Повече няма да ги видим
Може ли да се считаме за прогресивни, съпоставено с времето преди 500 години?
Неизвестен фламандски занаятчия през 15 в. рисува невероятната картина „ Поклонение пред младенеца Христос “, която през днешния ден е в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк. Ако се вгледаме в картината, то може да се виждат два персонажа със синдрома на Даун – ангелчето и овчарчето.
Не знаем дали художникът ги е изобразил, тъй като са били част от фамилията му или тъй като е имал изключително разбиращо отношение към човечеството. 500 години по-късно рядко виждаме на улицата тези присъщи „ монголоидни “ очи. Какво се случва?
Този въпрос задава журналисът Джулио Меоти от италианското издание Il foglio, написа Actualno.com.
Всяка година на 21 март се отбелязва „ Деня на индивида със синдром на Даун “. Но какъв брой време още ще го означаваме? Кога за финален път сте видели човек със синдром на Даун?
Вълна от страсти провокира кино лентата „ 24 седмици “, показан на Берлинале на немския режисьор Ане Зохра Берахед. Лентата споделя историята на Астрид, която в петия месец от бременността си схваща, че синът й ще се роди със синдром на Даун, болест разказана за първи път през 1866 година от Джон Даун. Жената би трябвало да реши дали да прекъсне бременността.
Филмът изостри настроенията у публиката, защото в Германия повече от 90% от дамите избират да създадат аборт, в случай че бъде открито, че плодът има тризомия 21, само че и поради страшния фантом на немското минало – практиката на нацистите да убиват децата-инвалиди, за което също се споделя във кино лентата. Неотдавна изданието Zeit посвети специфичен брой със заглавие „ Кой може да живее? “.
Западното общество изобрети форма на демократична евгеника (приложна просвета и биосоциално придвижване, целящо подобряването на човешките наследствени белези посредством разнообразни форми на вмешателство в човешката популация) .
Daily Telegraph написа, че новите пренатални генетични проби ще доведат до окончателното изгубване на „ дауните “. В публикацията си Тим Стенли написа, че броят на абортите, свързани със синдрома на Даун в интервала от 2011 по 2014 година е повишен с 34%. През 2014 година затова са направени 3100 аборта. През 2011 година – 2300. Асоциацията на английските майки, борещи се против тази процедура, популяризира тениски с надпис: „ Спокойно, това е единствено непотребна хромозома. “
Що за проби са това? Те могат да проучват ДНК на детето в кръвта на майката. Тестът, който се организира в домашни условия, за разлика от амниоцинтезата, се признава за неинвазивен, само че пробуди призрака на евгениката в тези страни, където към този момент е на ход. Тестът е кадърен да дефинира дали бебето има тризомия 21.
Дидие Сикар, прочут доктор от парижката болница Кошен и някогашен ръководител на френския комитет по биоетика, написа, че с използването на тези проби „ раждането на дете със синдром на Даун ще се счита за лекарска неточност. Френската система направи това „ премахване “ въпрос на държавна политика в опазването на здравето. Принципът на профилактика докара до тим измежду неродените деца. Това е евгеника. “
Асоциации на хора, носители на синдрома на Даун, се борят в Европейския съд по правата на индивида за възбрана на този тест. Една от разновидностите на теста носи името Harmony. Рекламният слоган приказва самичък за себе си: „ 24 мл кръв, с цел да се откри синдром на Даун. “
Кристи Хус, майка на дете със синдром на Даун, разгласява фотография на детето си в персоналния си блог. А след това открива, че фотографията е била употребена от компания, която продава тестванията.
Рекламираният артикул се назовава Tranquility (Спокойствие) и е бил създаден от швейцарска биотехнологична компания. Tranquility употребява кръвта на майката, с цел да откри съществуването на синдром на Даун. Под фотографията на момичето с тризомия 21е написано предизвестие: „ Не допускайте това да се случи с вас. “
Lebensunwertes Leben, са казвали преди 70 години в Германия: „ Живот, неподобаващ да бъде живян. “
Вече даже без проби тризомия 21 децата изчезват. Според проучване, осъществено от Министерство на здравеопазването, в Англия, демонстрира, че половината от абортите поради синдром на Даун, даже не се записват. От 1989 година до 2003 година Броят на децата със синдром на Даун е намаляло с 21%. И това във време, когато множеството дами раждат след 35 годишна възраст, доста увеличавайки риска от зачеването на дете със здравословни проблеми.
Д-р Брайън Скотко, един от най-големите специалисти по тризомия в Америка, написа научно проучване, в което се задава въпросът, дали напълно ще „ изчезне “ синдромът на Даун . От 1974 година до 2015 година броят да деца със синдром на Даун в Съединени американски щати е намалял с 30%.
Във Франция и Швейцария на 100 бременности със синдром на Даун 96 се прекъсват. Депутатът Оливие Дюсо съобщи пред изданието Généthique: „ Когато чуя, че „ за жалост “ 96% от бременностите със синдром на Даун приключват с аборт, се запитвам за какво остават тези 4% “.
А точно във Франция видео, показано преди две години във връзка със Световния ден на хората със синдром на Даун, наградено в Кан и публикувано под егидата на Организация на обединените нации, даде думата на децата с най-честата хромозомна особеност.
Но Висшият радио-телевизионен съвет, висшият надзорен орган в тази сфера във Франция, забрани видеото, защото „ ориентиран към бъдещата майка, той не е еднопосочен и може да не провокира естествено единодушие. “
Фондът на Жером Льожон, носещ името на най-известният доктор, който е разкрил генетичната природа на тризомия 21, само че на който не са дали прошка това, че е осъждал абортите, съобщи, че „ Франция е водач измежду останалите страни в отстраняването на деца с тризомия 21).
Но и в други страни обстановката е аналогична. Цифрите впечатляват. Изследване от 2007 година демонстрира, че 92% от дамите в Холандия са прекъснали бременността при установяването на синдром на Даун при плода. В Испания индикаторите доближават до 95%, което накара шефа на Fundacion Vida Мануел Крус да съобщи, че децата със синдром на Даун на Пиренейския полуостров са „ под опасност от измиране “.
Ако преди преди някакви си 15 години е имало 1 случай на синдром на Даун на 600 новородени, то през днешния ден обстановката е 1 на 1000.
Друг сигнал за бавното изгубване на „ Даун-проблема “ са фондовете за научни проучвания в Съединени американски щати: 22 млн. $ годишно за 400 хиляди заболели от синдрома на Даун, против 68 млн. $ на 30 хиляди американци, страдащи от муковисцидоза. 100 $ се влагат на човек в проучването на тризомията и 3 хиляди на муковисцидозата. „ Генетиците чакат тризомията да изчезне, за какво тогава да финансират проучването? “, сподели за New York Times доктор Алберто Коста (Alberto Costa), един от водещите експерти В Америка по синдрома на Даун.
Световният връх обаче държи Дания. Броят на новородените с тризомия 21 там към 2030 може да бъде редуциран до 0. Дания желае да стане първата „ Down free “ страна. През 2015 година 98% от дамите бременни с дете със синдрома на Даун са създали аборт.
Доближаваме се до обстановка, в която всички такива бременности ще бъдат прекъсвани, сподели за датската преса Лилиан Бондо, ръководител на асоциацията по акушерство Jordemoderforeningen. От 2004 година всички бременни в Дания са имали опцията да се възползват от скрининга, препоръчан от здравната система за определяне на аномалии в ранните периоди на бременността. До 2004 този тест е бил юридически единствено на дамите на 35 годишна възраст.
През 2014 година в Дания са родени единствено две деца със синдром на Даун по желание на родителите: от тях 32 поради „ неточност в диагнозата “. Затова е намерено и идеологическо съображение като sorteringssamfundet — „ уредено общество “. По датската телевизия текат излъчвания по тематиката, едно от тях носи името „ Død over Downs “ — „ Смърт на Дауните “.
Не е ли необичайно да се следи свят, в който повече няма да има носители на синдрома на Даун, най-известната и най-разпространената от психофизическите аномалии? Непрекъснато ни описват за това, че тризомните деца имат от ден на ден шансове за по-дълъг живот (очакваната възраст набъбна от 25 до 60 години) и по-добра, спрямо предишното.
Всеки ден медиите разгласяват история на хора със синдрома на Даун, които стават кралици на бала, спортисти, даже модели, депутати, общински съветници, монахини. Но ние все по-устремено се втурваме към идеалния свят, където повече няма да има деца с такива странни лица, тъй като „ лекуваме “ недъга им благодарение на евгениката.
Това към този момент се случи с едно немско момче през 1941 година. Той живеел със своите родители в Бавария и един път го отвели от вкъщи му, тъй като имал синдром на Даун. Повече никой не го видял. Той е бил погубен по програмата за евтаназия „ Aktion T4 “ (програма на нацистите, която унищожава хората с увреждания). Момчето е имало братовчед на име Йозеф Ратцингер, който става папа Бенедикт XVI.
