е завило на ляво или надясно във водата и се е върнало на брега на друго място. Никъде обаче не се виждали следи излизащи от водата. През зимата на 1957 една жена, още веднъж от Англия написа на “Fortean Times ” за следите, които видяла в градината на родителите си. Тези стъпки стигали чак до сухия цимент, все едно снегът бил прогорен. През 2009 една жена от северен Дейвън намерила такива следи в двора си. Извикала зоолог, който декларирал, че в никакъв случай не е виждал сходни следи, само че те “не били от дявола, а евентуално от заек ”. Освен упоменатите пояснения в двете противоположности – елементарни животни и самия Дявол, има и други теории. Според някои следите са оставени от избягало кенгуру, а съгласно друга са дело на висяща верига от метеорологичен балон.
Дяволските стъпки са дълги към 10-12 сантиметра, имат формата на раздвоени копита, качват се по стени и покриви. Отбелязани са надълбоко в снега, все едно ги е оставило нещо топло. На някои места стъпките изчезват, единствено с цел да се появят малко по-нататък. Те са единични, което допуска, че ги е оставило някое двуного творение. В някои селища на практика всички къщи са посетени. Най-сериозното модерно изследване на този случай е направено от Майк Даш, редактор в списание “Fortean Times ”. Той събира всички вероятни документи от това време, в това число вестникарски публикации, скици на следите направени от очевидци и т.н. Ето част от скиците. Никой специалист по дивите животни не може да уточни сигурно какво ги е оставило:
Въпреки това наподобява най-малко някои от следите са били оставени от животни. Нощта на 8 февруари е била необикновена. Първо температурите са разрешили снегът да се разтопи малко. След това обаче е станало доста студено. Това размразяване и наново заледяване може да обезобрази следи от животни до неразбираемост. Така двойка следи – надлежно от две предни и две задни лапи може да замязят на единични следи от раздвоени копита. При някои от дяволските стъпки се забелязвали и отпечатъци от нокти, което още веднъж по-скоро приказва за лапи, а не за копита. При друга част от следите обаче е доста мъчно да се откри логическо пояснение. Едни следи минават през водосточна тръба с диаметър едвам 15 сантиметра. Един човек от град Ексмут в източен Дейвън споделя, че следите стигнали на близко разстояние от къщата му, там изчезнали и още веднъж се появили от другата страна на постройката. Много други хора също съобщили за сходно нещо – съществото като че ли е прекосявало през стени и огради. В един случай следите стигали до затрупана със сняг купчина сено, по купчината нямало никакви отпечатъци, само че стъпките продължавали от другата ѝ страна. Към публикацията е дадена и тази фотография на остарял мост в Пилинг, не е дадена повече информация за този отпечатък върху камъка:
Няколко индивида се пробвали да проследят следите с ловен хрътки. Те описват, че кучетата влезнали в гората, само че бързо се върнали изцяло ужасени. Един човек твърди, че също е наблюдавал следите и на края им е намерил крастава жаба. Не е ясно каква ѝ е връзката със следите. Жабите са студенокръвни животни и не биха оживели през зимата, също така е парадокс една жаба да измине 160 километра за една нощ. През същата зима сходни демонски следи се появили най-малко в още два района. Единият случай бил през март, край Инвърнес, Шотландия, където локален натуролог ги отхвърлил като следи от заек или пор. Другият бил през януари, т.е. там следите се появили по-рано в сравнение с в Дейвън, само че очевидно едвам след историята от Дейвън, и този случай получил известност. Става въпрос за стъпки видени край град Уувърхямптън, който е на 320 километра от Дейвън. Там следите също се били отбелязали по отвесни стени и покриви.
През идващите години още веднъж спорадично ще се появяват такива стъпки, та чак и до наши времена. В броя от пролетта на 1957 на списание “Tomorrow ” един антрополог и психолог на име Ерик Дрингуол споделя за случай от 1950-та година. Бизнесмен написан просто като мистър Уилсън открива озадачаващи следи на плажа на Дейвън. Отново изглеждали като оставени от копита въпреки и не раздвоени. Освен това били двойно по-големи по отношение на откритите преди съвсем век. Четете още:Момиче вижда жена, която пълзи по тавана и спи над нея Пясъкът не се бил наронил по краищата, като че ли следите били оставени с безпрепятствено желязо. Започвали отдолу под една перпендикулярна стена и свършвали в морето. Може би животното (или каквото ги е оставило) е завило на ляво или надясно във водата и се е върнало на брега на друго място. Никъде обаче не се виждали следи излизащи от водата. През зимата на 1957 една жена, още веднъж от Англия написа на “Fortean Times ” за следите, които видяла в градината на родителите си. Тези стъпки стигали чак до сухия цимент, все едно снегът бил прогорен. През 2009 една жена от северен Дейвън намерила такива следи в двора си. Извикала зоолог, който декларирал, че в никакъв случай не е виждал сходни следи, само че те “не били от дявола, а евентуално от заек ”. Освен упоменатите пояснения в двете противоположности – елементарни животни и самия Дявол, има и други теории. Според някои следите са оставени от избягало кенгуру, а съгласно друга са дело на висяща верига от метеорологичен балон.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ