Вселената е пълна със загадки, за отговора на които днес

Вселената е цялостна със загадки, за отговора на които през днешния ден към момента нямаме задоволително познания. Изданието EpochTimes събира истории за разнородни странни явления, с цел да пробуди въображението ни и да опише за това, което преди се е считало за невероятно.

Помня, че като дете съм чела за Бенджамин Батърст, Дейвид Ланг и Оливър Ларч. И тримата са изчезнали при необясними условия. Не съществуват никакви свидетелства, че НЛО ги е похитило, че са им се отворили портали към други измерения или че са станали жертви на скрит план за ликвидиране.

Просто в една секунда те били тук, а в идната ги нямало. Наскоро още веднъж се върнах към тези истории, само че към този момент с известна доза песимизъм, с цел да схвана защо става дума.

Нощта на 26 ноември 1809 година. По време на войната с Наполеон. По цяла Европа се формирали обединявания на хора, които гневно желали заличаването на Бонапарт. Виена е паднала и английският посланик Бенджамин Батърст, който се намирал там по това време, се отправил към Хамбург, с цел да замине оттова за Британия.

Недалеч от Берлин, в град Перлеберг, Батърст стопира да нощува под измислено име със своя прислужник, с цел да сменят конете и да вечерят. Около 9 часа вечерта конете били подготвени. Батърст, който желал да се добере до Берлин колкото се може по-бързо, оставил своя лакей и излязъл на улицата да изчака в каретата. Това бил последният път, когато някой в миналото е виждал Бенджамин Батърст.

Няколко секунди по-късно неговият асистент излязъл от странноприемницата, само че единствено с цел да открие, че каретата е празна. Нямало и диря от Батърст. Така се родила една от най-странните истории за изгубвания в историята.

Вестта за това събитие стигнала до Лондон след няколко седмици, когато там дошъл неговият асистент. Съпругата на Батърст персонално отпътувала за Германия да координира полицейското следствие.

Изследвали дъното на реката Степниц, само че безрезултатно. Селото било претърсено няколко пъти, само че разкрили единствено едно палто, за което предполагали, че принадлежи на Батърст, а недалече в гората – панталони, които също евентуално били негови. Дори след претърсването на местността с кучета не били открити никакви други следи.

Решила, че в тая работа са забъркани френски сътрудници, мисис Батърст намерила за належащо да се обърне към самия Наполеон. По някакъв метод тя съумяла да си обезпечи банкет от императора и попитала какво се е случило с мъжа ѝ.

Изненадан, Наполеон споделил, че си няма и визия, даже предложил помощ в издирването. Останките на Батърст в никакъв случай не били открити. Въпреки че не съществуват никакви доказателства, има огромна възможност той просто да е бил погубен, без нужда от премествания в пространството или намесата на НЛО, защото нямало никакви подмятания за тяхното присъединяване в тази история.

Героят на още една известна история е Дейвид Ланг от Тенеси, фермер, който се разтворил във въздуха безусловно пред очите на своето семейство.

В една секунда се виждало по какъв начин той крачи през полето, а в идната към този момент го нямало. Няма потребност да се впускаме в елементи на тази известна история, само че тя си остава един от най-великите случаи на необяснимо изгубване в историята на паранормалните феномени.

Проблемът е в това, че тази история може да е изцяло измислена. Първи я разгласили в сп. Fate. Не били показани никакви доказателства, че Ланг или неговото семейство са съществували в миналото, в записките от това време също нищо не се споделя.

Освен това сходна е и историята на човек на име Оливър Ларч, която безусловно преповтаря легендата за Дейвид Ланг.

В това се състои казусът с историите за изгубванията в нищото – те обрастват в измислици, а обясненията, по-близки до истината, постоянно се пренебрегват. Разказите, които звучат най-нереалистично, евентуално в никакъв случай не са се случили, а историческите случаи елементарно намират рационално пояснение.

Това обаче не значи, че хора не изчезват безследно. Това значи, че историите, които се употребяват като ярки образци за такова изгубване, се оказват калпави при втори взор.

Включваме тук коментар на читателка на тази публикация, оповестена в Paranormala.com:

Синди Л. написа: „ Веднага ме заинтересува тази публикация поради едно прекарване, което имах при започване на 80-те години в Сиатъл, щата Вашингтон. “

Тя предоставила линк към GoogleStreetView с изображение на това място. Санди отбелязва, че през 80-те там нямало дървета.

„ Карах на изток, в платното покрай телената ограда. Видях висок човек, с дълга рошава коса, той беше обут в дънки до коляното и носеше мрачно палто. Той просто изчезна пред очите ми. Пуф! Гледах го, беше там, когато изчезна. Отбих настрана, защото бях шокирана…

Колата ми беше на не повече от 6 метра от него, в случай че той ме беше погледнал, щях да видя бялото на очите му. Не чакам някой да ми повярва и почтено казано, ми е все едно… Това е истина, знам сигурно, тъй като това се случи с мен. “