Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан край табела в двора на

Мариета Гарсия Хордан: „Фидел – това е народът на Куба”

Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан край табела в двора на кубинското посолство у нас, възпоменаваща засаждането там през 2021 година на кипарис в памет на кубинския водач. Снимка: Къдринка Къдринова.

Автор: Къдринка Къдринова, baricada.org

В деня на 97-годишнината от рождението на историческия водач на Кубинската гражданска война Фидел Кастро беседваме с посланичката на родината му в България за неговата памет, за двустранните връзки и за днешните провокации пред Острова на свободата.

Следвайте " Гласове " в Телеграм

– Уважаема г-жо дипломат, Вашият мандат в България стартира неотдавна, едвам преди няколко месеца. Какви са усещанията Ви от нашата страна? Върху какви цели ще концентрирайте напъните си за развиване на двустранните ни връзки?

– Преди всичко желая да изразя удоволствието си, че мога да се обърна към българската общност посредством изданието „ Барикада ” и други значими медии навръх днешната дата, когато се навършват 97 години от рождението на водача на Кубинската гражданска война, главнокомандващия Фидел Кастро Рус, който беше огромен другар на България.

Когато в Куба става дума за България, възприятията въплъщават дълбокото ни и историческо другарство, което се е разраствало десетилетия наред посредством общуването сред нашите управления и изключително сред народите ни. Двете ни страни са си обменяли доста студенти и експерти от разнообразни специалности, които придобиваха или предлагаха познания и опит във всички браншове: компютърни науки, селско стопанство, машиностроене, инженерство, произвеждане на храни.

Търговията посред ни също беше доста дейна, с помощта на което българите добре познаваха нашите цитрусови плодове, мед, пури, ром, а ние, кубинците, се наслаждавахме на първокачествени консерви от България, на нейните козметични артикули и нейните машини. Спомням си, че когато бях ученичка в Сиенфуегос, кубински град със мощна промишленост, имахме съученици от България и от други страни – родителите им бяха експерти у нас.

Сближаваме се и в региона на културата. Изпълнители и създатели от двете ни осъществяваха взаимни гостувания из нашите подиуми, представяха се на фестивали и събития. Така се родиха и песни, отдадени на това другарство, трансфораха се в химни. Такава е например песента „ Куба и България – едно мачете и една роза ” на Бисер Киров, която пееха всички кубинци. Възхищаваме се и на нашата другарка Йорданка Христова. Кубински артисти, оркестри, танцьори, поети, писатели, художници се представяха с триумф пред българската аудитория.

Тези претърпяни дружно моменти през днешния ден са значима основа за продължение на развиването на другарските ни връзки. В България открих обща благосклонност към Куба. Навсякъде, където се спомене Куба, реакцията е позитивна, блеснат усмивки и в доста случаи стартират разкази за персонално или фамилно пътешестване до моята страна. Може да се каже, че има роднинска връзка сред двата народа, като имаме поради какъв брой смесени фамилии са основани. Такива има и в двете страни, в тях порастват нови генерации – деца и внуци.

В Куба има няколко проучвателен и индустриални центъра с български имена. Това са фабриката „ Васил Левски ” в Сиенфуегос, земеделската индустриална кооперация „ Кубинско-българска дружба ” в Маябеке, Центърът за аграрни проучвания „ Лиляна Димитрова ” в Артемиса и доста други.

В България пък има учебно заведение „ Хосе Марти ”. На метри от посолството на Куба в София е ситуиран площад „ Хосе Марти ” и бюстът на националния воин на Куба. Наскоро в Хавана бе открит бюст-паметник на българския народен воин Христо Ботев.

На 14 октомври т. година ще се навършат 63 години от установяването на дипломатически връзки сред Куба и България. Ще отпразнуваме тази годишнина, както честваме и това другарство сред народите ни, за което не приказваме в минало, а в сегашно и бъдещо време. Работим, с цел да продължим да разширяваме нашите взаимоотношения във всички браншове, като развиваме огромния капацитет, който сме построили дружно.

– Наскоро в Брюксел се организира среща на върха ЕС-CEЛАК (Общност на страните от Латинска Америка и Карибието), на която беше насочен апел за повдигане на блокадата на Съединени американски щати против Куба. Какъв съгласно вас ще бъде резултатът от този апел? Какви са връзките сред вашата страна и Европейски Съюз? И какво е настоящето положение на връзките със Съединени американски щати?

– Това са няколко доста забавни и доста настоящи въпроса. Беше доста значимо срещата на върха СЕЛАК-ЕС да се организира, откакто подобен конгрес не се беше събирал от 8 години. Сега тя се състоя под съпредседателството на Сейнт Винсент и Гренадини – страната, която е ротационен ръководител на СЕЛАК, и на Испания, която пък сега ръководи Европейски Съюз. Имаше положително присъединяване и от двата блока. Междурегионалните връзки сред CEЛАК и Европейски Съюз са най-старите и най-консолидираните от тези, които CEЛАК поддържа с сътрудници отвън нашия район. Те са фокусирани върху насърчаването на разговора и съдействието сред Латинска Америка и Карибието от една страна и Европа от друга.

Куба взе присъединяване в сегашната среща на върха с градивен дух и с интерес да способства допустимо най-вече за подсилване – на основата на равенството и взаимното почитание – на разговора и съдействието сред CEЛАК и Европейския съюз за положителното на нашите нации, на двата ни района, на целия свят.

Президентът Мигел Диас-Канел съобщи в речта си на събитието: „ Днешната среща е позитивна стъпка, която би трябвало да се трансформира в съответни дейности за възкръсване и подсилване на нашите връзки в области с висок приоритет, като битката с климатичните промени, отбраната на продоволствената сигурност, финансирането за развиване, прехвърлянето на технологии, възобновимата сила, цифровата промяна, научните проучвания, търговията и вложенията “. Държавният ни глава сподели още: „ Положителното използване на Споразумението за политически разговор и съдействие сред Европейския съюз и Куба удостоверява, че въз основа на взаимност и без интервенция е допустимо да се изградят пространства за обща изгода, при ценене на нашите разлики. “

Много значима е декларираната в Заключителната декларация на срещата позиция против икономическата, комерсиална и финансова обсада, наложена от Съединени американски щати над Куба, както и против включването на Куба в американския лист на страни, за които се твърди, че спонсорират тероризма – мярка, която основава спънки пред интернационалните финансови транзакции с нашия остров.

Важно е, че бе приветствано и оповестяването от СЕЛАК на Латинска Америка и Карибите за зона на мира. Припомням, че това оповестяване бе провъзгласено в Куба, на Втората среща на върха на CEЛАК през януари 2014 година

Що се отнася до връзките сред Куба и Съединените щати, дано не забравяме, че те в тях е залегнал исторически спор от над 200 години. Същността ме е в претенциите на империята да наложи своите хегемонистични концепции на Куба, пренебрегвайки правото ни на самостоятелност, суверенитет и определяне на такава икономическа, политическа и обществена система, каквато хората у нас са избрали.

През последните години блокадните ограничения на Съединени американски щати против Куба се ускориха. Целта е да се попречи на действието на кубинската стопанска система, да се спрат всички източници на приходи, да се провокира по този начин наречената промяна на режима. Това изяснява усилването на блокадата по време на пандемията от Covid-19. По време на администрацията на Тръмп бяха признати повече от 240 ограничения против Куба, които след това бяха непокътнати и от актуалното ръководство във Вашингтон. 55 от тези 240 ограничения бях наложени по време на пандемията. Най-вредните от тях са следните. Първо, неоправданото включване на Куба в случайно направения от СЩ лист на страните, за които се твърди, че спонсорират тероризма – отново дублирам, че тази мярка попречва финансовите връзки на Куба със света. Второ, използването на наредбите на от Трети раздел на американския Закон „ Хелмс-Бъртън ”, който глоби в това число и задгранични вложители в Куба. Трето, възпрепятстването на доставките на горива, от които Куба се нуждае и които има право да внася. Четвърто, акциите за гонене и дискредитиране на кубинските медицински услуги в чужбина, а това е извънредно филантропична активност. Има и доста други – и всичките удрят по развиването на кубинския народ.

– Каква е сегашната обстановка в Куба? Пред какви провокации е изправена вашата страна?

– Куба живее и се развива във взаимовръзка със света. Страната ни страда от последствията от пандемията от Covid-19 и от пристигналата след нея интернационална рецесия. Но за нас всичко това има по-тежък резултат, тъй като сме обект на обсада повече от 60 години – и тя бе изключително засилена в последните години. Мерките, които загатнах към този момент, съществено засягат комерсиалната активност на Куба, попречват финансовите транзакции, оскъпяват вноса, лимитират опциите за кредитиране. Всичко това рефлектира в стопански усложнения, липса на доставки, компликации при придобиването на първични материали за индустрията, услугите и потреблението на популацията.

Тези неволи ни накараха да растем. Конкретен образец беше по какъв начин по време на пандемията от Covid-19, когато беше належащо да се ваксинира цялото население и нямахме средства да закупим ваксини извън, кубински учени направих нужните проучвания, получиха и създадоха пет наши лични ваксини. Беше огромен героизъм, посредством който напреднахме и помогнахме на други народи с медицински бригади.

Продължаваме да работим, като прилагаме ограничения, с цел да създадем стопанската система по-гъвкава, да произвеждаме повече и да подобрим качеството на живот на нашия народ. Фокусирани сме върху производството на храни и на електрическа енергия, върху битката с инфлацията. Оптимисти сме и знаем, че с нашата работа ще успеем да преодолеем този стадий и да излезем по-силни.

– На 13 август се навършват 97 години от рождението на именития водач на Кубинската гражданска война Фидел Кастро, една от най-ярките персони в международната история. Как ще бъде маркирана годишнината? Как днешното младо кубинско потомство гледа на Фидел?

– Главнокомандващият Фидел Кастро Рус е водачът на Кубинската гражданска война и ние, кубинците, усещаме наличието му всеки ден. Ел Команданте постоянно е бил доста непретенциозен и в никакъв случай не е желал почести. Най-добрата респект е да работим и да следваме образеца му.

Разбира се, честванията към този момент се организират. В България се срещнахме с приятелите от Асоциацията за другарство „ България-Куба ” и с Дружеството на живеещите в България кубинци, като отдадохме заслужена респект на Фидел с размишления, стихове и цветя. Спомнихме си и двете-те му визити в България през 1972 и 1976 година

Препълнените софийски улици по трасето на кортежа приветстват Фидел Кастро при първото му посещаване у нас през 1972 година Снимка: списък на посолството на Куба.

В Куба е основан Център „ Фидел Кастро Рус ”, който се намира в квартал Ведадо в Хавана. Приканваме нашите другари от България, гостуващи в Куба, да го посещават. Той е доста забавен, съвременен и динамичен, там може доста да се научи за живота и активността на нашия водач.

Във всекидневието ни си спомняме за Фидел непрекъснато, трудейки се. Делото му участва и в достиженията на учените ни, изследвали и произвели имунизациите против Covid-19, и в отдадеността на лекарите ни, които избавят живота на доста хора по света в своите задачи в други страни, и в триумфите на нашите спортисти, хора на изкуството, студенти. Фидел – това е народът на Куба. Горди сме, че неговата персона надвиши националните граници и провокира удивление из цялата планета.

Той беше ослепителен общественик. Правеше дълбоки и проницателни за бъдещето разбори – за новия интернационален стопански ред, за неизплатимия външен дълг на страните от Третия свят, за резултатите и заплахите на климатичните промени по отношение на човешкия живот. На срещата на върха на Земята през 1992 година той сподели: „ Да създадем човешкия живот по-разумен. Да използван обективен интернационален стопански ред. Да използваме цялата нужна просвета за стабилно развиване без замърсяване. Да върнем екологичния, а не външния дълг. Да изчезне гладът, а не индивидът. Да възпрем егоизма, да възпрем хегемонизма, да възпрем безчувствието, безотговорността и измамата. Утре ще бъде прекомерно късно да създадем това, което трябваше да създадем от дълго време. ”

Нека през днешния ден си спомним за него със стихотворение на огромната кубинска поетеса Нанси Морехон, гостувала и в България:

Съдбата на Фидел

е една-единствена:

да бъде

измежду нас

за един по-добър свят.

Каква по-добра орис.

Фидел

без завист и без ненавист

отваря стени

и прозорци.

Фидел.