Стагнация и структурни проблеми – как изглежда пазарът на труда България
Пазарът на труда в България е в прочут застой, определян даже като " застоялост " от експерти. Това умозаключение се базира на статистическите данни, които демонстрират, че в последните 3 години безработицата е стабилно в диапазона 4 – 5.5%, като сега е по-скоро в горния завършек на това число.
Търсенето на работна ръка също не търпи кой знае какви промени. Годишните изследвания за потребността от повече чиновници, осъществявани от Агенцията по заетостта, демонстрират, че през последните години процентът на работодателите, които не считат да наемат нови чиновници, се резервира към 80%.
Най-често факторите, които трансформират и въздействат на пазара на труда, са трусовете в обособени браншове и сезонността, акцентират от JobTiger – платформа за търсене и предложение на работа.
До момента съвсем регулярно следим няколко месеца растеж, след което равнене посредством спад и още веднъж назад нагоре “, споделя Християн Петков, действен управител на платформата.
Като нормално през второто тримесечие на година се следи засилено търсене на личен състав в секторите „ Хотелиерство и ресторантьорство “ и „ Търговия и продажби “. След което, през летния сезон, има спад и на търсенето, и на предлагането. С началото на образователната година още веднъж има засилено предложение и още веднъж спад около зимните празници, сочат наблюдения на JobTiger.
Структурни проблеми
И макар че нещата наподобяват видимо спокойни, структурните проблеми на пазара на труда тормозят експертите.
Задълбочава се структурната безработица, а тя се преодолява доста мъчно и постепенно. Това е цялостна политика, която стартира още от образованието и то още в 8 клас “, споделя Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
В поддръжка на този извод са и данните от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), които демонстрират, че 40% от висшистите се осъществят на работни места, които изискват приблизително или даже по-ниско обучение.
Както и изследването на Агенцията по заетостта, което разкрива остра потребност от фрагменти с професионално обучение. Пазарът на труда има потребност от 14 775 машинни оператори, 8 653 шивачи, 8 602 готвачи, 8 297 строители. Само за една година търсенето на експерти с професионално обучение бележи растеж от 41%.
Професионалното обучение
Причината за неналичието на личен състав в бранш " Индустрия ", съгласно Славова, е загубата на привлекателността на професионалното обучение.
В последното десетилетие професионалното обучение, което обезпечава тъкмо такива фрагменти, доста загуби имиджа си “, споделя тя.
64% от работодателите изпитват компликации при намирането на експерти в професионалните посоки, показвват данните на АЗ. 16% от тях считат, че това се дължи точно на неналичието на искащи за съответната работна позиция.
37% отдават това на неналичието на подготовка. Една от аргументите за неналичието на квалифицирани фрагменти, съгласно Славова, е казусът с въвеждането на дуалното образование.
Дуалното обучение е методът за насърчаване на на практика умения у учениците, тъй че те да бъдат готови за пазара на труда “, споделя тя.
То би помогнало на младежите да се допрян до действителна работна среда и да се образоват на модерна техника. Материалната база е обвързвана с огромни вложения, които не могат да бъдат отделени и подсигурени в държавните учебни заведения.
Друг вид за привличане на повече възпитаници в професионалните посоки е разширението на образованието, съгласно Славова. В момента има над 600 посоки и в случай че учиш за шлосер, то ти можеш да се развиваш единствено като подобен.
Ако се даде поле за по-широка подготовка, тя би дала опция за еластичност и по-голяма конкурентоспособност на пазара на труда “, има вяра тя.
И макар огромните потребности на бранш " Индустрия ", множеството хора търсят своето развиване в прът центровете, обслужването на клиенти, в IT бранша, търговията и маркетинга, сочат данни на nPloy – онлайн платформа за търсене и предложение на работа.
Пазарът на труда по райони
За структурни проблеми на пазара на труда сочи и териториалната картина за търсене и предложение на работа. Там ясно изпъкват огромни регионални и индустриални центрове, до момента в който в по-малките обитаеми места и недобре развитите области има огромен % на безработица и свито търсене на работна ръка.
30% от търсените служащи са в областите Бургас, Варна и София-град. На другия полюс – Видин, Монтана и Ямбол – са областите с най-скромни потребности от служащи. Като разликата сред първите и вторите е минимум 3 пъти, сочат данните от изследването на АЗ.
Според Зорница Славова е значимо да се обърне внимание на дребните обитаеми места. От ИПИ оферират фискална децентрализация на общините, която да им помогне да привлекат вложители.
Какво би означавало фискалната децентрализация? При възможното ѝ въвеждане всяка от общините би получавала 1/5 от налога върху приходите назад в самата община, което би ѝ осигурило спомагателен запас.
В момента, съгласно Славова, при привличане на вложители общините са на минус, защото те би трябвало да обезпечат път до завода, както и да го свържат с електрическата и водопроводната мрежа.
Какво да чакаме?
Не можем да гледаме на пазара на труда като на нещо настрана, защото върху него въздействат голям брой фактори от интернационалната сцена, като COVID-19, войната в Украйна и Близкия Изток, световната икономическа неустойчивост, софтуерното развиване и така нататък
Мария Петрова, началник „ Бизнес развиване и продажби “ в nPloy, остава оптимистично настроена за бъдещето.
Въпреки провокациите, пред които сме изправени, се чака да има благоприятни условия за работа във от ден на ден браншове “, споделя тя.
Като съгласно нея най-важното за търсещите работа е да се приспособяват към измененията на пазара на труда.
Важно е хората да бъдат гъвкави и да се приспособяват към измененията в работната среда, с цел да остават постоянно съответстващи и да се осъществят сполучливо на пазара на труда “, добавя Петрова.
Зорница Славова от ИПИ не чака повишение на безработицата през идната една година. Притесненията и са ориентирани към структурната безработица. Въпреки това счита, че професионалните гимназии вършат основни стъпки към смяна.
Виждаме много позитивни сигнали през последните години – в опитите на професионалните гимназии да отговорят на потребностите на пазара на труда и опитите им да усилят привлекателността си “, споделя тя.
Търсенето на работна ръка също не търпи кой знае какви промени. Годишните изследвания за потребността от повече чиновници, осъществявани от Агенцията по заетостта, демонстрират, че през последните години процентът на работодателите, които не считат да наемат нови чиновници, се резервира към 80%.
Най-често факторите, които трансформират и въздействат на пазара на труда, са трусовете в обособени браншове и сезонността, акцентират от JobTiger – платформа за търсене и предложение на работа.
До момента съвсем регулярно следим няколко месеца растеж, след което равнене посредством спад и още веднъж назад нагоре “, споделя Християн Петков, действен управител на платформата.
Като нормално през второто тримесечие на година се следи засилено търсене на личен състав в секторите „ Хотелиерство и ресторантьорство “ и „ Търговия и продажби “. След което, през летния сезон, има спад и на търсенето, и на предлагането. С началото на образователната година още веднъж има засилено предложение и още веднъж спад около зимните празници, сочат наблюдения на JobTiger.
Структурни проблеми
И макар че нещата наподобяват видимо спокойни, структурните проблеми на пазара на труда тормозят експертите.
Задълбочава се структурната безработица, а тя се преодолява доста мъчно и постепенно. Това е цялостна политика, която стартира още от образованието и то още в 8 клас “, споделя Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
В поддръжка на този извод са и данните от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), които демонстрират, че 40% от висшистите се осъществят на работни места, които изискват приблизително или даже по-ниско обучение.
Както и изследването на Агенцията по заетостта, което разкрива остра потребност от фрагменти с професионално обучение. Пазарът на труда има потребност от 14 775 машинни оператори, 8 653 шивачи, 8 602 готвачи, 8 297 строители. Само за една година търсенето на експерти с професионално обучение бележи растеж от 41%.
Професионалното обучение
Причината за неналичието на личен състав в бранш " Индустрия ", съгласно Славова, е загубата на привлекателността на професионалното обучение.
В последното десетилетие професионалното обучение, което обезпечава тъкмо такива фрагменти, доста загуби имиджа си “, споделя тя.
64% от работодателите изпитват компликации при намирането на експерти в професионалните посоки, показвват данните на АЗ. 16% от тях считат, че това се дължи точно на неналичието на искащи за съответната работна позиция.
37% отдават това на неналичието на подготовка. Една от аргументите за неналичието на квалифицирани фрагменти, съгласно Славова, е казусът с въвеждането на дуалното образование.
Дуалното обучение е методът за насърчаване на на практика умения у учениците, тъй че те да бъдат готови за пазара на труда “, споделя тя.
То би помогнало на младежите да се допрян до действителна работна среда и да се образоват на модерна техника. Материалната база е обвързвана с огромни вложения, които не могат да бъдат отделени и подсигурени в държавните учебни заведения.
Друг вид за привличане на повече възпитаници в професионалните посоки е разширението на образованието, съгласно Славова. В момента има над 600 посоки и в случай че учиш за шлосер, то ти можеш да се развиваш единствено като подобен.
Ако се даде поле за по-широка подготовка, тя би дала опция за еластичност и по-голяма конкурентоспособност на пазара на труда “, има вяра тя.
И макар огромните потребности на бранш " Индустрия ", множеството хора търсят своето развиване в прът центровете, обслужването на клиенти, в IT бранша, търговията и маркетинга, сочат данни на nPloy – онлайн платформа за търсене и предложение на работа.
Пазарът на труда по райони
За структурни проблеми на пазара на труда сочи и териториалната картина за търсене и предложение на работа. Там ясно изпъкват огромни регионални и индустриални центрове, до момента в който в по-малките обитаеми места и недобре развитите области има огромен % на безработица и свито търсене на работна ръка.
30% от търсените служащи са в областите Бургас, Варна и София-град. На другия полюс – Видин, Монтана и Ямбол – са областите с най-скромни потребности от служащи. Като разликата сред първите и вторите е минимум 3 пъти, сочат данните от изследването на АЗ.
Според Зорница Славова е значимо да се обърне внимание на дребните обитаеми места. От ИПИ оферират фискална децентрализация на общините, която да им помогне да привлекат вложители.
Какво би означавало фискалната децентрализация? При възможното ѝ въвеждане всяка от общините би получавала 1/5 от налога върху приходите назад в самата община, което би ѝ осигурило спомагателен запас.
В момента, съгласно Славова, при привличане на вложители общините са на минус, защото те би трябвало да обезпечат път до завода, както и да го свържат с електрическата и водопроводната мрежа.
Какво да чакаме?
Не можем да гледаме на пазара на труда като на нещо настрана, защото върху него въздействат голям брой фактори от интернационалната сцена, като COVID-19, войната в Украйна и Близкия Изток, световната икономическа неустойчивост, софтуерното развиване и така нататък
Мария Петрова, началник „ Бизнес развиване и продажби “ в nPloy, остава оптимистично настроена за бъдещето.
Въпреки провокациите, пред които сме изправени, се чака да има благоприятни условия за работа във от ден на ден браншове “, споделя тя.
Като съгласно нея най-важното за търсещите работа е да се приспособяват към измененията на пазара на труда.
Важно е хората да бъдат гъвкави и да се приспособяват към измененията в работната среда, с цел да остават постоянно съответстващи и да се осъществят сполучливо на пазара на труда “, добавя Петрова.
Зорница Славова от ИПИ не чака повишение на безработицата през идната една година. Притесненията и са ориентирани към структурната безработица. Въпреки това счита, че професионалните гимназии вършат основни стъпки към смяна.
Виждаме много позитивни сигнали през последните години – в опитите на професионалните гимназии да отговорят на потребностите на пазара на труда и опитите им да усилят привлекателността си “, споделя тя.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ