Коприва
Копривата е едно от най-полезните растения, които природата е дала на човек. Народната медицина от дълго време е признала и използва копривата с лечебни цели, а изгодите от нея с големи и потвърдени. Природолечителите обичат да се майтапят, че в случай че човечеството е осведомено с нейните лечебни сили, не биха засаждали нищо друго, с изключение на коприва. Освен това изгоди може да има от всички елементи на копривата – корена, стъблото и листата.
Копривата (Urticaceae) е многогодишно тревисто растение с височина 150 см, с дълго пълзящо коренище. Този естествен подарък е освен богата на витамини, минерали и дъбилни субстанции с значимо значение за кръвоносната ни система, само че с нейна помощ се подготвят вкусни и здравословни ястия.
В природата копривата поддържа над 40 типове инсекти, в това число някои пеперуди, а през късното лято огромното количество семена са източник на зърна за доста птици. Копривата цъфти от май до септември, с изправено и вдървено в основата четиритръбесто стъбълце, със сърцевидни и заострени в края листа.
Има сред 30 и 45 типа, основно многогодишни растения, като най-известният представител е елементарната коприва (Urtica dionica), публикувана в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка. Интересен факт е, че първата приложимост на растителното влакно на коприва в направата на облекла може да се наблюдава чак до бронзовата ера.
През Първата Световна Война влакната на копривата са употребявани като сурогат на памука и за направата на униформи. Различни планове в Европа се пробват да намерят способи за обработване на копривата и обработка на влакното й за търговия.
Състав на коприва
Данни за 100 г коприва: Калории 42; Общо мазнини 0.11 г; Холестерол 0 мг; Общо въглехидрати 7.49 г; Фибри 6.9 г; Захари 0.25 г; Белтъчини 2.71 г; Вода 87.67 мл.
Копривата е източник на бета-каротин, витамини А, С и Е, желязо, калций, фосфати и минерали. Копривата съдържа и повече витамин С от някои култивирани растения и диви билки, като маруля, броколи, спанак, карфиол, зелен боб и други Най-висок % в копривата има водата, а след нея са протеини и захари, огромна част от които принадлежат на незаменимите аминокиселини.
Свежите листа на копривата са добър източник на витамини - А, В, D, Е и К, минерални соли - калций, манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед, ферменти, хлорофил и багрилни субстанции. Листата на копривата са богати на дъбилни субстанции, пантотенова киселина, ситостерол и хистамин, а коренищата й най-много на нишесте.
Избор и предпазване на коприва
Когато избирате коприва, се спирате единствено на горната част от стъблото й, тъй като точно там листата са по-малки и свежи, по-крехки са и не горчат колкото престарелите листа. Копривата обича да пораства на доста нечисти места, заради което, в случай че имате опция я купувайте от био магазини или тествани места.
За да е налична за готвене през цялата година, може да употребявате няколко метода за обработка на копривата - изсушаване, заледяване и даже консервиране. Не бива да сушите копривата на слънце, тъй като ще загуби доста огромна част от своите потребни субстанции. Поставяйте я на сенчесто място, а изсъхналите листа складирайте в добре проветрени, тъмни и сухи пространства. По този метод копривата може да се съхранява до 2 години.
Все отново за кулинарните цели най-добре е да употребявате замразена или консервирана коприва, тъй като сушената губи огромна част от веществата си. Замразяването/консервирането на копривата би трябвало да стане незабавно след нейното закупуване. За да не се изгорите до момента в който я миете, наложително би трябвало да поставите ръкавици. След това я поставете в пакетчета във фризера. Ако пък желаете да я консервирате, знайте, че е нужна дезинфекция. Напълнете бурканите с почистените листа коприва, които би трябвало да са компактно подредени, с цел да не се появи непотребен сок.
Кулинарно приложение на коприва
Наред с потвърдените си здравословни свойства, копривата се е утвърдила и като вкусна храна, с която може да доставим наслаждение на сетивата и небцето си. Кулинарната й обработка е разностранна, само че е значимо да се означи, че колкото по-малка е тя, толкоз по-голямо количество от потребните субстанции на копривата ще попаднат в нашия организъм.
Обикновено сме привикнали да включваме коприва в менюто си напролет. Любими на мнозина са чорба от коприва, каша от коприва или пък салата. Заради парещите иглички на копривата, тя би трябвало да се бере с ръкавици и да се попари за малко преди да се хапва. От коприва може да се направи даже брашно, а чаят от коприва е международно приет с целебните си свойства.
Ползи от коприва
Може да се каже, че копривата е едно от чудесата, с които ни е дарила природата. Тя е известна със своето стягащо, отхрачващо, тонизиращо, противовъзпалително и диуретично деяние. Коприва се предлага като мощно средство за предотвратяване от чернодробни, артритни, ревматични и бъбречни болести, също и при лекуване на алергии и анемия.
Целебната мощ на копривата се дължи на нейните кръвопречистващи функционалности.
Отварата от коприва понижава наличието на захар в кръвта. Освен за пикочните пътища, копривата е потребна и за отделителната система, защото добре контролира работата на стомаха. Световноизвестната лечителка Мария Требен горещо предлага да се пие запарка от коприва и дава много информация за изгодите от тази билка.
Продължителният банкет на отвара от растението ускорява имунната система и бори вирусните болести и бактериалните инфекции. Чай от коприва лекува проблеми на пикочната система. Той сполучливо се оправя с пясък в бъбреците и пикочния мехур, както и при болестно задържане на урина. В огромна част от случаите проявлението на бъбречните болести е обвързвано с външни екземи и мощно главоболие.
Доказано е, че копривата оказва помощ и при проблеми с черния дроб и жлъчката, заболяване на далака (дори и при туморни формирания на органа). Растението „ чисти ” слузта в стомаха и дихателните органи, стомашните конвулсии и язва. Копривата има страховит резултат и върху дихателните пътища. Приемът на чай от лечебното растение оказва помощ и при белодробни проблеми.
Консумацията всекидневно на една или две чаши чай от коприва би била от изгода за всеки. Чаят от билката покачва работоспособността, концентрацията и отстранява умората и отпадналостта. Ако хапвате прясна коприва, резултатите ще са същите. Високото наличие на витално значимия детайл желязо, който е виновен за трудоспособността и силата в организма, е основна характерност на копривата.
По-добре е да пиете отвара от коприва без захар. По предпочитание чаят може да се смеси с запарка от лайка или мента. Освен това копривата има потвърдено съдосвиващо деяние и тонизиращо деяние върху матката, което оказва помощ при маточни кръвотечения.
Разкрасяване с коприва
Освен здравословни изгоди и вкусна храна, копривата може да ни помогне да се оправим с някои козметични проблеми, които ще ни създадат по-красиви. Екстрактът от коприва е необятно употребен за подмладяване и разкрасяване.
Страдащите от натоварен косопад могат да си оказват помощ с коприва. 100 г нарязани листа от коприва се залива с 0.5 л вода и 0.5 л оцет. Сместа се вари 30 минути и се прецежда. Вечер преди лягане косата се изплаква с по този начин приготвената запарка.
Има изпитана френска рецепта за укрепване на косата с копривата се ползва. Веднъж на 1-2 седмици след измиване косата се намокря със отвара от сухи листа на коприва, която се втрива в кожата на главата. За приготвянето й се взима 1 супена лъжица нарязана коприва, залива се с чаша вряла вода и се кисне като чай. Изстиналата отвара се прецежда.
