Чуйте как е звучал езикът на наши предци отпреди 6000 години
Индоевропейските езици са най-голямото семейство езици в света по брой на говорещите ги. Към тази група спадат множеството европейски езици и много южноазиатски (общо към 150 езика, говорени от 3,2 милиарда души, или 45% от международното население).
Но от кое място идват всички тези езици? Какъв е произходът им? Първата догадка за общ генезис е дело на британския академик от XVIII век сър Уилям Джоунс (Sir William Jones), който отбелязва прилики сред четири от най-старите езици – санскрит, латински, гръцки и персийски.
Немският лингвист и езиковед Франц Боп (Franz Bopp) поддържа хипотезата, откакто съпоставя систематично тези четири езика с доста други. Боп съумял да откри доста когнати (родствени думи) и термини с идентичен етимологичен генезис, само че с друга фонетична еволюция.
Според откриватели в годините сред 4500 и 2000 пр.н.е. в по-голямата част от Азия и Европа се говорел един и същи език. Този общ език е наименуван праиндоевропейски и се счита, че е говорен в продължение на хиляди години. Лингвисти са сигурни, че са съумели да реконструират 6000-годишния език.
Тъй като не съществуват писмени доказателства за него, Андрю Бърд (Andrew Byrd), който е специалист по индоевропейските езици, употребявал единствено лексика, която бил сигурен, че е съществувала преди 6000 години.
На записа ще чуете баснята за Овцата и конете на праиндоевропейски език. Ето и какво се споделя в нея:
Овца, която нямала вълна, видяла коне – единият дърпал тежка каруца, другият носел тежък товар, а третият бил язден от човек. Овцата споделила на конете: „ Сърцето ме боли, като виждам човек да язди кон. “ Конете споделили: „ Слушай, овца, сърцата ни болят, като забележим това: човек, стопанин, прави от вълната на овцете топла дреха за себе си. И овцата няма вълна. “ Когато чу това, овцата избяга в равнината.
Disclose.tv
