Жива архитектура
Растенията са невероятни – те дават храна, въздух, медикаменти и материали за здания, мебели и изкуство. Съществува антично изкуство, при което живи растения могат да образуват формата на мостове, маси, стълби, столове, статуи, даже здания. То е познато като ботаническа архитектура и в основата му е конструирането с живи растения.
Може би най-старите образци за античното изкуство са живите мостове в Черапунджи, Индия.
Живите мостове в Индия
В горите на североизточна Индия, едно от най-влажните места на Земята, мостовете не се строят – те се отглеждат.
Местното население употребява срязани на половина палмови стъбла с цел да насочват корените на каучуковото дърво. Когато доближат другия бряг на реката, корените се пускат в почвата. След известно време корените стават задоволително здрави и се получава мост.
Някои от живите мостове са дълги повече от 30 метра, за основаването им са нужни 10-15 години и са извънредно здрави. Някои могат да издържат тежестта на повече от 50 индивида едновременно.
Една от най-уникалните структури в Черапунджи е Живият мост на две равнища. Той се състои от два моста, намиращи се един над различен.
Понеже мостовете са живи и не престават да порастват, те стават още по-здрави с времето. Някои от античните мостове, които локалните хора употребяват всеки ден, са на повече от 500 години.
Пълзящите мостове в долината Ия
Ия е една от трите „ скрити ” долини на Япония. За да минават през река Ия, разбойници, бойци и бунтовници са основали доста специфичен мост от лоза.
Първо, две лози от Глициния – една от най-здравите лози – се оставят да пораснат на огромна дължина от едната страна на реката. Щом доближат задоволителна дължина, двете лози се оплитат към дървен под и се получава еластичен, устойчив и жив мост.
Мостовете нямат страни и се приказва, че първите лозови мостове са били толкоз нестабилни, че тези, които са минавали по тях за първи път постоянно замръзвали на едно място и не можели да продължат.
В долината Ия са останали три такива моста. Въпреки, че някои от тях са подсилени с тел и парапети, към момента е много мъчно прекосяването по тях. Мостовете са дълги по над 40 метра, дистанцията сред дъските е към 15-20 сантиметра и са на височина повече от 5 етажа. Определено не са за хора, които ги е боязън от високо.
Според някои хора такива мостове са правени още през 12-ти век, което ги прави най-старата позната жива архитектура.
Живите острови Урос
Народа Урос употребява тръстиката за всичко. Правят си къщите от тръстика, лодките са им от тръстика, употребяват я като лекарство и даже си вършат чай от нея.
Най-невероятното обаче е, че Урос вършат цели острови и то още веднъж от тръстика. Тайната в триумфа на тези острови е, че те в действителност са живи. Плътната конструкция от тръстика държи целия остров дружно и над водата.
Дебелата два метра постелка от тръстика с времето се разпада в най-долната си част и жителите прибавят още растения на повърхността й. Чувството е като че ли сте върху водно легло, само че хората са привикнали, а на островите живеят и котки, кокошки и други животни.
Народа Урос живеят на плаващите острови от 16-ти век, когато са били принудени да се заселят в езерото Титикака след разширението на територията на Инките. Повечето от островите са закотвени за дъното на езерото, само че могат да бъдат преместени, в случай че се наложи. Предимството да живееш на подобен остров е, че когато врагът приближи можеш просто да отплаваш в другата посока.
Дори има малки островчета, които събират боклука по езерото.
Днес в сянката на Андите, на най-високото годно за корабоплаване езеро, стотици Уроси живеят на тези плаващи острови и изкарват прехраната си като ловят риба и продават сувенири от тръстика на туристите.
Изкуството на привързване на растение в избрана форма
Това е още една постоянно срещана форма на жива архитектура. Тя е била известна процедура през средновековието и евентуално датира още от античен Египет. Това изкуство се употребява за основаването на декоративни дървета, за увеличение на реколтата при овошките или за изграждане на здрава стена или ограда от живи дървета.
Разбира се живата архитектура не е единствено оформяне на дървета. Понякога може и да строим в тях.
Църковният дъб
Като излязъл от приказка, кухото стъбълце на този дъб приютява две дребни църкви, до които се стига по спираловидна стълба към дървото.
През 60-те години на 17-ти век, 470 годишен дъб във Франция е ударен от гръмотевица. Дървото оцелява и притегля вниманието на свещеник Детройт и отче Керкю. През 1669г. те почнали да строят параклис на Дева Мария в самото дърво. По-късно са направени стълба и още един параклис на втория етаж.
Навлизаме в модерния интервал на ботаническата архитектура. Тя стартира в Уисконсин с банкера Джон Кръбсак
Живият стол
Един ден през 1903г. другар на Кръбсак се възхитил на столът от буково дърво, който бил направил. Кръбсак очевидно не знаел какво са комплиментите и оповестил „ По дяволите, един ден ще направя стол, който ще е по-добър и по-здрав от всеки различен. ” Петнадесет години по-късно той го реализира със стол, при който всяка взаимозависимост е здрава по природа.
Въпреки че имало доста оферти, Кръбсак отказал да продаде стола и го оставил на племенника си като експонат в мебелния му магазин. Столът е забелязан за последно в мебелен магазин, благосъстоятелност на наследници на Кръбсак. Магазинът неотдавна затвори порти, ориста на стола е незнайна.
Цирковите дървета на Аксел Ерландсън
Аксел не възнамерявал да основава цялостен нов род в скулптурата или да стане учредител на ново придвижване в изкуството. Той просто желал да забавлява фамилията си.
Ерландсън бил фермер в Калифорния и схванал, че дърветата имат забавната дарба да се срастват едно за друго. Така през 1925г. Ерландън почнал да реди дървета, които трябвало да слепен дружно и да се получи артистичен резултат. Първото му създание е „ Четирикракия колос ” – четири дървета, които сраснали посредата.
През 1945г. двадесет години откакто Ерландсън разкрил заниманието си, щерка му предложила да създадат нещо като „ Цирк на дърветата ”, където да покажат необикновените му творения. Ерландсън основал над 70 неповторими дървесни скулптори за Цирка на дърветата.
Циркът не реализира кой знае какъв финансов триумф и през 1963г. Ерландсън го продава дружно с дърветата и умира малко по-късно. Не след дълго всички 70 скулптори биват забравени и до 1977г. от тях били останали единствено 40. Било планувано останалите да бъдат изсечени и на тяхно място да се построи МОЛ.
За благополучие били избавени от Майкъл Бонфанте, притежател на Ноб Хил Фуудс. Той бил ценител на градинарското изкуство и през 1985г. открива парк, където преместил дърветата и през днешния ден мястото е познато като Градините Гилрой.
Днес 25 от творенията на Акселс Ерландсън са изложени в Градините Гилрой, а Четирикракия колос е още жив след 80 години от раждането на концепцията.
Замъкът Оеруърлд
Много от чудните творения до в този момент бяха дело на някой предан човек, само че за основаването на Замъка Оеруърлд са били нужни 300 доброволци. Архитектът Марсел Калберер показва нов метод по какъв начин техниките при живата архитектура могат да се употребяват за основаването на съвременни дизайни.
Построеният през 1998г, Оеруърлд в Оерщед, Германия може би е първият съвременен „ върбов палат ”, само че техниките употребявани от Калберер са антични.
Горската серпантина
Хюндервазер не обичал доста вършиме линии. Всъщност при неговата известна постройка, Горската серпантина, те напълно липсват и арките и линиите са оставени на природата. Сградата се намира в Дармщад, Германия и името й напълно дава отговор на типа. В нея има колкото поданици, толкоз и дървета.
Модерни органични форми
Днес доста скулптори на дървета и ботанически архитекти работят с цел да основават нови органични форми. Сред тях е и Ричард Риймс, които вкарва термините арбоскулптура и арботектура (написал е и книга по въпроса).
Ричард отглежда и оформя дървета посредством антични техники на присадки, прегъване и окастряне. Той счита, че неговите арбоскулпури някой ден ще заместват нещата за основаването на които се убиват дървета.
Източник: darkroastedblend.com
