Как мозъкът на анорексиците им забранява да ядат
Неврофизиолози от Ню Йорк разкриха вероятния механизъм на развиване на анорексията и за какво мъжете и дамите, страдащи от това заболяване, не желаят да ядат даже в предсмъртно положение.
Това излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Nature Neuroscience.
Нервната анорексия е разстройство на приемането на храна, при което човек умишлено лимитира себе си в яденето чак до цялостно отричане от него, защото се опасява да не напълнее.
От това заболяване страдат към 1% от дамите в света, а процентът на смъртност е 10% от всички душевен разстройства. Смятало се, че върху проявата на анорексията въздействат културни фактори, стрес и обществена среда, само че неотдавна учените открили, че в нейното развиване са забъркани нарушавания в гена ESRRA.
Джоана Стайнглас от Колумбийския университет в Ню Йорк и нейните сътрудници са разкрили механизмите на пораждане на това разстройство на равнище нервна система, като следили работата на мозъка на дванадесет дами, страдащи от анорексия, и още толкоз здрави.
Учените поканили участничките в опита да обядват в специфична лаборатория, представляваща магнитнорезонансен томограф, който разрешавал на неврофизиолозите да наблюдават интензивността на обособените мозъчни райони в действително време.
По време на всеки сеанс наблюдения Стайнглас и сътрудниците ѝ предложили на доброволците друг избор от храни – от доста мазни до доста леки. В същото време учените следили каква храна избират те и по какъв начин се променяла работата на мозъка при проучването на всяка от тях.
Както се оказало, при дамите, страдащи от анорексия, било прекомерно интензивно по този начин нареченото ивичесто тяло – мозъчен район, отговарящ за ръководството на държанието и навиците. Нарушенията в тази част от нервната система, както изясняват създателите на публикацията, се асоциират с развиване на синдром на Турет – натрапчива форма на държание, наркозависимост и редица други разстройства.
Самите откриватели считат, че за най-близки аналози на анорексията може да се считат гризането на ноктите, мускулните тикове или трихотиломанията (скубането на косата).
„ Вече работим над основаването на нова методика на психотерапия, учредена на правилата на разработване на противоположни привички, която да помогне на нашите пациенти да се избавят от анорексията. Освен това успоредното проучване на тези нарушавания в работата на мозъка ще ни помогне да намерим медикаментозни способи за битката с нея “, заключава Стайнглас, представен от РИА Новости.
