Как работи „колективният разум” на тълпата
Учени от Питсбърг са основали автентичен компютърен модел, който изяснява по какъв начин работи „ груповият разсъдък “ на тълпата и за какво в нашето общество съществуват такива неща като вирусен маркетинг и бързо изчезващи известни марки „ еднодневки “, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Science Advances.
„ Представете си президентски праймериз (предварителни избори – б.р.) – в тях вземат участие огромно количество претенденти и гласоподаватели, цяла навалица. Кандидат-лидерът, да вземем за пример Доналд Тръмп, получава огромно медийно отразяване и внимание към себе си, което може да накара хората да мислят да гласоподават за него извънредно поради гръмкото име.
Но в последна сметка засиленото внимание на пресата и хората към неговата персона може да разкрие тъмните му страни, което да понижи рейтинга на Тръмп “, споделя Дейвид Хагман (David Hagmann) от университета Карнеги-Мелън в Питсбърг (САЩ).
Хагман и сътрудниците му разкрили математическо пояснение на сходен политически феномен и доста други неща, свързани с вземането на групови решения, като създали математически модел, заимстван от двама представители на животинския свят – пчели и бактерии.
И едните, и другите организми, както изясняват учените, живеят в доста огромни колективи и са способни да вземат задоволително комплицирани решения, употребявайки сигналите, които постъпват към дребен брой членове на групата от околната среда. Ярък образец за това е по какъв начин пчелите избират ново място за кошера, опирайки се на мнението на незначителен брой „ разузнавачи “, изпращани за търсене от „ груповия разсъдък “.
Използвайки същите правила, екипът на Хагман съумял да сътвори компютърен логаритъм, който задоволително реалистично възпроизвежда това, по какъв начин огромни групи хора вземат решения.
Той работи много просто – в него има набор от известно количество виртуални хора, които имат достъп до стеснен размер информация. Всеки подобен „ човек “ може да вземе решение да извърши едно от няколко авансово заложени дейности и неговото желание незабавно оказва се на близките. Те на собствен ред могат да последват неговия образец или да предложат опция.
Когато един от тези разновидности доближи известна отметка в известността, цялата навалица взема групово решение, ръководейки се от мнението на няколко „ групи по ползи “. Качеството на това решение, както разкрили учените, ще зависи директно от минималните размери на групата по ползи – колкото по-голяма е тя, толкоз по-обмислени ще бъдат дейностите на тълпата.
Интересно е, че нееднозначно възприеманите дейности, даже в случай че те са били доста известни измежду елементи от виртуалната „ навалица “, извънредно рядко излизали напред в това гласоподаване. Учените го свързват с това, че същинските „ създатели “ на тази тактика за направа на решения – инсекти и бактерии – не са склонни към риск, защото прибързаното изграждане на кошер или колония в неуместно определено място нормално приключва със гибел на цялата популация.
Нещо сходно, както считат Хагман и сътрудниците му, протича в центъра на вземането на решения в нашия мозък, където стотици и хиляди обособени нервни кафези се пробват да намерят най-благоприятен вид на по-нататъшните дейности.
„ Нашият мозък работи по подобен метод, че решението се взема единствено когато избран брой неврони стават дейни в центъра на вземането на решения. Съществуващите през днешния ден теории, обясняващи механиката на този развой, не регистрират въздействието на позитивните противоположни връзки, което следва да се поправя “, заключава Ръсел Голман (Russel Golman), различен създател на публикацията.
РИА Новости
