Пиенето на коктейли и изучаването на тяхната история е също

Пиенето на коктейли и проучването на тяхната история е също толкоз забавно - изключително в случай че знаете, че сред основаването на първия коктейл и появяването на приети шедьоври на актуалната миксология има път от три хиляди години.

Днес ще научим по какъв начин най-простите отвари от вино и мед в последна сметка се трансфораха в Old Fashioned, Cosmopolitan и Penicillin.

Раждането на коктейлите: историята на появяването

Хората смесват питиета откогато съществува алкохолът. Преди 3000 години жителите на Минойски Крит смесвали протококтейл от бира, медовина и вино, в Илиада робините приготвяли отвари от вино, мед, сирене и недопечен лук, гърците „ подправяли “ виното с всичко - от морска вода, към мед, а в езическа Англия ароматна примес от ейл, сайдер и подправки се сервирала на празника на реколтата.

Нова епоха в основаването на коктейли беше открита с извличането на захар и появяването на дестилацията. Например, през Средновековието богатите почнали да прибавят скъпи подправки, донесени в Европа от Изтока, към своя ейл и медовина. В същото време се появяват първите тинктури и ликьори: следвайки препоръките на лекарите, аристократите упорстват за билки и плодове за алкохол и тъй че получената запарка да не е доста горчива, още веднъж се подслажда със захар. Сладостта на напитките доближава апогея си по времето на Шекспир. Най-разпространената напитка тогава е шерито, което се разрежда със захарен сироп или се смесва с ейл, яйца, сметана, захар и индийско орехче.

През 16 век британците стартират да колонизират Индия, откъдето на Албиона идва традицията да се пие пунш - напитка, която се подготвя от ром, захар, вода и плодов сок и се сервира в огромни купи. През зимата се е пиел парещ, през лятото - с портокалов или лимонен сок. Пуншът мигновено се трансформирал в обичаната напитка на английското висше общество. Например, един източник оповестява, че адмирал Едуард Ръсел е провел празненство за няколко хиляди души, на което е имало толкоз доста пунш, че е трябвало да се излее в градинския шадраван, където каютист се е носил на него в лодка и е наливал напитката с голям черпак.

В същото време коктейлите стартират все по-смело да се постановат в американските таверни. Те обаче мъчно могат да се нарекат коктейли в актуалния смисъл на думата: доста от тях били горещи, сладки и по-скоро като десерти, които по-късно се трансформирали в като, да вземем за пример, силабаб, който в миналото е бил бяло вино със сметана, а в този момент станал бита сметана с прибавяне на бяло вино. Друг образец е коктейлният флип. Появил се в американските таверни към 1690 година, по това време представлявал бира, подсладена със захар, меласа или сушена кратуна, подсилена с ром, яйца и подправки.

Постепенно светът на коктейлите се разширил. През 1700 година cobblers (шери със захар, лимонова кора и от време на време алкохол), slings (ром със захар и вода, сервиран както парещ, по този начин и при стайна температура), toddy (уиски с вода, лимон и мед), както и sangari ( вино, бира или сода и индийско орехче).

В южните елементи на Съединени американски щати хората постоянно започвали деня си с ментово уиски, което по-късно се трансформирало в известния джулеп с четири съставки: бърбън, вода, натрошен лед и прясна мента.

В началото на 19-ти век - когато думата " коктейл " се появява за първи път в английските и американските вестници - четири значими събития се случват наеднъж. През 1783 година започва всеобщо произвеждане на газирана вода (известна също като сода), през 1800 година натрошен лед стартира да се продава в Америка, хладилниците навлизат на сцената през 1803 година През 1827 година шотландецът Робърт Щайн патентова първата дестилационна колона, поставяйки началото на ерата на непрекъснатата филтрация. Въпреки привидната маловажност на всяко от тези събития всички те директно повлияват на появяването на миксологията на напитките - да вземем за пример ледът изглажда усета на напитката, а мощният алкохол (който за разлика от бирата може да се съхранява съвсем завинаги) прави допустимо коктейлите да пътуват по целия свят.

Между другото, произходът на думата " коктейл " към момента не е обяснен. Към момента има няколко версии. Ако се има вяра на първото, думата cock-tailed назовава коне с подрязана опашка: защото по това време опашката се е отрязвала единствено за коне със смесена кръв, името на напитката също трябвало да значи примес от разнообразни съставни елементи.

Според втората версия фармацевтът Антоан Пишо, създавайки своите известни горчивки, ги смесва с бренди в чаша - кокетие. Тази версия има единствено едно, само че необикновено едва място: Pichot работи в Ню Орлиънс през 30-те години на XIX век, до момента в който думата " коктейл " е известна още през 1806 г.

Според третата версия (отново обвързвана с конете), извитата опашка, т.е. обърната нагоре опашка, се смяташе за знак за сръчност и сила. За да придадат на старите коне " пресен " тип, търговците на коне постоянно прибягвали до услугите на тръпчиви подправки - да вземем за пример джинджифил, който трябвало да смаже под опашката.

И най-после, четвъртата версия се отнася до развалянето на ейла, специфична бира, направена от варен петел. Въпреки странната съставна част петелският ейл е много известен през 17 век, а Уилям Орански го избира даже пред виното.

Истински взрив на коктейлите в Съединени американски щати стартира през 60-те години на 19 век, откакто на сцената на тогавашната бар промишленост излиза Джери Томас, кръстникът на актуалната миксология, който по-късно получава гръмкото название „ Професора “. Започвайки като елементарен барман, до 1860-те години Томас се трансформира в същинска суперзвезда, смесвайки коктейлите си в шейкър от чисто сребро и печелейки повече за една седмица от вицепрезидента на Съединените щати. Именно " Професора " се счита за създател на първите коктейли като " fizz ", " flip " и " sour " и точно той написва първата енциклопедия на миксологията в историята - книгата " The Bartender's Guide " (известен още като „ Как да смесваме питиета “ или „ Придружител на Бонвиван “).

В същото време цунамито от $ удря Америка, станало допустимо с помощта на златната тресчица, петролния взрив и появяването на железниците. Новоизпечените милионери се нуждаели от места, където да харчат красиво благосъстоянието си и такива места станали хотели, питейни заведения и салони - със страховит фон, първокласни мебели и отлични питиета. По това време се раждат коктейли, които в този момент се назовават типичен - Манхатън, Old Fashioned и многочислени смеси въз основата на шампанско.

До края на века гранд хотели и клубове в американски жанр стартират да се отварят в Лондон, Париж и Рим, като последователно показват културата на миксологията на европейския хайлайф. В самите Съединени щати коктейлите били толкоз известни, че някои от тях (например Мартини и същия Манхатън) даже се продавали в бутилки. Дори Първата международна война не може да спре победния марш на коктейлите. Освен това някои миксове са родени тъкмо в тази ера - да вземем за пример French 75, кръстен на огромно артилерийско оръдие, или Sidecar, кръстен на панер на боен мотоциклет. По същото време за първи път се подготвя Buck's Fizz, който по-късно ще се трансформира в известната Мимоза.

С настъпването на възбраната доста видни бармани се местят от Съединени американски щати в Куба и светът открива тропическите коктейли. Първо, Дайкири (Daiquiri) и Мохито (Mojito) навлязоха в нормалната приложимост на бар културата, а през 1934 година (вече откакто всички забрани за продажба на алкохол били отстранени в Щатите), Америка полудява по тики - хедонистичен микс. Двама души се смятат за създатели на тики - Ърнест Гант (собственик на бар в тропически жанр Don's Beachcomber) и Виктор Бержерон, прочут още като " Trader Vic ", който проектира своя бар Hinky Dinks в сходен жанр.

Популярността на тики питейните заведения доближава своя връх през 50-те и 60-те години на предишния век, по време на Студената война и войната във Виетнам, интервал, когато младите американци, търсещи леговище в сивата действителност, намират разтуха в ярките тропически цветове на тропическите питейни заведения. Перлата на такива заведения били коктейлите, които наложително включвали ром, ликьори и сок от тропически плодове. Два емблематични тики микса също са изобретени тук: Gant става създател на Май Тай (Mai Tai), а Bergeron - основател на коктейл Зомби (Zombie). През 50-те години на предишния век се основават още два емблематични коктейла, които обаче към този момент не са свързани с тики културата - Маргарита и Пина Колада.

След 60-те години взривът на коктейлите внезапно понижава. Основната причина за това е модата на премиксите - подготвени смеси за коктейли, изискващи единствено прибавяне на стремежи алкохол. В резултат на това вместо свежа и харизматична примес барманите получавали външно уравновесена, само че в това време необикновено скучна напитка. Миксологията непрестанно вървяла надолу: в края на 80-те години най-популярната напитка била Лонг Айлънд (Long Island), която е най-простата примес от алкохоли с добавка на кола. Само с помощта на няколко запалянковци културата на коктейлите можела да бъде избавена, най-забележителните от които са Дейл ДеГроф от Rainbow Room в Ню Йорк и Дик Брадсел от лондонския Atlantic Bar.

DeGroff взел рецептата на Космополитън (Cosmopolitan) (вероятно произлизаща от напитка от 30-те години на предишния век) и я направил по собствен начин; Bradsell основава коктейли като Bramble, Руски пролетен удар и Wibble. И двамата се завърнали към корените си и почнали да употребяват единствено пресни плодове и прясно изцедени сокове - тъкмо както са го правели първите бармани. Именно това дуо обучило голям брой модерни миксолози, които почнали да се движат напред, употребявайки своите достижения и възторг. DeGroff и Bradsell били тези, които, експериментирайки с разнообразни съставки (от кардамон, до розови листенца), провокирали всъщност производителите на алкохол, принуждавайки ги да разширят своите линии с екзотични съставки. Малко по малко светът на миксологията стартира да възстановява изгубените си позиции, вървейки по два паралелни пътя – типичен и пробен.

Класически коктейли и тяхната история

Невъзможно е да се опише историята на всички типичен коктейли в една публикация, по тази причина ще се ограничим до пет емблематични микса - от тези, които Международната асоциация на барманите (IBA) класифицира като модерни класики в коктейлите или незабравими.

Май Тай

Малко по-рано към този момент споменахме името на основателя на коктейла Май Тай (Mai Tai) - тази напитка е измислена от притежателя на бара Виктор Бержерон, прочут още като " Trader Vic ". Той за първи път смесва този коктейл през 1944 година и незабавно тества новата напитка върху двама другари от Таити - Хам и Кари Гилд. Говори се, че след първата глътка Кари е възкликнала „ mai tai-roa aé “, което на таитянски значи „ най-хубавото в света “.

Сайдкар

Една от версиите гласи, че този коктейл е изобретен от известния барман Хари МакЕлхоун, притежател на парижкия бар Harry's New York. Говори се, че го е направил за капитан от американската войска, който постоянно идвал в бара на мотоциклет с панер (коляска). Когато поръчал пиво за първи път, барманът предложи на капитана ракия. Той отказал и тогава Хари разрушил коктейл Сайдкар (Sidecar) от коняк, портокалов ликьор и лимонен сок.

Олдфешън коктейл

Рецептата за старомодния коктейл се постанова към 1870 година По това време били на мода многочислени коктейли на основата на уиски, в които се добавяло всичко за усет - от абсент, до шартрьоз. Въпреки обстоятелството, че такива смеси били доста известни, имало и такива, които са желали „ демодиран “ коктейл без добавка на алкохол и сервиран непосредствено в чашата, в която е подготвен.

Мохито

Точната дата на раждане на този коктейл е незнайна, макар че някои откриватели считат, че той е бил подготвен за първи път през 16 век в чест на известния корсар Франсис Дрейк. Дълго време напитка с името Draque се смесва от алкохол, мента, лайм и захар, а името " Мохито " се среща за първи път в книга от 1927 година, където алкохолът е сменен с ром. Думата мохито произлиза съгласно някои източници от испанското mojar („ влажен “), а от други - от езика на африканските плебеи, които съгласно легендата приготвяли този коктейл, с цел да се предпазят от тресчица.

Пина Колада

Името Pina Colada се превежда от испански като " прецеден ананас ", което се отнася до прясно изцеден и прецеден сок от ананас, който в идеалния случай би трябвало да се употребява за подготвяне на напитка. Този коктейл е подготвен за първи път от бармана Рамон " Мончито " Мареро в пуерториканския хотел Caribe Hilton през 1954 г.

Съвременните коктейли и тяхната история

Тази селекция включва пет съвременни коктейла от формалния лист на Международната асоциация на барманите, от група, наречена New Era Drinks.

Известни модерни коктейли

Коктейлът Naked and Famous е микс, изработен от равни елементи мескал, шартрьоз, аперол и сок от лайм. Изобретен е през 2011 година от бармана Хоакин Симо, до момента в който работел в Death and Co в Ню Йорк. Самият Симо неведнъж е твърдял, че тази напитка е „ противозаконното дете на любовта “ на коктейлите Последната дума (джин, шартрьоз, ликьор мараскино, лимонен сок) и Хартиен аероплан (бърбън, аперол, амаро и същия лимонен сок).

Брамбъл

Bramble е основан в Лондон през 1984 година от именития барман Дик Брадсел. По това време Брадсел работел в клуба на Фред в Сохо и желал да сътвори същински английски коктейл. Той е въодушевен от спомените си за бране на къпини (къпини) като дете на остров Уайт.

Пеницилин

Коктейлът Penicillin е основан от бармана на известния нюйоркски бар Milk & Honey, Сам Рос, в средата на 2000-те години. Този микс е взаимствал " лечебното " си име от медено-джинджифиловия сироп и лимоновия сок, които са неразделна част от всяко лекарство за простуда - било то капки за кашлица или парещ чай.

Френско мартини

Този коктейл на основата на водка е изобретен в бар в Ню Йорк през 80-те години на предишния век, по време на това, което е известно като „ ренесанса на коктейлите “. От същинско мартини той наследил единствено V-образна чаша: другояче няма джин, няма вермут, а основната съставна част, която прави това мартини френско, е Chambord, ликьор от черни малини, който се създава във Франция.

Пикантни петдесет

За разлика от предходните случаи, тук всичко е неуместно просто. Fifty е името на лондонския бар, където е основан коктейлът, а прилагателното лют произлиза от люспите чили, които му придават лют удар.

Светът на коктейлите непрестанно се трансформира и това, което е било малко недопустимо, в този момент става търсено. Най-показателен в този смисъл е образецът с премиксите. Да, в някакъв миг използването им се е считал за неприятен звук, само че през днешния ден премиксът е необикновен работещ механизъм, без който е съвсем невероятно да се подготвят питиета.

Днес, няма по какъв начин да кажем за премикса, че е скучен; в противен случай, той е софтуерен, удобен, ефикасен. В премикса можете да постигнете съвършения баланс на напитката, да интегрирате необикновени съставки, да стабилизирате усета, да стабилизирате метода на подготвяне, най-после да постигнете същия усет за всяка дадена напитка за всеки посетител и доста да ускорите работата си. Работата с премикси е един от признаците на майсторството на актуалния барман, а никога не е знак за неналичието на същата тази „ миксология “.

Въпреки че в някои връзки историята се повтаря. Например обстановката с бутилираните коктейли. Днес наподобява, че към този момент във всеки бар можете да намерите бутилирани коктейли и кутии с подготвени питиета - една от одобрените трендове, пристигнали при нас по време на пандемията. Гостите, които обичали да пият смесени питиета, не са желали да се откажат от това наслаждение, а проницателните бармани и притежатели на бизнес са намерили опция да завоюват пари. Именно тогава на помощ идва историята (и нейният нов прочит). Сега можете да вземете коктейл със себе си в случайно количество или да си го извършите вкъщи.

Легендарните питиета и класиката постоянно ще останат в основата на знанията за всеки барман. Това е като формулите във висшата математика, химия или физика – те са главните комбинации, на които се крепи цялата креативност на актуалната барманска просвета. Но както във всяка друга динамично разрастваща се област и тук се появяват нови стандарти и способи, светят изгряващи звезди и усещанията се трансформират.

Вече сме осведомени с понятието " Модерна класика " - коктейли, появили се през последните 20-30 години. Техните предписания са измислени от бармани, които работят в наше време (такъв е казусът да вземем за пример с коктейлите Pornstar Martini и Paper Plane). Иновативен метод също влиза в деяние: в бара се появяват технологии от други промишлености, навлизат кулинарни техники, даже съоръжение за химическа лаборатория.

Днес, процесът на създаване на рецепта за коктейл е целия свят в една чаша. Сега можете да създавате свои лични артикули, което прави коктейла извънреден и неповторим (можете да го опитате единствено във вашия бар и е невероятно да го повторите у дома).