Най-древната „сухоземна“ риба
Палеонтолози откриха в устието на река в Южна Африка остатъци от най-древната латимерия, живяла в моретата на Земята преди към 360 милиона години.
Нейните потомци и родственици може да са се трансформирали в първите сухоземни животни, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Zoological Journal of the Linnaean Society.
„ Невероятно е, само че огромна част от отпечатъците на тялото на тази риба, които успяхме да намерим, са били оставени от дребни и млади особи. Това значи, че Serenichthys са хвърляли хайвер в плитките води на устиетата на реките, покрити с водорасли, както го вършат доста модерни риби “, споделя Робърт Гес (Robert Gess) от Чикагския университет (САЩ).
Гес и сътрудниците му създали откритието инцидентно – за първи път фосилите им били показани от строители, прокарващи път край крайбрежията на сезонната река Сандспруит, която тече покрай фермата Ватерло в източната част на ЮАР. Когато ученият видял тези отпечатъци, събрал екип палеонтолози и няколко месеца изучавали пластовете, които строителите извадили по време на прокопаване на трасето.
Плодове на тези проучвания станали няколко десетки фосилизирани остатъци на антични ръкоперки, съхранили се в цялостен и неразрушен тип. Те се отнасят към по този начин наречените целаканти – необикновени жители на сладководните реки на Земята от времената на интервала девон.
Те са имали мощни плавници и самобитни „ плещи “ и „ таз “, позволяващи им от време на време да изплуват на сушата и да препълзяват до прилежащите водоеми. За това са им помагали и примитивни дробове, с които тялото им се е насищало с О2 по време на такива разходки.
Доста дълго учените ги считали за директни предшественици на сухоземните гръбначни, само че анализът на ДНК на латимерии, по знамение доживели до наши дни целаканти, посочил, че те по-скоро са предшественици на актуалните двойнодишащи риби (Dipnoi), далечни родственици на целакантите.
Откритото от Гес и сътрудниците му „ семейство “ целаканти, които те нарекли Serenichthys kowiensis в чест на брачната половинка на учения Серена и хълмовете Кови, където били открити останките, се явяват най-древните представители на този жанр в Африка и евентуално най-древните доказани целаканти на Земята. Тяхната възраст, по оценките на откривателите, надвишава 360 милиона години.
Днес, съгласно Гес, съществуват пет други антични фосила на хипотетични целаканти на възраст 416 милиона години, открити в шистите на Австралия и Китай, само че те съставляват фрагментирани остатъци, заради която тяхната достоверност провокира подозрения измежду редица експерти.
