ДНК вместо харддиск
Учените от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих демонстрираха, че информацията, кодирана в човешката ДНК, е способна да се съхранява без всевъзможни загуби към 2000 години.
С настъпването на цифровата ера казусът със съхранението на информация за бъдещите генерации придобива нова значителност. Както е известно, през днешния ден външен харддиск може да съхранява до 5 терабайта информация към 50 години (при идеални условия на съхранение).
Учените решили да преодолеят тези граници още преди няколко години, като взели ДНК в качеството на запаметяващо устройство. Теоретично даже дребна нейна част може да съдържа до 300 000 терабайта информация, а в понеделник, на 250-ата изложба-конференция на Американското химическо общество, учените са показали какъв брой дълго може да се съхранява тази информация.
Те кодирали в ДНК 83 килобайта текст от Швейцарската федерална харта от 1291 година и Палимпсест на Архимед от Х век, след което запечатали ДНК в силициеви сфери и една седмица ги държали при температура към 71 градуса по Целзий, което се явява еквивалент на държането на този материал при температура 10 градуса по Целзий към 2000 години. Когато информацията била разкодирана след всички процедури, в нея не разкрили никакви неточности.
Както е известно от предходни проучвания, в 4 мл течност евентуално може да се съхраняват до 1,8 зетабайта информация. © Flickr/CC
Сега, когато откривателите показали метода на запазване на информация толкоз дълго време, пред тях стои нова задача. Както споделя ръководителят на изследователската група доктор Роберт Грас, „ в ДНК хранилището се намират капки течност с плаващи молекули, в които е кодирана информацията. Сега можем да прочетем всичко, което се намира в тази капка. Но аз не мога да посоча настрана място и да прочета обособен файл “.
Затова в този момент учените създават система от етикети за другите сектори информация, с цел да може по тях да се реализира търсене.
Все отново има и неприятни вести. Както в тази ситуация с доста технологии на ранни стадии на развиване, съхранението на информация в ДНК коства много скъпо. Кодирането и съхранението на няколко мегабайта данни в този момент коства хиляди долари, т.е. твърди носители на основата на ДНК скоро няма да са налични за необятно прилагане.
