Представяме ви наша селекция на ужасни истории от британския фолклор.

Представяме ви наша селекция на ужасни истории от английския фолклор. Всяка просвета има истории, които се предават от потомство на потомство, като имат няколко цели – от поучителни до предизвестия и закани. Британската просвета е една от най-известните в света и доста хора са чували за легендите за крал Артур или английските национални приказките. Въпреки това, британците имат цялостен ​​каталог от доста по-тъмни и плашещи истории, които най-често се описват като нощни истории на ужасите (Zona666.com). Червена шапка Границата сред Англия и Шотландия в продължение на доста епохи била рисково място. Там биели, атакували, ограбвали и нападали фермерите. С течение на времето, се появяват митове за най-известните локални бандити, а по-късно и за свръхестествени същества, които употребявали човешките битки за персонални цели.




Едно от тези създания е по този начин наречената Червена шапка, гоблин или злобен гном. Приличал на дъртак с стоманени ботуши. Имал дълга, разрошена коса, червени очи, тънки пръсти с остри нокти и огромни зъби. Той постоянно носел алена шапка на главата си. Червената шапка излизал единствено през нощта. Привличали го труповете на прясно убити или ранени хора. Той пиел кръвта им и боядисвал шапката си с нея. Ако нямало трупове или ранени, тогава той можел да нападна пасажерите, с цел да ги нарани. Къти Дайр (Cutty Dyer) Това е по този начин нареченият воден дух, който е човекоядец. Живеел в река Йео (Yeo) или Ашбърн (Ashburn). Станал прочут в град Ашбъртън, графство Девън (Devon). В този град, той спял под кралския мост. Когато деца или локални пияници се спуснали под моста към водата, той ги нападал, издърпвал ги под водата и ги удавял. Когато умрели, той пиел от кръвта им. Легендата за Къти Дайр е проследена през 1879 година, когато е оповестена в печата, само че даже тогава, локалните остарели хора са я знаели от детството си.

Често, с това творение плашили децата, с цел да не слизат до водата. Но, има свидетелства за двама мъже, които една нощ персонално видели червенооко хуманоидно страшилище. То стояло във водата и се усмихвало, а в устата му имало огромни и остри зъби. За благополучие на жителите на Ашбъртън, когато конфигурирали електрически лампи в града, които осветявали и тъмния мост, това създание избягало оттова. Четете още: Мотман: индивидът пеперуда Барабанът на Дрейк Сър Франсис Дрейк е прочут като популярен английски мореплавател и победител над испанската армада през 1588 година. Но има една легенда, съгласно която, той подписва Договор със самия демон, с цел да му помогне да разбие испанците. Разказва се, че това се удостоверява от думите му, които той промърморил, обречен на смърт в тресчица и делириум.



Друга страшна история се споделя за тъпан, който принадлежал на Дрейк, и който преди този момент бил съхраняван в абатството на Бъкланд. Този тъпан започвал да бие самичък по време на огромните войни. Твърди се, че е чуван по време на Наполеоновите войни, както и по време на Първата и Втората международна война. Напоследък, по някаква причина истинският тъпан бил прикрит в скрито вместилище, а вместо него е извадено копие. Скритата булка Тази легенда е записана за първи път през 1822 година, само че съгласно съставителя на сбирката – Самюел Роджърс, тя е била известна на хората доста преди този момент. Нещо повече, доста антични имения на благородници претендирали за ролята на самата къща, където се е случило всичко. Според тази легенда, в средата на 19-ти век, са били композирани стихове, които се трансформирали в ария и по това време станали същински шлагер. Историята споделя за щастливи и радостни младоженци, които дружно с гостите си чествали своята женитба през целия ден и цяла нощ. И когато всички били изтощени от песни и танци, решили да играят на гоненица. Младоженецът бил определен за търсещ, а булката се затичала да потърси място, където да се скрие. След няколко минути младоженецът почнал да търси булката съпроводен от радостните крясъци на гостите. Но, не могъл да я открие на никое място, макар че огледал всички стаи. Търсел булката с дни, по-късно седмици, само че тя била изчезнала без диря. Дали не била избягала? От тъга младоженецът в никакъв случай повече не се оженил. Веднъж намерил един малък дъбов сандък в дрешника и когато го отворил, видял с смут скелет в сватбена рокля. Оказало се, че капакът на сандъка, в случай че се затвори, не може да се отвари от вътрешната страна. И нещастното момиче постепенно умряло от задушаване, до момента в който всички го търсели в близост.



Фенерите на Джак Фенерите на Джак се назовават ​​странни блестящи светлини в блатата, които се появяват в здрач. В цяла Англия са известни ужасни митове за тези светлини, само че най-много във влажните и блатисти области, което е разумно. Според легендата, тези светлини се пробват да привлекат самотни пасажери в тресавището, само че от време на време могат да доведат до прикрито богатство. Същността на тези светлини отива в дълбините на келтските легенди, съгласно които те са нищо друго, с изключение на дребни духове. Тези светлини могат да се видят, да вземем за пример, в анимационния филм “Храбро сърце “.



Има обаче легенда, съгласно която един елементарен човек на име Джак, който бил доста гневна персона, се трансформирал в светлина. Когато починал, Дяволът поставил в ръката му огромен червен въглен. Оттогава Джак се пробва да притегли хора в блатото с този въглен. А когато умрат, Дяволът ще вземе душите им и по този начин, той ще получи амнистия. Към част 2 – ТУК