Един от символите, които буквално пронизват цялата митология и история

Един от знаците, които безусловно пронизват цялата митология и история на Египет и които имат отношение към доста богове и фараони, е Уаджет в двете му съществени проявления – Окото на Ра и Окото на Хор.

Окото на Ра

Окото на Ра , или Слънчевото Око, е олицетворявало господство и власт, огън и светлина, зоркост и експедитивност на реакцията и е било способно да изгори всеки зложелател. То нормално е изобразявано във форма на кобра (урей), постоянно крилато (очевидно в чест на богинята Нехбет), от време на време със безоблачен диск.

Слънчевото Око се отъждествявало с Уаджет (една от дребното богини, чиято змийска природа не провокира съмнения), Нехбет, Маат, Хатхор и с всички богини, изобразявани във тип на лъвици: Тефнут, Сохмет, Мехит и други.

Като прототип на урей страж на Ра, Уаджет постоянно е представян във тип на изригващ пламък и отрова на първичната змия – слънчево око, изгарящо с огъня си своите врагове. В основата на изображението урей, съгласно някои данни, лежи южноегипетската кобра – гая, съгласно други – аспида.

Уреят се явявал знак на царското великолепие, силите на живота и гибелта, способността да се ръководи и да се унищожават враговете на Ра. Той бил неотменна част от прическата на фараоните във тип на отвесна змия на челото, носена на диадема, а от Средното царство – на корона. Короната на Амон била увенчана с два урея.

Изображения на урей в качеството на предпазен знак са включвани в скулптурния фон на постройките (корниз в ансамбъла на пирамидата на фараон Джосер в Сакхара, 2650 пр.н.е. и др.), изображения в гробници, рисунки в „ Книгата на мъртвите “ и така нататък

Те също са показани необятно в архитектурата на някои европейски градове.

В прединастичната ера Египет е включвал две враждуващи области – Горна и Долна (по течението на Нил). След тяхното обединяване към 2900 година пр.н.е. от фараон Менес (или Нармер) страната продължавала административно да се дели на Горен и Долен Египет и публично се наричала „ Двете земи “.

Тези действителни исторически събития са намерили отражение в голям брой легенди, съгласно които Египет през цялото време на света е включвал две елементи, всяка от които си имала своя богиня настойничка.

Южната част на страната се намирала под покровителството на Нехбет – богиня в образа на лешояд, Северната – под покровителството на кобрата Уаджет. Нехбет и Уаджет се считали за дъщери на Ра и неговото Око.

Боговете и фараоните, под чиято власт се намирал Египет, носели „ обединената корона на Двете земи “ – короната Пшент. Тя представлявала съединяване на короните на Горен и Долен Египет в едно цяло и символизирала обединяването на страната и властта над нея.

На Пшенст изобразявали урей, рядко – два урея, един във тип на кобра и различен във тип на лешояд; от време на време свързани папирус и лотос (емблеми на Долен и Горен Египет). Рядко като знаци на обединените земи били изобразявани две кобри, увенчани с алена и бяла корона.

Върховните божества носели и короната Атеф, с две високи пера, нормално със наследник (небесен) цвят – знак на провидение и великолепие. В короната Атеф постоянно се изобразявал Амон.

Окото на Хор

Окото на Хор, наричано още Атшет, или Всевиждащото, както и Окото на изцелението, олицетворявало съкровената мъдрост и зрението на душата (ясновидство). То е изпълнявало защитна функционалност и е символизирало излекуване и възкресение след гибелта.

Както гласи „ Книгата на мъртвите “, „ Окото на Хор награждава с безконечен живот; и то ме пази даже когато е затворено “.

Окото на Хор е изобразявано във тип на око с вежда и серпантина под тях, която някои откриватели интерпретират като знак на силата и безконечното придвижване.

Амулети, отблъскващи злото, във тип на Окото на Хор, са носили доста египтяни – от фараони до елементарни хора. Те са поставяни в погребалните пелени на мумиите и умрелите, отъждествявани с Озирис, като че ли възкръсвали в Задгробното царство.

Според някои откриватели Окото на Хор се отъждествявало както с лявото соколово око на Хор – Луната, която „ възкръсва “ на небето всеки месец, по този начин и с дясното му око – Слънцето, което, „ умирайки “ вечер на запад, на сутринта непроменяемо се „ ражда “ на изток. Според други то е съответствало единствено на лявото око на Хор – Луната, до момента в който дясното Око на Ра представлявало Слънцето. В този случай изображенията им били идентични (във тип на очи).

Съществува също по този начин мнение, че Окото на Хор (едно или две) е окото на Ра (едно или две), което Изида дала на своя наследник. То се свързвало с тайното име на Ра. Според една легенда Изида нашепвала по този мотив на Хор следните думи: „ Сега той [Ра] ще ми даде своите очи. “ През целия Династичен интервал в гробниците, на саркофазите и други погребални атрибути са изобразявани „ две очи “ Уаджет. Такива също са изобразявани на носа на лодките, с цел да не се отклоняват от курса.

Доста постоянно Окото на Хор се намирало в комбиниране с един или два урея кобри, луна, безоблачен диск или са изобразявани (едно или две – дясно и ляво око на Хор) сред Уаджет и Нехбет, които го държали в своите нокти, опашка или крила.

dopotopa.com