Защо вярваме в свръхестествени сили?
Склонността на индивида да има вяра в свръхестествени сили и феномени даже когато природата им е била опровергана пред очите му, се изяснява с това, че ирационалните мисли в нашия мозък се разпознават от един негов район, а тяхната промяна – от напълно различен сектор.
Това изяснява психолог в публикация в сп. Psychological Review.
„ Дори когато всички условия се явяват идеални, с цел да може човек да забележи грешката в своите разсъждения, и когато човек има всичката мотивация да се държи рационално, магическата вътрешен глас по този начин или другояче побеждава “, споделя Джейн Райзен (Jane Risen) от Чикагския университет (САЩ).
Изследователката изяснява, че в началото почнала да учи този проблем, откакто се заинтересувала от спортните почитатели. Много от тях са напълно рационални и даже невярващи хора, само че когато се отнася за мач на обичания им тим, съвсем всеки почитател си има свои ритуали и похвати, които приписва на свръхестествени сили.
Райзен се пробвала да разкрие корените на тези суеверия, чиято глупост изцяло се осъзнава от хората и все пак те не престават да имат вяра в тях. Тя следила държанието на няколко такива хора и се пробвала да опише работата на тяхната душeвност с математически модели.
Както изяснява психологът, човек умее да мисли, нагледно казано, по два метода – „ бързо “ и „ постепенно “. Под първото разбиране учените подразбират интуитивно мислене, позволяващо ни бързо и елементарно да излизаме от витални обстановки и да вземаме импулсивни решения, а под второто – по-енергоемък развой на мислене, който главно работи, коригирайки грешките на първия.
Според Райзен самият факт, че суеверията не престават да надвиват над разсъдъка даже когато човек схваща тяхната глупост, приказва, че за работата на „ бавното “ мислене дава отговор не един, а два мозъчни района.
Първият от тях дава отговор за разпознаването на грешките, а вторият – за тяхната корекция. Върху връзката сред тях може да въздействат тези елементи от мозъка, които дават отговор за работата на възприятието за вътрешен глас, като пречат на обмяната на информация сред тях.
Според Райзен това изяснява за какво доста почитатели се държат извънредно суеверно, а мениджърите в огромни компании постоянно вземат ирационални решения.
РИА Новости
