Звездите не просто говорят“ – те влизат в ролята на

Звездите не просто „ приказват “ – те влизат в ролята на следователи и разкриват обстоятелства с историческа отминалост.

Помните ли сериала за Шерлок Холмс с Бенедикт Камбърбач в основната роля? В една от сериите той разобличава фалшифицирана картина, тъй като на нея е изобразена свръхнова, която избухнала по-късно от рисуването на истинското платно.

С сходни следствия се занимават и актуалните астрономи, експерти и фенове. Те откриват точните дати и събитията на исторически събития, времето на основаване на фамозни картини и фотоси. Само че изчисленията тук са много по-сложни, в сравнение с в киното, отбелязва изданието „ Чердак “.

Неточното Рождество

Католиците честват Рождество на 25 декември, православните християни – на 7 януари. Но допустимо е Исус Христос в действителност да се е родил през юни, две години преди „ формалното “ начало на новата епоха.

Според Новия завет за раждането на Христа влъхвите били известени от Витлеемската звезда на небето. Астрономите имат разнообразни версии кой тъкмо обект може да са виждали над Витлеем хората в зората на новата епоха. Едно от явленията претенденти е сливането на Венера и Юпитер на небето, при което за наблюдаващия на Земята те наподобяват като една ярка звезда.

Дейв Ренеке (Dave Reneke), австралийски преподавател, фен астроном и популяризатор на науката, употребявал стратегия за астрономични калкулации, с цел да възвърне картината на звездното небе с повече от 2000-годишна отминалост. Той пресметнал, че на 17 юни, 2 години преди новата епоха, Венера и Юпитер са се доближили на небесния свод толкоз близо една до друга, че можело да се възприемат като една ярка звезда.

Смъртоносна отдалеченост

Според легендата през 490 година пр.н.е., по време на гръцко-персийските войни, след борбата при Маратон, в която победили гърците, боец на име Фидипид бягал от Маратон до Атина, с цел да заяви за успеха. Дотичал до мястото и съобщил новината, Фидипид паднал и умрял.

Въз основа на тази легенда е била открита маратонската отдалеченост в Олимпийските игри: през 1896 година Международният олимпийски комитет измерил дистанцията от бойното поле в Маратон до Атина (34,5 км) и на първите модерни Олимпийски игри участниците фактически тичали от Маратон до Атина.

В истинността на тази легенда има подозрения, само че даже да предположим, че известието за успеха е било донесено в Атина точно по подобен метод, по този начин или другояче поражда неразбиране – през днешния ден хиляди хора пробягват маратонската отдалеченост и нормално не умират по-късно. Решаването на този въпрос може да стане благодарение на точна датировка на събитията.

Херодот е оставил тъкмо изложение на етапите на Луната по време на борбата при Маратон. Още през XIX век, въз основа на това изложение, е била изчислена датата на Маратонската борба – 12 септември. Доналд Олсън (Donald Olson) от Тексаския университет в Остин и сътрудниците му считат тези калкулации за неверни. Според техните сметки борбата при Маратон се е състояла на 12 август.

Средната температура през септември в Атина е малко под 30 градуса по Целзий, а през август тя гони 40. Бягането на дълга отдалеченост при такава горещина е рискова даже за най-тренирания състезател и допустимо точно в това се крие загадката за гибелта на гръцкия боец.

Гибелта на „ Титаник “

Лайнерът „ Титаник “ се отправил от Европа за Америка на 10 април 1912 година. Само четири дни по-късно той се сблъскал с айсберг и на 15 април потопен. Олсън и сътрудниците му, въз основа на астрономически калкулации, считат, че за появяването на съдбовния айсберг на пътя на „ Титаник “ е отговорна Луната.

Известно е, че приливите и отливите в океана протичат заради привличането на Луната. Земята се върти и от тази ѝ страна, която се оказва обърната към спътника, настъпват приливи.

Луната се движи към Земята по елиптична орбита, като Земята не се намира в самия център на елипсата, по тази причина Луната ту се сближава повече към планетата, ту се отдалечава на по-голямо разстояние. Съответно нейната мощ на притегляне също ту пораства, ту понижава, влияейки на приливите и отливите.

Освен това си имаме и Слънце, чието привличане работи и на Луната, и на Земята. То кара орбитата на Луната да се върти към Земята сходно на раздължен обръч.

Астрономите са открили, че през януари 1912 година се е случило рядко съвпадане – на трети януари Земята се е оказала в точката от своята орбита, оптимално близка към Слънцето. А на идващия ден Луната се е доближила до Земята по-близо, в сравнение с за 1400 години педи това, като в това време се е намирала сред Земята и Слънцето.

По този метод привличането на Луната и по този начин е било по-силно от нормалното, а тук към него се е добавило и привличането от Слънцето. В резултат приливите на Земята са били по-силни.

Силните приливи са освободили айсбергите, заседнали край крайбрежията на полуостров Лабрадор и остров Нюфаундленд, считат учените. Затова на пътя на „ Титаник “ през април са се озовали повече айсберги от всекидневно.

Истинският създател на „ Франкенщайн “

Героят от романа на Мери Шели – Виктор Франкенщайн, намира метод да трансформира неживата природа в жива, с помощта на което съумява да сътвори от разнообразни елементи на умряли хора страшилище и да му вдъхне живот. Ужасявайки се от творението си, Франкенщайн бяга, изоставяйки чудовището. Като не намира мястото си измежду хората, чудовището се озлобява и убива цялото семейство на учения, а по-късно – и самия него.

Не всички критици имат вяра, че толкоз мрачна история е била написана от жена, и приписват авторството ѝ на мъж – поета Пърси Шели. Самата писателка твърдяла, че концепцията за творбата ѝ пристигнала по време на „ сън нескрито “. Тя загатнала, че в прозореца на нейната спалня в този миг се леела лунна светлина.

През лятото на 1816 година Мери и тогава към момента бъдещият ѝ брачен партньор гостували на лорд Байрон във вилата му край Женевското езеро в Швейцария. Те разговаряли за книгите, за писателството и също така – за всякакви странни феномени, по-конкретно за галванизма – редуциране на мускулите под влияние на електричество. То било намерено в края на XVIII век и изключително впечатляващи били обществените опити, в които ток се подавал на мъртво човешко тяло, което започвало да се гърчи, като че ли всеки момент ще оживее.

Не е чудно, че след такива диалози на Мери се привидели мрачните облици, разказани по-късно в нейния разказ. Оставало да се потвърди, че за късото време до 17 юни, когато почнала да написа романа, е имало подобаваща лунна нощ. За тази цел Олсън провел измервания директно на вилата на писателя, а също по този начин анализирал метеорологичните записи за юни 1816 г.

Както се оказало, на 16 юни през нощта в прозореца на спалнята на Мери Шели фактически е светела ярка Луна, тъй че, наподобява, точно нейното въображение е родило ужасното страшилище.

Прочутата целувка

Свежата вест от Олсън и сътрудниците му е обвързвана с едни от най-прочутите целувки в историята на фотографията. Става дума за фотографията на Алфред Айзенщат „ Денят на успеха над Япония на Таймс скуеър “, направена на 14 август 1945 година, на която моряк целува здравна сестра.

Трудно е да се каже кой точно е запечатан на фотографията, защото лицата съвсем не се виждат. Затова в ролята на моряка и здравната сестра през миналите 70 години са претендирали голям брой хора, които се целували с непознати в този исторически ден на Таймс скуеър. Но историите на множеството от тях не устоят инспекциите на астрономията.

За да се разбере кой от кандидатите лъже и кой споделя истината, е належащо да се обясни по кое време тъкмо е била направена фотографията. На една от постройките, попаднали в фрагмента, има часовник, въпреки да е комплицирано да се откри какъв час демонстрира той –16:50, 17:50 или 18:50.

Астрономите изучили фотоси и карти на района, където е бил изработен фрагментът, с цел да дефинират точното време по дължината на сенките, и стигнали до извода, че историческата целувка се е състояла в 17:51. Този факт разрешава да се опровергаят версиите на някои двойки, да вземем за пример на Джордж Мендоса и Грета Цимер, които от дълги години настояват, че точно те са запечатани от Айзенщат.

Астрономията в съда

Историята познава случаи, когато от сходно астрономическо следствие е зависело много повече от удовлетворението на тщеславието или елементарното любознание. Един от най-известните случаи в адвокатската кариера на Ейбрахам Линкълн, след това станал 16-ия президент на Съединените щати, е била отбраната през 1858 година на сина на приятеля на Линкълн Уилям Армстронг. Той бил упрекнат в ликвидиране и очевидецът настояват, че е видял момента на убийството при лунна светлина.

Линкълн се обърнал към „ Фермерски сборник “ – от време на време издание, в което имало прогнози за времето и астрономически сведения. Бъдещият президент на Съединени американски щати потвърдил, че Луната в хипотетичния миг на убийството се е намирала толкоз ниско, че не е могла да хвърля задоволително светлина, с цел да прегледа очевидецът детайлите на закононарушението.

Армстронг бил оневинен. Изказвали се съмнения, че Линкълн може да е фалшифицирал алманаха, само че актуалните калкулации, извършени от Олсън, смъкват тези съмнения.

Грешка в „ Семейство Симпсън “

И най-после – неотдавна американският учени и популяризатор на науката Фил Плейт разкрил астрономическа неточност в една от сериите на „ Семейство Симпсън “. В анимационния сериал има сцена, в която Елън Мъск се любува на вечерния пейзаж, на небето се виждат звезди и луна, обърната с рога наляво.

Такъв тип растящата луна може да има единствено на небето в Южното полукълбо, само че не и над континенталната територия на Съединени американски щати.