Къде се разминават младежите и работодателите на пазара на труда в България?
През последните няколко години пазарът на труда беше извънредно динамичен, а наподобява измененията не престават. Първото огромно разтърсване пристигна с началото на Коронавирус пандемията – освобождението на хора и прекосяването към работа от у дома, по-късно възобновяване и обвързвания с него дефицит на квалифицирани служащи, с цел да пристигна изкуственият разсъдък. И това не е краят – стопанската система на Европа се забавя, това неизбежно се придвижва в България, което пък вещае спомагателни проблеми на пазара на труда, изключително при младежите.
Всъщност младежите, които занапред стартират трудовата си кариера или са първоначално ѝ, и нямат опит и задоволително умения и познания, нормално са първите, които усещат проблемите, когато се пробват да се осъществят. Но ниското възнаграждение и неналичието на благоприятни условия са единствено част от казуса, когато приказваме за поколението Z. Много постоянно разбиранията на младежите за кариера се разминават с тези на работодателите, оказват се недобре готови от университетите за действителния живот и неудовлетворени от заплащането.
Конкретно за България, пазарът на труда не се разграничава доста от европейския, когато става въпрос за дефицита на фрагменти. Но се разминава като конструкция.
Например, по данни на Българската мрежа на Глобалния контракт на Организация на обединените нации (БМГД) в страната има над 330 хиляди души сред 15 и 34 години, които нито учат, нито работят (NEET). По този индикатор България е измежду страните с най-високо равнище – сред 15 и 20%. По-лошо е ситуацията единствено в Румъния, Италия и Гърция.
В същото време бизнесът в България има дефицит от 300 хиляди души, по данни за предходната година на министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова.
Т.е. опциите за работа към момента са задоволително огромни, само че наподобява пазарът се затруднява да предложи подобаващи благоприятни условия за развиване на младежите.
Бизнесът и образованието
Водещият международен производител и снабдител на решения за линейно придвижване Ewellix, както множеството компании, работещи у нас, също изпитва усложнения да откри квалифицирани фрагменти. Компанията се пробват да преодолее тези неналичия с вложение в младежи – като дава опция на млади експерти да натрупат стаж и опит при тях. в Тази връзка компанията стартира и взаимна работа с техническите университети в страната.
Снимка: Ewellix
Стремежът ни е да изградим стажантски стратегии, които да оказват помощ на бъдещите експерти да придобият на практика опит и познания още до момента в който са на стадий образование “, споделя Кристина Тодорова, управител „ Човешки запаси “ в Ewellix България.
Според Ewellix теоретичната подготовка на младите в университетите у нас е „ на потвърдено положително равнище “, само че липсва практическа подготовка.
Кристина Тодорова споделя, че един от най-хубавите способи да се приготвят младите за „ действителните потребности на бизнеса “ е посредством придобиване на на практика познания в компании от бранша още по време на образованието им в университета.
Adecco, една от огромните компании за асортимент на личен състав у нас, отбелязва скоростните промени при бизнеса и слабата опция за адаптиране на просветителните стратегии като един от главните проблеми за неналичието на квалифицирани фрагменти.
Вярваме, че бизнесът и образованието би трябвало да вървят „ ръка за ръка “, с цел да могат да дават отговор на измененията и да основават фрагментите, от които има потребност пазара “, споделя Михаела Василева, асортимент " Временна претовареност " в Adecco.
Според мнение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче висшите образователни заведения създават фрагменти, от които пазарът на труда няма потребност. А 50% от приключилите висше обучение не работят по специалността си.
И макар че последните години план-приемът се усилва, действителният банкет на студенти не се трансформира. А 50% от местата за студенти държавна поръчка стоят празни.
Най-желаните специалности за реализация от потомство Z си остават тези в областта на IT специализацията, сочи изследването „ Професии на бъдещето и бъдеще на специалностите “, предоставено от БМГД. След това следват секторите на медицината, предприемачеството и правото.
Бизнесът и младите
Голяма част от учениците, както и техните родители, дефинират меките умения (дигитални умения, отзивчиви, работа в екип и други) като решаващи за професионалния триумф, сочи изследването.
Ewellix също търси меки умения у младите претенденти, когато ги наема на работа. Кристина Тодорова, управител „ Човешки запаси “, отбелязва „ жаждата за познания и желанието за учене “ като едни от най-важните качества в претендентите за работа.
В Ewellix не регистрира като проблем да откри общ език с младите претенденти за работа и екипът на компанията се състои от фрагменти с друг опит, познания и възраст.
Общата картина обаче не наподобява по този начин, съгласно Николай Тръмбев, шеф " Подбор " в Adecco. Според него работодателите и младежите изпитват усложнения, когато би трябвало да се сработят.
Настоящите мениджъри изпитват усложнения да се сработят с младите сътрудници от поколението Z. Не ги схващат и дефинират упованията им за работното време, гъвкавия модел на работа и слагането на персоналния живот пред служебните задължения за „ искания “, споделя той.
" Претенции " или не, условията на младите, както и наложената по време на пандемията " работа от у дома ", която остана известна най-много измежду поколението Z, са все по-ключови критерии за намирането на служащи, защото това потомство лека-полека стартира да господства на пазара.
Дистанционната работа и цифровите умения стават все по-важни, а неналичието на гъвкава наредба на отдалечената работа към момента основава проблеми за доста работодатели и евентуални чиновници “, споделя Даринка Георгиева, изпълнителен шеф на БМГД на Организация на обединените нации.
Според Николай Тръмбев младежи и работодатели могат да намерят общ език там, където има корпоративна просвета, почитание и приобщаване, до момента в който в среда от вида " тук е по този начин " младите мъчно биха останали. Според Тръмбев ролята на мениджъра е основна за възстановяване на разговора сред потомство Z и работодателите.
Снимка: Adecco
Младите чиновници правят оценка опциите за развиване, което не всеки път значи да бъдат нараснали на шестия месец. Те желаят да учат нови умения, тъй като технологиите и бизнес средата подготвят да учат по-бързо. Затова отговорност на работодателя е посредством ефикасна противоположна връзка и верни тласъци да разисква и направлява развиването на младите фрагменти “, споделя Николай Тръмбев, Adecco.
Защо младите не намират работа?
Отговорите на въпроса: " Защо младите не могат да си намерят работа макар голямото търсене? " са спорни. Според Ewеllix младите към този момент не слагат заплащането преди всичко. То е изместено от други цели, като благоприятни условия за развиване, спомагателни придобивки и гъвкаво работно време.
Това се удостоверява и от изследването „ Професии на бъдещето и бъдещето на специалностите “, което сочи, че положителното възнаграждение остава едвам на трето място като фактор за мотивация при избор на кариера и работно място от страна на младежите. Те желаят да знаят какви са опциите за развиване в съответния бранш и дали работата съответствува в огромна степен с ползите им.
Проучване от предходната пролет на социологическата организация „ Тренд “ обаче сочи, че 75% от запитаните считат, че ниското възнаграждение е измежду главните аргументи младите да не могат да си намерят работа.
Бъдещето на пазара на труда
От БМГД означават развиването на изкуствения разсъдък и измененията, които той провокира, като следващото огромно предизвикателство пред просветителната система и пазара на труда.
След навлизането на AI визиите за качествата, които би трябвало да имат служащите, са се трансформирали. Хората имат потребност от изцяло нов набор от умения, които да им разрешат да работят дружно с, а не в конкуренция с изкуствения разсъдък.
Снимка: БМГД на Организация на обединените нации
Безспорно е, че AI е тук и ще остане, не можем да избягаме от развиването. Това, което отличава метода на тези, които ще съумеят, е, че те към този момент търсят приложенията му, а освен заканите “, споделя Даринка Георгиева, БМГД на Организация на обединените нации.
Всъщност младежите, които занапред стартират трудовата си кариера или са първоначално ѝ, и нямат опит и задоволително умения и познания, нормално са първите, които усещат проблемите, когато се пробват да се осъществят. Но ниското възнаграждение и неналичието на благоприятни условия са единствено част от казуса, когато приказваме за поколението Z. Много постоянно разбиранията на младежите за кариера се разминават с тези на работодателите, оказват се недобре готови от университетите за действителния живот и неудовлетворени от заплащането.
Конкретно за България, пазарът на труда не се разграничава доста от европейския, когато става въпрос за дефицита на фрагменти. Но се разминава като конструкция.
Например, по данни на Българската мрежа на Глобалния контракт на Организация на обединените нации (БМГД) в страната има над 330 хиляди души сред 15 и 34 години, които нито учат, нито работят (NEET). По този индикатор България е измежду страните с най-високо равнище – сред 15 и 20%. По-лошо е ситуацията единствено в Румъния, Италия и Гърция.
В същото време бизнесът в България има дефицит от 300 хиляди души, по данни за предходната година на министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова.
Т.е. опциите за работа към момента са задоволително огромни, само че наподобява пазарът се затруднява да предложи подобаващи благоприятни условия за развиване на младежите.
Бизнесът и образованието
Водещият международен производител и снабдител на решения за линейно придвижване Ewellix, както множеството компании, работещи у нас, също изпитва усложнения да откри квалифицирани фрагменти. Компанията се пробват да преодолее тези неналичия с вложение в младежи – като дава опция на млади експерти да натрупат стаж и опит при тях. в Тази връзка компанията стартира и взаимна работа с техническите университети в страната.
Снимка: Ewellix
Стремежът ни е да изградим стажантски стратегии, които да оказват помощ на бъдещите експерти да придобият на практика опит и познания още до момента в който са на стадий образование “, споделя Кристина Тодорова, управител „ Човешки запаси “ в Ewellix България.
Според Ewellix теоретичната подготовка на младите в университетите у нас е „ на потвърдено положително равнище “, само че липсва практическа подготовка.
Кристина Тодорова споделя, че един от най-хубавите способи да се приготвят младите за „ действителните потребности на бизнеса “ е посредством придобиване на на практика познания в компании от бранша още по време на образованието им в университета.
Adecco, една от огромните компании за асортимент на личен състав у нас, отбелязва скоростните промени при бизнеса и слабата опция за адаптиране на просветителните стратегии като един от главните проблеми за неналичието на квалифицирани фрагменти.
Вярваме, че бизнесът и образованието би трябвало да вървят „ ръка за ръка “, с цел да могат да дават отговор на измененията и да основават фрагментите, от които има потребност пазара “, споделя Михаела Василева, асортимент " Временна претовареност " в Adecco.
Според мнение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче висшите образователни заведения създават фрагменти, от които пазарът на труда няма потребност. А 50% от приключилите висше обучение не работят по специалността си.
И макар че последните години план-приемът се усилва, действителният банкет на студенти не се трансформира. А 50% от местата за студенти държавна поръчка стоят празни.
Най-желаните специалности за реализация от потомство Z си остават тези в областта на IT специализацията, сочи изследването „ Професии на бъдещето и бъдеще на специалностите “, предоставено от БМГД. След това следват секторите на медицината, предприемачеството и правото.
Бизнесът и младите
Голяма част от учениците, както и техните родители, дефинират меките умения (дигитални умения, отзивчиви, работа в екип и други) като решаващи за професионалния триумф, сочи изследването.
Ewellix също търси меки умения у младите претенденти, когато ги наема на работа. Кристина Тодорова, управител „ Човешки запаси “, отбелязва „ жаждата за познания и желанието за учене “ като едни от най-важните качества в претендентите за работа.
В Ewellix не регистрира като проблем да откри общ език с младите претенденти за работа и екипът на компанията се състои от фрагменти с друг опит, познания и възраст.
Общата картина обаче не наподобява по този начин, съгласно Николай Тръмбев, шеф " Подбор " в Adecco. Според него работодателите и младежите изпитват усложнения, когато би трябвало да се сработят.
Настоящите мениджъри изпитват усложнения да се сработят с младите сътрудници от поколението Z. Не ги схващат и дефинират упованията им за работното време, гъвкавия модел на работа и слагането на персоналния живот пред служебните задължения за „ искания “, споделя той.
" Претенции " или не, условията на младите, както и наложената по време на пандемията " работа от у дома ", която остана известна най-много измежду поколението Z, са все по-ключови критерии за намирането на служащи, защото това потомство лека-полека стартира да господства на пазара.
Дистанционната работа и цифровите умения стават все по-важни, а неналичието на гъвкава наредба на отдалечената работа към момента основава проблеми за доста работодатели и евентуални чиновници “, споделя Даринка Георгиева, изпълнителен шеф на БМГД на Организация на обединените нации.
Според Николай Тръмбев младежи и работодатели могат да намерят общ език там, където има корпоративна просвета, почитание и приобщаване, до момента в който в среда от вида " тук е по този начин " младите мъчно биха останали. Според Тръмбев ролята на мениджъра е основна за възстановяване на разговора сред потомство Z и работодателите.
Снимка: Adecco
Младите чиновници правят оценка опциите за развиване, което не всеки път значи да бъдат нараснали на шестия месец. Те желаят да учат нови умения, тъй като технологиите и бизнес средата подготвят да учат по-бързо. Затова отговорност на работодателя е посредством ефикасна противоположна връзка и верни тласъци да разисква и направлява развиването на младите фрагменти “, споделя Николай Тръмбев, Adecco.
Защо младите не намират работа?
Отговорите на въпроса: " Защо младите не могат да си намерят работа макар голямото търсене? " са спорни. Според Ewеllix младите към този момент не слагат заплащането преди всичко. То е изместено от други цели, като благоприятни условия за развиване, спомагателни придобивки и гъвкаво работно време.
Това се удостоверява и от изследването „ Професии на бъдещето и бъдещето на специалностите “, което сочи, че положителното възнаграждение остава едвам на трето място като фактор за мотивация при избор на кариера и работно място от страна на младежите. Те желаят да знаят какви са опциите за развиване в съответния бранш и дали работата съответствува в огромна степен с ползите им.
Проучване от предходната пролет на социологическата организация „ Тренд “ обаче сочи, че 75% от запитаните считат, че ниското възнаграждение е измежду главните аргументи младите да не могат да си намерят работа.
Бъдещето на пазара на труда
От БМГД означават развиването на изкуствения разсъдък и измененията, които той провокира, като следващото огромно предизвикателство пред просветителната система и пазара на труда.
След навлизането на AI визиите за качествата, които би трябвало да имат служащите, са се трансформирали. Хората имат потребност от изцяло нов набор от умения, които да им разрешат да работят дружно с, а не в конкуренция с изкуствения разсъдък.
Снимка: БМГД на Организация на обединените нации
Безспорно е, че AI е тук и ще остане, не можем да избягаме от развиването. Това, което отличава метода на тези, които ще съумеят, е, че те към този момент търсят приложенията му, а освен заканите “, споделя Даринка Георгиева, БМГД на Организация на обединените нации.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ