За вече писах, тайната на истинската домашна лютеница според мен

За към този момент писах, тайната на същинската домашна лютеница съгласно мен е тъкмо в неговото количество - той би трябвало да е по-голямата част в пропорцията на рецептата.

Разновидности на лютениците има всевъзможни. С добавка на патладжан, моркови, ябълка, тиква, тиквички, чесън, лук, бамя, зелен пипер, сирене, картофи, круши, зелени домати и други. Всички тези разновидности обаче за мен са всякакви апетитки и разновидности на лютеницата.

Не, че са неприятни (ама по никакъв начин – дори съм правила няколко пъти с патладжан и моркови!), само че в случай че да избера сред лютеница от пипер и домати, и лютеница с други добавки, първата ще е. От всички разновидности за лютеница, най-не одобрявам такава, която е с варен, а не с печен зарзават.

Семейната рецепта за домашна лютеница на семейство Георгиеви

/Мамо, баща, записах ни в историята!:):) /
Ако имах опция да я подготвя на огън щеше да е прелестно. Но заклевам се, даже и в кухненски условия, става чудесна.


За лютеница, е най-добре да се употребяват домати вид ромчета - по този начин се назовават дребните, леко продълговати домати, който не инцидентно се употребяват най-често при консервиране на цели домати. Тяхното месо е по месесто и съдържат по-малко вода.
Ако имате опция за изработка на лютеницата, както са я правили нашите родители и баби, спазвайте напътствията за подготвяне по (запазвайки пропорциите и зеленчука от тази), като не забравяте да добавите кимиона.:)
Сол, захар на усет. За да я опитате дали ви харесва, извадете си малко в чинийка с цел да изстине, в случай че я опитате гореща няма да установите вярно вкусовите й качества.

Как я върша вкъщи /в градски условия, не предразполагащи към варене пред блока:) /:

Изпичам пипера, разрязвам го на дребни късчета и напълно леко, няколко пъти, с пасатора го минавам– въпреки всичко да си остане едра.
Доматите настъргвам (пробвала съм и да ги заменя и с 2 кг доматено пюре – по никакъв начин не е лошо) и ги извирам – бъркайки.
В дълбока и необятна тенджера затоплям мазнината и прибавям изврените домати (тук пръска). Добавям кимион, черен пипер, захар и сол. Пускам тв приемника, поставям си кухненска ръкавица и започвам да греша, бързо и безкрайно. Всяко нехайство води до едно съществено „ Пльььок ” – не би трябвало да го позволяваме.
След това пълня в бурканчета, затварям и стерилизирам за 10 минути.

Снимките са от миналогодишната лютеница, когато взех решение да прибавя и малко магданоз (безсмислено е, само че най-малко не се отрази кой знае какъв брой на „ усетът от моето детство ”)