Климатичните промени могат да предизвикат гигантски цунамита в Южния океан

Климатичните промени могат да провокират великански цунамита в Южния океан посредством задействане на подводни свлачища в Антарктида, предизвестява ново изследване.

Чрез сондажи в седиментни ядра на стотици метри под морското дъно в Антарктида учените откриват, че през предходни интервали на световно стопляне - преди 3 милиона и 15 милиона години - са се образували хлабави седиментни пластове, които са се свличали и са изпращали големи талази цунами, които са се носели към крайбрежията на Южна Америка, Нова Зеландия и Югоизточна Азия.

И защото климатичните промени затоплят океаните, откривателите считат, че има възможност тези цунамита да се отприщят още веднъж. Техните открития са оповестени в списание Nature Communications.

" Подводните свлачища са сериозна геоопасност с капацитет да провокират цунамита, които могат да доведат до големи човешки жертви ", споделя в изказване Джени Гейлс, учител по хидрография и проучване на океаните в университета в Плимут, Англия. " Нашите констатации акцентират, че незабавно би трябвало да подобрим разбирането си за това по какъв начин световните климатични промени могат да повлияят на стабилността на тези райони и капацитета за бъдещи цунамита. "

За първи път откривателите откриха доказателства за антични свлачища край Антарктида през 2017 година в източната част на морето Рос. Под тези свлачища са хванати в капан пластове от слаби седименти, натъпкани с вкаменени морски същества, известни като фитопланктон. Учените се връщат в региона през 2018 година и вършат сондажи надълбоко в морското дъно, с цел да извлекат седиментни ядра - дълги, тънки цилиндри от земната кора, които демонстрират пласт по пласт геоложката история на района.

Анализирайки седиментните ядра, учените научили, че пластовете слаби седименти са се образували през два интервала - единият преди към 3 млн. години в средата на плиоценския топъл интервал, а другият преди към 15 млн. години по време на миоценския климатичен оптимум. По време на тези столетия водите към Антарктида са били с 3 градуса по Целзий по-топли от днешните, което е довело до експлоадиране на разцвет на водорасли, които, откакто са починали, са запълнили морското дъно изпод с богата и хлъзгава наслойка - което пък е направило района предразположен на свлачища.

Точният извършител на предишните подводни свлачища в района не е прочут сигурно, само че откривателите са разкрили най-вероятния провинен: топенето на ледовете на ледниците от стоплянето на климата. Приключването на периодическите ледникови интервали на Земята е довело до стесняване и оттегляне на ледените покривки, което е понижило натоварването върху тектоничните плочи на Земята и ги е предиздвикало да отскочат нагоре в развой, прочут като изостатичен отскок.

След като пластовете от слаби седименти са се натрупали в задоволително количество, континенталното издигане на Антарктида провокирало трусове, които предиздвикали едрия трошляк върху хлъзгавите пластове да се плъзне от ръба на континенталния шелф - предизвиквайки свлачища, които отприщили цунамита.

Мащабът и размерът на античните океански талази не са известни, само че учените означават две относително скорошни подводни свлачища, които са провокирали големи цунамита и са предизвикали обилни човешки жертви: Цунамито от 1929 година в Гранд Банкс, което провокира талази с височина 13 м и умъртви към 28 души край крайбрежията на Нюфаундленд в Канада, и цунамито от 1998 година в Папуа Нова Гвинея, което провокира талази с височина 15 м и лиши живота на 2200 души.

Тъй като под морското дъно на Антарктида са затрупани доста пластове от седименти, а ледниците на върха на земната маса постепенно се топят, откривателите предизвестяват, че в случай че са прави, че топенето на ледниците ги е предизвикало в предишното, бъдещите свлачища и цунамита могат да се повторят. /БГНЕС