Студената война приключи преди повече от 20 години и много

Как да оцелеете след ядрен взрив

Студената война завърши преди повече от 20 години и доста от нас не са живели в ужаса на нуклеарното заличаване. Заплахата обаче е изцяло действителна. Световната политика надалеч не е постоянна и човешката природа не се е трансформирала към по-добро през последните десетилетия. Докато нуклеарните оръжия съществуват, постоянно ще има заплаха да бъдат употребявани.

Но можем ли да оцелеем след нуклеарна война? Точен отговор няма. Едно е несъмнено – с цел да оцелеете след такова събитие, би трябвало да сте душевен и логичен готови. Трябва да знаете какво да вършиме и къде да отидете.

[quote]Най-непрекъснатият тон, отекващ в човешката история, е звукът на бойните барабани.[/quote]

1. Следете новините

Малко евентуално е една нуклеарна офанзива да е непредвидена за пострадалата страна. Обикновено сходни дейности са предшествани от политически безпорядък. Например една война, която се проточва прекомерно дълго сред две страни, които разполагат с нуклеарни оръжия.

В доста страни са открити кодове, които дефинират равнището на опасност от сходни офанзиви. В Съединени американски щати подобен код е DEFCON:

DEFCON 5: Мир

DEFCON 4: Повишена подготвеност, разузнаване и ограничения за националната сигурност. (Студената война)

DEFCON 3: Повишена подготвеност, шифроване на американските радио сигнали. Въздушните сили са подготвени да работят за по-малко от 15 минути.

DEFCON 2: Почти оптималната подготвеност. Всички военни сили са в подготвеност за активизиране и разполагане в границите на 6 часа (обявен единствено един път, по време на кубинската ракетна криза).

DEFCON 1: Максимално равнище на подготвеност. Разрешено е потреблението на нуклеарни оръжия. Никога не е обявяван национално, единствено няколко пъти за избрани военни единици в избрани военни спорове.

2. Различни типове нуклеарни оръжия

Атомните бомби (A – бомби) са главните нуклеарни оръжия и са разграничени на подкласове. Силата на бомбата идва от разделянето на ядрата и неутроните на плутония или урана – отделят се извънредно доста сила и още неутрони. Тези нови неутрони провокират необикновено бърза нуклеарна верижна реакция.
Това са единствените нуклеарни бомби, употребявани във война до в този момент. Всички въоръжени страни имат атомни бомби.

Водородните бомби (H – бомби) употребяват детонатор като при атомните бомби, който компресира и загрява деутерий и тритиум (изотопи на водорода) и те се сливат. Това отприщва голямо количество сила. Тези бомби са познати и като термоядрени, тъй като деутерия и тритиума се сливат при доста високи температури. Водородната бомба е доста по-силна от атомните бомби, пуснати в Хирошима и Нагазаки.

Електромагнитни оръжия . Ядрено оръжие, взривено на доста огромна височина генерира електромагнитен подтик, който унищожава електрическите устройства. За да отбраните нещо електрическо, би трябвало да го пандизите във Фарадеев кафез. Металният щит би трябвало изцяло да обкръжава предмета.

3. Незабавно потърсете леговище

Като последно предизвестие за нуклеарна офанзива, би трябвало да чуете катастрофален сигнал, а даже и да не го чуете, ще видите ярката светлина от нуклеарния гърмеж, който се вижда на десетки километри разстояние. Ако се намирате наоколо до гърмежа, възможностите ви за оцеляване са нулеви, в случай че не сте в в действителност доста крепко бомбоубежище, което да ви защищити от ударната вълна. Ако сте на няколко километра от гърмежа, ще имате към 10-15 секунди до момента в който топлинната вълна доближи до вас, а след 20-30 секунди и ударната. Ако погледнете непосредствено към „ гъбата “ има огромен късмет да ослепеете вечно.

Ако не съумеете да намерите леговище, потърсете някое по-ниско място и легнете с лице към земята, тъй че да не откривате кожата си. Ако не откривате и такова място, тогава започвайте да копаете. На 8 километра от гърмежа ще получите изгаряния трета степен, които ще ви убият. Дори на 32 километра разстояние, топлината може да смъкна кожата от тялото ви. Вятърът минава със скорост от 970 км/ч и отнася всичко по пътя си.

Можете да потърсите някоя постройка, в случай че смятате, че няма да бъде отнесена от взривната вълна. Така най-малко ще имате някаква отбрана от радиацията. Колко добра ще е тази отбрана зависи от постройката и това какъв брой близо сте до мястото на гърмежа. Стойте надалеч от прозорците, даже потърсете стая без такива.

В Швейцария и Финландия доста от къщите имат убежища срещу нуклеарни офанзиви. В Швейцария даже във всеки град има такова леговище.

4. Запомнете: не гърмежът убива най-вече хора, а радиацията след него

Първоначална радиация. Това е радиацията, която се отделя сега на детонацията. Тя не доближава на огромно разстояние и убива тези наоколо до гърмежа, които не са починали от топлината или ударната вълна.

Остатъчна радиация. Това е по този начин нареченият радиоактивен облак. Ако гърмежът е бил на земята, тогава радиоактивният облак е доста огромен. Прахът и отломките във въздуха разнасят смъртоносна радиация. Може да падне и радиоактивен дъжд, именуван „ черен дъжд “, който също е гибелен и може да е с извънредно висока температура. Радиоактивният облак замърсява всичко, през което премине.

5. Радиоактивни частици

Алфа частици: Те са най-слабите и при нахлуване не съставляват действителна опасност. Алфа частиците се всмукват от атмосферата съвсем незабавно. Обикновените облекла могат да ви предпазят от тях, само че в случай че ги вдишате ще ви убият.

Бета частици: Те са по-бързи от алфа частиците и изминават по-голямо разстояние – до 10 метра. Излагането на бета частици не е смъртоносно, в случай че не е било за дълготрайно време. Тогава те предизвикват по този начин наречените „ бета изгаряния “, които са като мощни слънчеви изгаряния. Могат да нанесат провали на очите. И от тях можете да се предпазите с елементарни облекла, само че ще ви убият, в случай че ги вдишате.

Гама лъчи: Те са най-смъртоносните. Могат да изминат съвсем 2 километра във въздуха и минават през съвсем всичко.

6. Подсилете убежището си от вътрешната страна.

Блокирайте всички открити пространства. Физически е невероятно да се предпазите от всичката радиация, само че можете най-малко да я намалите. Следните материали биха могли да понижат радиацията на половина:

Стомана: 21см
Скала: 70-100см
Бетон: 66см
Дърво: 2.6м
Почва: 1м
Лед: 2м
Сняг: 6м

7. Крийте се най-малко 200 часа (8-9 дни).

В никакъв случай не излизайте от убежището през първите 48 часа.

8. Осигурете си хранителни запаси

Консервираната храна е относително безвредна, стига консервите да не са пробити или потърпевши от гърмежа.

Животните също стават за ястие, само че би трябвало деликатно да бъдат одрани и да им извадите сърцето, черния дроб и бъбреците. Не яжте месото покрай костите, тъй като костният мозък може да е радиоактивен.

Корените и растенията, които порастват подземен стават за ястие.

Водата навън може да е нечиста с радиоактивни частици. Най-добре е да си набавяте вода от подземни извори. Пийте от открити водни басейни единствено в крайни случаи. Направете филтър, като изкопаете дупка на 30см от водата и я оставите да се изпълни. Изчакайте я да се утаи и по-късно я преварете. Ако в постройката има вода, тя евентуално е безвредна.

9. Носете колкото се може повече облекла, изключително когато излизате на открито

Така ще се предпазите от бета изгаряния. Постоянно изтупвайте и перете облеклата си.

10. Третирайте изгарянията

Леки изгаряния. Промивайте изгореното с вода за към 5 минути. Ако кожата стартира да се бели, промийте с вода и покрийте със безплоден компрес, с цел да не се инфектира. Не се чоплете! Ако кожата не се бели, не я покривайте. Промийте изгореното с вода и намажете с вазелин или разтворена хлебна сода.

Тежки изгаряния. Термалните изгаряния се получават най-много от директната топлота от гърмежа. Могат да са рискови за живота и да причинят обезводняване, потрес, увреждане на белите дробове, зараза и така нататък

Предпазете изгарянията от замърсяване.

Ако облеклата ви покриват изгореното, деликатно изрежете и махнете дрехата. Не се пробвате да махнете залепнала или разтопена върху раната дреха! Не мажете с нищо изгореното.

Внимателно измийте с вода.

Притиснете чиста дреха към изгореното.

11. Помагайте на други хора с радиационен синдром.

Не е заразно. Симптомите зависят от количеството погълната радиация.

По-малко от 5 рема: Няма забележими признаци.
5-50 рема: Намалено количество на алените кръвни телца.
50-100 рема: Намалено произвеждане на левкоцити. Уязвимост към инфекции. Гадене и главоболие. Обикновено не се постанова лекуване.
150-300 рема: 35% от изложените умират до 1 месец. Гадене, повръщане и опадване на косата.
300-400 рема: Тежко радиационно отравяне. 50% умират до месец. Кръвоизливи в устата, под кожата и в бъбреците.
400-600 рема: 60% умира до месец. Симптомите се демонстрират два часа след излагането на радиация до два дни по-късно. Основната причина за гибелта са инфекции и вътрешни кръвоизливи. Възстановителният интервал при оживелите е до 1 година.
600-1000 рема: Почти 100% умират до две седмици. Броят на оживелите зависи от медицинските грижи. Костният мозък е съвсем или изцяло погубен. Симптомите се появяват 30 минути след излагането на радиация и не престават до 2 дни. После има 5-10 дни инертен интервал, след който индивидът умира от зараза или вътрешен кръвоизлив. Възстановителният интервал при оживелите е няколко години и цялостно възобновяване няма.
1200-2000 рема: 100% смъртност. Симптомите се демонстрират незабавно. Неконтролируеми кръвоизливи в устата, под кожата и в бъбреците. Пълно безсилие. Смърт.
Над 2000 рема: Фаза „ ходещ труп “. Клетките в организма са унищожени. Обезводняване и мощни кръвоизливи. Смъртта стартира с бълнуване и полуда. Мозъкът губи надзор над жизненоважните органи. Смърт. Няма лекуване.