Още една забравена заразна болест се завръща, макар за нея

...
Още една забравена заразна болест се завръща, макар за нея
Коментари Харесай

Симптомите, заразата, лечението. Какво трябва да знаем за коклюша

Още една забравена заразна болест се завръща, въпреки за нея от дълго време да има ваксина. Коклюшът е мощно инфектиран - към 70-80% от хората, които имат контакт със инфектиран, също се инфектират. Той е и рисков, изключително за бебета. Как да се предпазим, какви са признаците, по какъв начин протича? Най-важното е тук.

До момента в България има близо 400 души, които са публично регистрирани с коклюш. Експертите считат, че в реалност става дума за няколко хиляди . Заболелите са от разнообразни области на страната, починаха и две бебета.

До края на седмицата се чака здравните управляващи да разгласят зараза. Те обмислят и още два въпроса: дали бебетата да не се ваксинират по-рано от плануваното, както и дали да стане безвъзмездна имунизацията на бременните.

Тук сме събрали известното за тази болест.
Какво е коклюш
Коклюшът е мощно заразно бактериално заболяване с остра кашлица, която може да продължи с месеци. То се предизвиква от бактерия (Bordetella pertussis или Bordetella parapertussis ), която се намира в устата, носа и гърлото на инфектирания човек.

Познато е още и като " магарешка кашлица ". На британски я назовават и " стодневната кашлица ".
Как се предава
Както всяко респираторно заболяване, коклюшът се предава по въздушно-капков път - при кихане и кашляне.

Приносителят му може и да няма признаци. Коклюшът се предава най-лесно в затворени колективи и затворени пространства.
Как да се предпазим
Най-сигурният метод за предотвратяване от коклюш е посредством цялостна имунизация.

Препоръчително е неимунизираните бременни да се имунизират в третия триместър от бременността, с цел да изградят антитела, които ще преминат в плода и ще му обезпечат отбрана след раждането. Все отново имунизацията би трябвало да се направи след консултация със експерт.

Хората, които са контактували с болен с доказана диагноза, могат да проведат профилактика с антибиотик за 7 дни, предлагат лекари. Целта е да се предотврати опцията да станат преносители на болестта.
Какви са признаците
Симптомите нормално стартират от 7 до 10 дни след заразяването, само че може да се проявят и след 3 седмици.

Първоначално признаците наподобяват на тези при елементарна простуда - кихане, хрема, леко нараснала температура и лека кашлица.
Как протича болестта
В рамките на две седмици кашлицата става остра и продължителна, със задушаване и неспособност да се поеме въздух. Характерното е, че когато най-сетне болният успее да поеме мирис, се чува свистене, наподобяващо плач на магаре, откъдето идва и известното име на заболяването.

След пристъпите на кашлица болният може да изхвърли гъста, бистра лигавица, постоянно последвана от повръщане.

При бебетата няма мощно изразена кашлица, а така наречен апнеични паузи, при които кърмачето стопира да диша. Те траят 20 секунди или повече и могат да доведат до посиняване на бебето.

При имунизираните деца и възрастни кашлицата е по-лека и не по този начин мъчителна, тъй че при тях, както и при кърмачетата до 6 месеца, коклюшът може може да бъде по-трудно диагностициран от доктор. Освен това доста хора го карат безсимптомно.
Как се диагностицира
Коклюшът се диагностицира от доктор, само че най-сигурно е лабораторното му диагностициране с PCR тест. Той не се поема от здравната каса, заплаща си го пациентът. Струва към 50 лева
Кой е най-уязвим
Основната рискова група са бебетата до 6-месечна възраст, тъй като са с недовършен имунизационен курс.

Уязвими са и всички, които не са имунизирани против коклюш с целесъобразния брой дози ваксина, без значение от възрастта. Неваксинирана бременна жена може да съобщи коклюша на плода.

От коклюш човек може да се разболее повече от един път, защото антителата, които се създават след зараза или имунизация, не се резервират във времето.
Как се лекува
Лечението на коклюша е с антибиотици, които убиват бактериите и лимитират риска от предаването им на други хора. За да е дейно обаче, лекуването би трябвало да стартира при започване на болестта, за предпочитане в границите на две седмици от началото му. В общия случай кашлицата утихва след 4 до 6 седмици.
Какви могат да бъдат затрудненията
Най-честите затруднения засягат дихателните пътища и централната нервна система. Възможно е развиването на пневмония, зараза на междинното ухо, загуба на вкус, дехидратация, гърчове, кратковременно прекъсване на дишането.

При тежки форми на коклюш поради нарушено доставяне с О2 може да се стигне до мозъчни кръвоизливи, които могат да доведат до мозъчно увреждане или гибел.

Най-много затруднения (пневмония, апнея, гърчове, енцефалопатия) при заболелите от коклюш са регистрирани при бебетата до 6-месечна възраст. При тях е записана и най-високата смъртност. Смъртните случаи са измежду бебета, които са били прекомерно дребни, с цел да бъдат изцяло имунизирани.
Колко време болният е рисков за близките
Болният е инфектиран до 3 седмици от началото на признаците и до 5-7 дни след започване на лекуването с антибиотик.

Носители на болест могат да са както преболедували възрастни, по този начин и имунизирани деца. Преносител може да бъде всеки човек с проявена симптомна или безсимптомна форма на инфекцията.

При коклюш най-важна е самоизолирането до 30 дни. Неболедувалите и неимунизираните контактни лица се слагат под здравно наблюдаване за 14 дни.
Ако мислите, че сте заболели
Ако смятате, че може да сте заболели от коклюш, или в случай че сте контактни на болен, би трябвало да потърсите здравна помощ. Покрийте устата и носа си, с цел да намалите риска от разпространяване на инфекцията.

Човек с коклюш може да бъде инфектиран в продължение на четири до пет седмици от началото на болестта. Стойте надалеч от дребни деца и бебета.
Кога се ползва имунизацията
Най-сигурното средство против заболяването е имунизацията. Поставянето на имунизацията против коклюш не носи риск за здравето.

Тя е наложителна в имунизационния календар на България и се слага след втория, третия и четвъртия месец на бебетата. Ваксината е комбинирана и пази от дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит.

Реимунизации се вършат, когато децата са на възраст две години, шест години и 12 години. След това е добре реимунизация да се прави на всеки 10 години, тъй като се следи последователно намаляване на имунитета на имунизираните.

В момента е значимо да се имунизират всички с недовършен или изчезнал имунизационен статус. Неваксинираните бременни - също, в случай че са в последния триместър и в случай че са се съветвали с доктор.
Сигурна ли е отбраната с ваксина
Не. Ваксинираните също могат да се заразят, само че карат заболяването доста по-леко.

Те могат да са и безсимптомен източник на болестта.

Траен имунитет не се развива нито след преболедуване, нито след имунизация. Без значение по какъв начин е добит, имунитетът трае сред 3 и 5 години, като имунитетът след ваксина се придобива след най-малко три приема на имунизацията. Има хора, които не построяват имунитет в отговор на имунизацията.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР