България успява в нишовите иновации
Защо и през 2023 година България остана сполучлива с нишови иноватори, а не с пробиви в всеобщи технологии и производства? Отговорът не е еднопосочен, тъй като страната ни остава привлекателно поле за рисково предприемачество с неразучени благоприятни условия, само че изостава с политики, които да повляят по-мащабно и бързо смяната на цялостния имидж на страната като достоверен насърчител на мислене и дейности с небосвод в бъдещето.
Според Глобалния иновационен показател (GII) 2023 на Световната организация за интелектуална благосъстоятелност (WIPO) попадаме измежду първите 50 страни от общо 132 по иновативност, само че сме в долната половина на тази част на класацията – на 38-о място. По знак „ Инфраструктура “ сме на 28-а позиция, а по резултати от познания и технологии и креативен резултати – 34-ти. Институциите, развиването на човешки капитал и на научни проучвания ни дърпат надолу. В Европа България остава нововъзникващ иноватор. Войната в Украйна, възобновяване от Коронавирус рецесията, политическата неустойчивост са „ нормалните обвинени “, само че действителните провокации са по какъв начин да се компенсират незадоволителния народен финансов и политически запас за просвета и нововъведения и забележимите резултати от рецесията в образованието.
И въпреки всичко, макар неподходящия подтекст, има растеж на процесни нововъведения с 45% и делът на новаторските предприятия с продуктови нововъведения е съвсем 80%, както написа в годишния отчет „ Иновации.бг “ на Фондация „ Приложни проучвания и връзки “. Расте заетостта в новаторски предприятия (с близо 41%). България отбелязва по-осезаемо приближаване до междинните европейски нива по индикаторите за брой на експертите в региона на ИКТ (83%) и износа на знаниево-интензивни услуги (75%).
Страната ни към момента е измежду „ нововъзникващите иноватори “ в Европа, само че заради огромната динамичност на друг вид поддръжка за предприемачество, това я прави привлекателна за рискови бизнес инициативи, изключително измежду младите или предприемчивите. По оценки на специалистите основаните в България фондове ръководят близо 1 милиард лв. и ще нарастват. Според статистика на Invest Europe в Западна Европа институционалните вложители държат над една трета от капитала на сходни фондове. Това има голям смисъл, тъй като усилва доходността на цялостното им портфолио. В Източна Европа този % е от порядъка на 4%, в България е към нула.
Рисковите фондове намират младите по възраст и по мислене у нас, а те потвърдено са мощно предприемчиви. Според проучване на Евробарометър за настройките и полезностите на младежите от 2023 година страната ни се обрисува като водач в Европейски Съюз с най-голям дял на ангажирани младежи (между 15 и 30 г.) с бизнес в Европа - 14%, на фона на приблизително 9% в Европейски Съюз. Често неофициалното предприемачество играе ролята на пазарен тест за бъдещите предприемачи. Предприемаческата екосистема се измества и към по-малки обитаеми места извън обичайните топ-5 града (София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе), към места без университети или с лимитирано изнесено академично образование.
Големият въпрос е по кое време страната ще се включи интензивно и осезаемо във финансирането на научноизследователска и развойна активност (НИРД). Предприятията реализират повече от две трети от разноските за НИРД в страната (68%) - 858 млн. лева, растеж в цената с 21% на годишна база. Темпото на придвижване на „ локомотива “ на нововъведенията у нас – бизнеса, се ускорява, точно тъй като половината от изследователските фрагменти са заети в него. Тяхното високо равнище личи по българските пробиви на международния пазар, на които ставаме очевидци. Те се отличават и с помощта на обстоятелството, че при всеобщо ниска цифровизация на стопанската система, съвсем всеки пети от бизнесите в България (18%) е с високо и доста високо ниво на цифрова промяна. По данни на БСК 26% от българските компании употребяват изкуствен интелект в своите бизнес процеси.
Данните постоянно „ уморяват “ мозъка, само че съответният образец на новаторите в бизнеса най-добре приказва за това какво ни прави по-силни в нишови сфери и по-слаби в всеобщата стопанска система.
Три компании, спечелили в състезанието „ Иновативно дружество на годината 2023 “, демонстрират посоката:
Емил Кирилов: Фокусът да е добавената стойност
Емил Кирилов е изпълнителен шеф на Зекенг АД. Компанията завоюва премията в категория „ Иновации в изобретателните промишлености “ в състезанието „ Иновативно дружество на годината 2023 “ с стилен усилвател за китара Dulo. Продуктът провокира интереса на най-големия снабдител за музикални принадлежности в Европа (Thomann.de), който вкарва напълно нова продуктова категория за него - портативни усилватели за pedalboard. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Кирилов, с какво вашата иновация се отличава във своята сфера?
Иновацията в нашия артикул е съчетаването на 2 съществуващи технологии, които не бяха употребявани дружно - а точно - типичен схеми на усилватели за китара, които са се наложи през последните 30-40 година, в комбиниране на нова технология за усилвана на звука, която се употребява в актуалните озвучителни системи, мобилни устройства и безжични тонколони.
Каква е цената да иновирате в България? Кои са най-големите провокации и благоприятни условия?
Цената е висока, тъй като се съобразяваме с доста ограничавания в производството, което е налично у нас. Обикновено високотехнологичните заводи не обръщат внимание на започващите компании и пилотни серии, тъй като размерът е дребен. Така става мъчно да се вършат даже и обикновени неща, а работата с китайски организации лишава доста време. Затова и при самия избор на артикул както и при дизайна, се съобразяваме с тези провокации. За хардуер и материални устройства е доста мъчно, тъй като съвсем нямаме фонд, който да влага в подобен вид артикули. Като цяло производството на хардуер изисква доста повече финанси от една страна, от друга - става и по-бавно. Дори и продуктът да е сполучлив, то скалирането му е предизвикателство.
Вашите " да " и " не " в бизнеса и в развиването на нововъведения?
Ако една компания в България, която започва занапред, желае да успее, би трябвало да се концентрира върху нишови артикули с висока добавена стойност и респективно - висока продажна цена. Масовите софтуерни артикули на ниски цени не са нашата буря. Тук влизат всевъзможни смарт устройства или такива, които може да купите от Алиекспрес.
Ако може да се заключи: да се фокусираме върху съществуващи технологии, само че в несъществуващи досега комбинации; да се употребяват допустимо най-вече материали и производства, които са налични в България; да се работи локално, само че да се мисли световно. Препоръчвам да не се употребяват свръхнови технологии, които още не са “наложени ”, в случай че не може да си го позволите финансово. Както да не се употребяват съставни елементи и материали, които са налични единствено при един снабдител.
Мартин Цанов: Създаваме стартъпи на международно равнище
Мартин Цанов е ръководещ шеф на „ Бизпортал “ АД, която създава новаторски осведомителни артикули в региона на различните данни. Тендър Алфа дава данни за предоставени публични поръчки и наблюдава вериги на доставки на държавно и корпоративно ниво. Фирмата бе отличена в категория „ Пазарно водачество “ на състезанието „ Иновативно дружество на годината 2023 “. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Цанов, с какво вашата иновация се отличава във вашата сфера? Каква е добавената й стойност?
„ Бизпортал “ сътвори първия в света артикул за данни за вериги на доставки от целия свят, основаващ се на отворени данни за публични поръчки на световно равнище. Най-новата ни иновация, обвързвана с данни за вериги на доставки, разкрива информация за доставчиците на хиляди държавни организации по света до четвърто равнище. Освен за директните снабдители, сме в положение да предоставим данни и за техните непреки снабдители, т.е. техните подизпълнители. Тази информация дава опция за наблюдаване на сигурността на веригите на доставки по света, маркира рисковете и проблемите, както и разрешава разбор на огромни и дребни държавни снабдители и тяхната финансова непоклатимост. Предлагаме данни за икономическата интензивност в стратегически значими страни като Китай и Русия.
Кои са най-големите провокации и благоприятни условия?
Основно предизвикателство е достъпът до гений, изключително в техническите сфери. Нуждаем се от по-специфичен вид програмисти с умения в извличането на информация и обработването на данни. В България има обичаи във връзка с развиването на гении в техническите области, само че вузовете и частните школи не създават тъкмо това, от което се нуждаем.
Друго предизвикателство е достъпът до бизнес познания в света на различните данни. Още не е открит ноу-хау, няма от кого да се научим. Предвид това, че сме една от дребното компании, оперираща в областта на различните данни, трупаме познания за пазара посредством участия в събития и посредством директна връзка с клиентите.
Възможностите пред нас са доста. Предвид това, че сътворяваме артикул, който, по този начин да се каже, е интелектуална благосъстоятелност, е доста по-лесно да го продаваме в целия свят - от Съединени американски щати, през Англия, до Хонконг и Австралия. Далеч по-трудно би ни било, в случай че правехме хардуер, да вземем за пример.
Разбира се, би трябвало да прибавим и това, че България остава дестинация, даваща опция за развиване на нововъведения на по-конкурентна база по отношение на страните от Западна Европа и Съединени американски щати. Достъпът до локални фондове е по-голям, като ние се възползвахме от такава опция през 2020 година
Как оценявате иновационната и предприемаческа среда у нас?
Иновационната среда зависи най-много от достъпа до капитал, фрагменти и ноу хау. Както загатнах и нагоре, достъпът до капитал се усъвършенства. От друга страна, процеси като демографската рецесия, които текат в Западна Европа, не подминават и нас, което се отразява и на достъпа до гении. В това отношение изоставаме от Съединени американски щати и Азия.
Все отново, България е среда на извънредно предприемчиви хора. Благодарение на тях се основават стартъп компании на международно равнище, които оферират артикули, съответни на търсенето на пазара.
Вашите " не " в бизнеса и в развиването на нововъведения?
„ Не “ на търсенето на бързи решения и реализации. Винаги сме се старали да се потвърдим на международния пазар, вместо да търсим бързи триумфи на локално равнище. „ Не “ на прекомерното формализиране на процесите на работа, тъй като дребните и гъвкави организации основават същинските нововъведения.
Калин Йонов: Кратките периоди пречат на изобретателния развой
Калин Йонов е изпълнителен шеф на „ Лулис Мел България “ ЕАД, профилирана в производството на мелничарски артикули. Производственият развой е напълно автоматизиран. Компанията е победител в категория „ Иновационен мениджмънт “ на състезанието „ Иновативно дружество на годината “ 2023. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Йонов, с какво вашата иновация се отличава във вашата сфера? Каква е добавената й стойност?
Основната ни цел за 2022 година беше да въведем в производството ни новаторски артикули с висока добавена стойност, които биха разрешили по-нататъшното развиване на сдружението в България. Така създадохме продукта „ брашно за машинно индустриално произвеждане на баница “ вследствие на сполучливата работа на нашия интердисциплинарен екип (CFT – cross-functional team) по развойна активност. През последните години се оказа, че съществуващите на пазара брашна не могат да подсигурят непрекъснат и безпроблемен индустриален развой. Иновацията се базира на обстоятелството, че разработихме суровина, която подсигурява краен артикул с положително и непрекъснато качество, без интензивно потребление на глутен, който оскъпява доста продукта.
Как иновирате в България?
В обичаен бранш като мелничарския избрахме метод на „ резистентен вид “ нововъведението - посредством надграждане на към този момент действителен артикул. Създаването на новаторска среда в дадена компания неверно се свързва постоянно с спомагателни разноски. Основната идея е посредством потребление на изобретателни хрумвания да се разработят нови потребни артикули или способи на работа. Голямото предизвикателство пред мениджърите е тъкмо в най-трудния миг да пуснат юздите на контрола и да дадат престиж и пълномощия на чиновниците.
Как оценявате иновационната и предприемаческа среда у нас? Как се вписвате в тях?
Иновационната и предприемаческата среда в България е почтена за почитание, изключително при по-младите бизнесмени. В последните 10 година следя доста частни предприемачески екосистеми и увеличаваща се поддръжка от държавните институции. Толкова дейна среда на нововъведения поражда групов напредък на предприемачески дух.
Вашите " да " и " не " в развиването на нововъведения?
Чрез траснформативно водачество се стремя да вдъхновя своите сътрудници да реализират повече, в сравнение с са считали за допустимо, като се възползват от своя цялостен капацитет. Поощрявайте експериментирането с ексцентрични хрумвания и поемането на опасности.
Отрицателната противоположна връзка би трябвало да се употребява с мярка, в верния миг и да е доста съответна. Не се опитвайте да потушавате незабавно всеки спор в екипа. Мирните и спокойни екипи не са сигурна причина за високо показване. И слагането на къси периоди за развиването на съответна иновация задушава изобретателния развой.
Какви са упованията Ви за 2024 година?
2024 година ще е огромно тестване за сдружения с висока задлъжнялост, защото сме очевидци на последователно повишаване на лихвите по заеми, което ще се задържи. Бизнес хрумвания, които са били жизненоспособни при 2-3% рента, могат да се окажат неизгодни при равнища от 5-6%. Друг огромен крайъгълен камък за българската стопанска система ще бъде дълго чаканото ни приемане в Шенген. Очаква се мощно позитивно влияние върху експортно-ориентираните и комерсиалните предприятия.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Според Глобалния иновационен показател (GII) 2023 на Световната организация за интелектуална благосъстоятелност (WIPO) попадаме измежду първите 50 страни от общо 132 по иновативност, само че сме в долната половина на тази част на класацията – на 38-о място. По знак „ Инфраструктура “ сме на 28-а позиция, а по резултати от познания и технологии и креативен резултати – 34-ти. Институциите, развиването на човешки капитал и на научни проучвания ни дърпат надолу. В Европа България остава нововъзникващ иноватор. Войната в Украйна, възобновяване от Коронавирус рецесията, политическата неустойчивост са „ нормалните обвинени “, само че действителните провокации са по какъв начин да се компенсират незадоволителния народен финансов и политически запас за просвета и нововъведения и забележимите резултати от рецесията в образованието.
И въпреки всичко, макар неподходящия подтекст, има растеж на процесни нововъведения с 45% и делът на новаторските предприятия с продуктови нововъведения е съвсем 80%, както написа в годишния отчет „ Иновации.бг “ на Фондация „ Приложни проучвания и връзки “. Расте заетостта в новаторски предприятия (с близо 41%). България отбелязва по-осезаемо приближаване до междинните европейски нива по индикаторите за брой на експертите в региона на ИКТ (83%) и износа на знаниево-интензивни услуги (75%).
Страната ни към момента е измежду „ нововъзникващите иноватори “ в Европа, само че заради огромната динамичност на друг вид поддръжка за предприемачество, това я прави привлекателна за рискови бизнес инициативи, изключително измежду младите или предприемчивите. По оценки на специалистите основаните в България фондове ръководят близо 1 милиард лв. и ще нарастват. Според статистика на Invest Europe в Западна Европа институционалните вложители държат над една трета от капитала на сходни фондове. Това има голям смисъл, тъй като усилва доходността на цялостното им портфолио. В Източна Европа този % е от порядъка на 4%, в България е към нула.
Рисковите фондове намират младите по възраст и по мислене у нас, а те потвърдено са мощно предприемчиви. Според проучване на Евробарометър за настройките и полезностите на младежите от 2023 година страната ни се обрисува като водач в Европейски Съюз с най-голям дял на ангажирани младежи (между 15 и 30 г.) с бизнес в Европа - 14%, на фона на приблизително 9% в Европейски Съюз. Често неофициалното предприемачество играе ролята на пазарен тест за бъдещите предприемачи. Предприемаческата екосистема се измества и към по-малки обитаеми места извън обичайните топ-5 града (София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе), към места без университети или с лимитирано изнесено академично образование.
Големият въпрос е по кое време страната ще се включи интензивно и осезаемо във финансирането на научноизследователска и развойна активност (НИРД). Предприятията реализират повече от две трети от разноските за НИРД в страната (68%) - 858 млн. лева, растеж в цената с 21% на годишна база. Темпото на придвижване на „ локомотива “ на нововъведенията у нас – бизнеса, се ускорява, точно тъй като половината от изследователските фрагменти са заети в него. Тяхното високо равнище личи по българските пробиви на международния пазар, на които ставаме очевидци. Те се отличават и с помощта на обстоятелството, че при всеобщо ниска цифровизация на стопанската система, съвсем всеки пети от бизнесите в България (18%) е с високо и доста високо ниво на цифрова промяна. По данни на БСК 26% от българските компании употребяват изкуствен интелект в своите бизнес процеси.
Данните постоянно „ уморяват “ мозъка, само че съответният образец на новаторите в бизнеса най-добре приказва за това какво ни прави по-силни в нишови сфери и по-слаби в всеобщата стопанска система.
Три компании, спечелили в състезанието „ Иновативно дружество на годината 2023 “, демонстрират посоката:
Емил Кирилов: Фокусът да е добавената стойност
Емил Кирилов е изпълнителен шеф на Зекенг АД. Компанията завоюва премията в категория „ Иновации в изобретателните промишлености “ в състезанието „ Иновативно дружество на годината 2023 “ с стилен усилвател за китара Dulo. Продуктът провокира интереса на най-големия снабдител за музикални принадлежности в Европа (Thomann.de), който вкарва напълно нова продуктова категория за него - портативни усилватели за pedalboard. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Кирилов, с какво вашата иновация се отличава във своята сфера?
Иновацията в нашия артикул е съчетаването на 2 съществуващи технологии, които не бяха употребявани дружно - а точно - типичен схеми на усилватели за китара, които са се наложи през последните 30-40 година, в комбиниране на нова технология за усилвана на звука, която се употребява в актуалните озвучителни системи, мобилни устройства и безжични тонколони.
Каква е цената да иновирате в България? Кои са най-големите провокации и благоприятни условия?
Цената е висока, тъй като се съобразяваме с доста ограничавания в производството, което е налично у нас. Обикновено високотехнологичните заводи не обръщат внимание на започващите компании и пилотни серии, тъй като размерът е дребен. Така става мъчно да се вършат даже и обикновени неща, а работата с китайски организации лишава доста време. Затова и при самия избор на артикул както и при дизайна, се съобразяваме с тези провокации. За хардуер и материални устройства е доста мъчно, тъй като съвсем нямаме фонд, който да влага в подобен вид артикули. Като цяло производството на хардуер изисква доста повече финанси от една страна, от друга - става и по-бавно. Дори и продуктът да е сполучлив, то скалирането му е предизвикателство.
Вашите " да " и " не " в бизнеса и в развиването на нововъведения?
Ако една компания в България, която започва занапред, желае да успее, би трябвало да се концентрира върху нишови артикули с висока добавена стойност и респективно - висока продажна цена. Масовите софтуерни артикули на ниски цени не са нашата буря. Тук влизат всевъзможни смарт устройства или такива, които може да купите от Алиекспрес.
Ако може да се заключи: да се фокусираме върху съществуващи технологии, само че в несъществуващи досега комбинации; да се употребяват допустимо най-вече материали и производства, които са налични в България; да се работи локално, само че да се мисли световно. Препоръчвам да не се употребяват свръхнови технологии, които още не са “наложени ”, в случай че не може да си го позволите финансово. Както да не се употребяват съставни елементи и материали, които са налични единствено при един снабдител.
Мартин Цанов: Създаваме стартъпи на международно равнище
Мартин Цанов е ръководещ шеф на „ Бизпортал “ АД, която създава новаторски осведомителни артикули в региона на различните данни. Тендър Алфа дава данни за предоставени публични поръчки и наблюдава вериги на доставки на държавно и корпоративно ниво. Фирмата бе отличена в категория „ Пазарно водачество “ на състезанието „ Иновативно дружество на годината 2023 “. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Цанов, с какво вашата иновация се отличава във вашата сфера? Каква е добавената й стойност?
„ Бизпортал “ сътвори първия в света артикул за данни за вериги на доставки от целия свят, основаващ се на отворени данни за публични поръчки на световно равнище. Най-новата ни иновация, обвързвана с данни за вериги на доставки, разкрива информация за доставчиците на хиляди държавни организации по света до четвърто равнище. Освен за директните снабдители, сме в положение да предоставим данни и за техните непреки снабдители, т.е. техните подизпълнители. Тази информация дава опция за наблюдаване на сигурността на веригите на доставки по света, маркира рисковете и проблемите, както и разрешава разбор на огромни и дребни държавни снабдители и тяхната финансова непоклатимост. Предлагаме данни за икономическата интензивност в стратегически значими страни като Китай и Русия.
Кои са най-големите провокации и благоприятни условия?
Основно предизвикателство е достъпът до гений, изключително в техническите сфери. Нуждаем се от по-специфичен вид програмисти с умения в извличането на информация и обработването на данни. В България има обичаи във връзка с развиването на гении в техническите области, само че вузовете и частните школи не създават тъкмо това, от което се нуждаем.
Друго предизвикателство е достъпът до бизнес познания в света на различните данни. Още не е открит ноу-хау, няма от кого да се научим. Предвид това, че сме една от дребното компании, оперираща в областта на различните данни, трупаме познания за пазара посредством участия в събития и посредством директна връзка с клиентите.
Възможностите пред нас са доста. Предвид това, че сътворяваме артикул, който, по този начин да се каже, е интелектуална благосъстоятелност, е доста по-лесно да го продаваме в целия свят - от Съединени американски щати, през Англия, до Хонконг и Австралия. Далеч по-трудно би ни било, в случай че правехме хардуер, да вземем за пример.
Разбира се, би трябвало да прибавим и това, че България остава дестинация, даваща опция за развиване на нововъведения на по-конкурентна база по отношение на страните от Западна Европа и Съединени американски щати. Достъпът до локални фондове е по-голям, като ние се възползвахме от такава опция през 2020 година
Как оценявате иновационната и предприемаческа среда у нас?
Иновационната среда зависи най-много от достъпа до капитал, фрагменти и ноу хау. Както загатнах и нагоре, достъпът до капитал се усъвършенства. От друга страна, процеси като демографската рецесия, които текат в Западна Европа, не подминават и нас, което се отразява и на достъпа до гении. В това отношение изоставаме от Съединени американски щати и Азия.
Все отново, България е среда на извънредно предприемчиви хора. Благодарение на тях се основават стартъп компании на международно равнище, които оферират артикули, съответни на търсенето на пазара.
Вашите " не " в бизнеса и в развиването на нововъведения?
„ Не “ на търсенето на бързи решения и реализации. Винаги сме се старали да се потвърдим на международния пазар, вместо да търсим бързи триумфи на локално равнище. „ Не “ на прекомерното формализиране на процесите на работа, тъй като дребните и гъвкави организации основават същинските нововъведения.
Калин Йонов: Кратките периоди пречат на изобретателния развой
Калин Йонов е изпълнителен шеф на „ Лулис Мел България “ ЕАД, профилирана в производството на мелничарски артикули. Производственият развой е напълно автоматизиран. Компанията е победител в категория „ Иновационен мениджмънт “ на състезанието „ Иновативно дружество на годината “ 2023. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Йонов, с какво вашата иновация се отличава във вашата сфера? Каква е добавената й стойност?
Основната ни цел за 2022 година беше да въведем в производството ни новаторски артикули с висока добавена стойност, които биха разрешили по-нататъшното развиване на сдружението в България. Така създадохме продукта „ брашно за машинно индустриално произвеждане на баница “ вследствие на сполучливата работа на нашия интердисциплинарен екип (CFT – cross-functional team) по развойна активност. През последните години се оказа, че съществуващите на пазара брашна не могат да подсигурят непрекъснат и безпроблемен индустриален развой. Иновацията се базира на обстоятелството, че разработихме суровина, която подсигурява краен артикул с положително и непрекъснато качество, без интензивно потребление на глутен, който оскъпява доста продукта.
Как иновирате в България?
В обичаен бранш като мелничарския избрахме метод на „ резистентен вид “ нововъведението - посредством надграждане на към този момент действителен артикул. Създаването на новаторска среда в дадена компания неверно се свързва постоянно с спомагателни разноски. Основната идея е посредством потребление на изобретателни хрумвания да се разработят нови потребни артикули или способи на работа. Голямото предизвикателство пред мениджърите е тъкмо в най-трудния миг да пуснат юздите на контрола и да дадат престиж и пълномощия на чиновниците.
Как оценявате иновационната и предприемаческа среда у нас? Как се вписвате в тях?
Иновационната и предприемаческата среда в България е почтена за почитание, изключително при по-младите бизнесмени. В последните 10 година следя доста частни предприемачески екосистеми и увеличаваща се поддръжка от държавните институции. Толкова дейна среда на нововъведения поражда групов напредък на предприемачески дух.
Вашите " да " и " не " в развиването на нововъведения?
Чрез траснформативно водачество се стремя да вдъхновя своите сътрудници да реализират повече, в сравнение с са считали за допустимо, като се възползват от своя цялостен капацитет. Поощрявайте експериментирането с ексцентрични хрумвания и поемането на опасности.
Отрицателната противоположна връзка би трябвало да се употребява с мярка, в верния миг и да е доста съответна. Не се опитвайте да потушавате незабавно всеки спор в екипа. Мирните и спокойни екипи не са сигурна причина за високо показване. И слагането на къси периоди за развиването на съответна иновация задушава изобретателния развой.
Какви са упованията Ви за 2024 година?
2024 година ще е огромно тестване за сдружения с висока задлъжнялост, защото сме очевидци на последователно повишаване на лихвите по заеми, което ще се задържи. Бизнес хрумвания, които са били жизненоспособни при 2-3% рента, могат да се окажат неизгодни при равнища от 5-6%. Друг огромен крайъгълен камък за българската стопанска система ще бъде дълго чаканото ни приемане в Шенген. Очаква се мощно позитивно влияние върху експортно-ориентираните и комерсиалните предприятия.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ