Защо лошият пример е заразителен?
Повечето от нас стартират да се прозяват, когато в близост се прозяват други хора, и инстинктивно се смеят дружно с всички, даже в случай че считат, че шегата не е доста сполучлива. Сега учените са изяснили за какво неприятният образец е инфекциозен и за какво елементарно рискуваме, когато виждаме по какъв начин рискуват другите.
Група откриватели от университета на Мелбърн и Калифорнийския софтуерен институт са открили част от мозъка, виновна за повторението на държанието. Те са създали това благодарение на доброволци, хазартна игра и сканиране на мозъка. Статията с проучването е оповестена в сп. PNAS.
24 доброволци взели присъединяване в игра със залози. Всеки получавал единствено четири секунди за размисъл да увеличи залога с вероятност за по-голяма облага, или да не го увеличи. В някои сесии на опита участниците виждали по какъв начин в играта играят други доброволци, като някои рискували, без да вземат поради вероятните последици.
Като видели резултатите, откривателите изяснили, че хората, които виждали по какъв начин рисковано играят другите, предпочитали сами да играят толкоз рисковано. Тези, които нямали образец пред себе си, проявявали по-голяма нерешителност.
След това доброволците трябвало да играят същата игра, само че към този момент с монитори, способни да мерят интензивността на другите сектори на мозъка. Първоначално учените виждали по какъв начин нараствало равнището на интензивност във към този момент известни сектори, виновни за образованието и наблюдението, само че по-късно забелязали по какъв начин се повишила интензивността в опашатото ядро – зона, която съгласно предходни проучвания е виновна за оценката на рисковете.
Тоест получавайки тласък извън, мозъкът незабавно преоценявал степента на риска и започвал да се държи друго. Разбира се, това е проучване е единствено част от общия развой и опитите в тази тенденция ще бъдат продължени.
