По време на неуспешен опит да завладее пристанището на Санта

По време на несполучлив опит да завладее пристанището на Санта Крус де Тенерифе флотилията на лорд Нелсън понася основни загуби на хора, а самият английски адмирал се лишава от дясната си ръка. Ампутацията през 1797 година е извършена с елементарен нож и без всякаква наркоза.

Съдейки по всичко, лорд Нелсън мъжествено е понесъл случилото му се злощастие, още повече че ръката му в прочут смисъл не била изгубена, защото до края на живота си той непрекъснато усещал незримото наличие на ампутирания крак.

Говори е също, че задгробният живот не му изглеждал нещо немислимо – щом ръката му може да има личен фантом, значи на сходни чудеса е способна и цялата човешка същина.

В случая с лорд Нелсън става дума за необятно прочут образец за съществуването на фантомен крак . С това положение се сблъскват съвсем всички хора, претърпели ампутация, само че нормално резултатът изчезва последователно през идващите няколко дни и едвам някои хора живеят с това чувство цялостен живот.

Причината за образуването на фантоми е по едно и също време елементарна и дълбока. Нашият мозък основава виртуален модел, който невробиолозите назовават скица на тялото . Схемата на тялото надалеч не се явява в детайли изображение на неговия градеж. В нея не се съдържат безусловно никакви сведения за кости, сухожилия или биохимични правила на редуциране на мускулите, защото не е наложително мозъкът да разполага с такива елементи, с цел да управлява придвижванията. Вместо това той основава сюрреалистично изложение на съединените между тях свръхестествени сектори. Това в действителност е фантомното тяло .

Докато детето пораства, схемата на тялото се приспособява към промените в организма, само че тази невероятна дарба има своите лимити. Фантомният крак се явява сурово увещание за неточност в схемата на тялото. Истината е, че у всеки от нас над действителния крак се намира още един – незабележим и фантомен. Така лорд Нелсън, загубвайки ръката си, е съхранил нейния фантом .

Изучавайки схемите на тялото в продължение на доста години, желаех да схвана по какъв метод мозъкът моделира тези елементи на човешката персона, които се явяват не физически, като да вземем за пример ръцете, а психически.

Един от най-важните процеси, протичащи в съзнанието, се явява вниманието . Думата „ внимание “ има няколко разговорни смисли, само че в невробиологията под внимание се схваща селективно увеличаване на някои сигнали спрямо други. В прочут смисъл вниманието е сравнимо със способността на мозъка да осъзнава и усвоява информацията.

Мозъкът би трябвало да управлява вниманието тъкмо по същия метод, както управлява тялото. Можем да разберем по какъв начин се случва това благодарение на инженерна доктрина, която се занимава с търсенето на оптимални решения за работата на комплицираните системи, без значение дали става дума за системата за вентилация на въздуха в постройката, организирането на градския превоз, или координацията на работата на робот манипулатор.

В теорията на ръководството за надзор се изисква създаването на настоящ модел на следения обект. Мозъкът също следва този принцип при ръководство на тялото, по тази причина и основава скица на тялото. Тъй като мозъкът може най-добре да управлява вниманието, той съвсем евентуално основава скица на личното си внимание.

Но каква информация е заложена в схемата на вниманието и по какъв начин въобще тя може да опише това, което мъчно се поддава на определение? Смята се, че тя ще предава нереални свойства, а не точни елементи. Тя може да показа вниманието като един тип дарба за бързо усещане, персонален опит, допускащ да се улавя протичащото се в близост и да му се реагира.

По-скоро схемата няма да съдържа информация за невроните и синапсите, както няма да разказва и действителни физически механизми на вниманието. Подобно на това, по какъв начин схемата на тялото остава сюрреалистично изложение на тялото, схемата на вниманието остава сюрреалистично изложение на вниманието .

А ето по какъв начин ще се държи мозъкът, притежаващ скица на внимание. Преди всичко той прецизно ще управлява вниманието. След това, имайки опция да трансформира вътрешната информация в думи, той може да направи няколко странни изказвания, учредени на схемата на вниманието.

Той не би тръгнал да твърди, че „ кората на основния мозък показва увеличаване на концентрацията на вниманието върху образния сигнал за сандвича на масата “, само че заобикаляйки непълната информация в схемата на вниманието, би споделил, че е „ получил нефизически, индивидуален опит за наблюдаване на сандвича, опознал е околния свят благодарение на съзнанието “.

Такова е шаблонизираното изображение на вниманието, въпреки, несъмнено, този развой да не се лимитира до сандвичите. Същата логичност е използвана към процеса на осъзнаване на всеки обект, спомен или съзнание.

През последните пет години моята лаборатория работи над доктрина на схемата на вниманието и към този момент имаме прочут индивидуален опит. Вниманието има основополагащо значение. Притежават го съвсем всички животни. Мозъкът е основал модел на вниманието, с цел да го управлява. Съзнанието е фантомно внимание.

Без да прибягва до вълшебства, мистичност, сложните проблеми на съзнанието или силата на душата, теорията може да изясни държанието на тези от нас, които възбудено потвърждават, че техният мозък има свръхестествени сили.

Лорд Нелсън евентуално е бил прав, когато е казвал, че фантомната ръка и душата са направени от еднакъв материал и цялата информация се намира в главата .

Авторът на тази публикация – Майкъл Грациано, е доцент в катедрата по логика на психиката и неврология на Принстънския университет, създател на книгата „ Съзнание и обществен разсъдък “.

The Atlantic