Любящата прегръдка на една майка спасява живота на нейното умиращо бебенце
Докторите споделят на Кейт Ог, че едно от нейните родени прибързано близначета не е съумяло да се пребори за живота си. Тя обаче продължава да се бори, загърбва отчаянието и… избавя живота му, написа Tiny Buddha.
Ето каква е нейната история:
„ Бяхме извънредно разчувствани от обстоятелството, че ще имаме две бебета. По време на 26-тата седмица обаче ми споделиха, че ще родя по-рано. По-страховито нещо не ми бях чувала.
Когато се родиха, нямахме самообладание да разберем какъв тъкмо е полът им, тъй като всичко беше много безредно, а и при прибързано родените дечица нещата са малко по-различни.
Първо ни споделиха, че са две момчета, след това – момиче и момче. Забелязахме, че динамичността в стаята е много обтегната. Докторът се обърна и попита дали сме си избрали име за нашия наследник. Отвърнахме – „ Да, споделя се Джейми “. Той седна на ръба на леглото и сподели „ Джейми не се пребори за живота си, изгубихме го. “
Дейвид безусловно се срина на леглото до мен. Грабнах детето от лекаря, развих го от пелените и споделих на брачна половинка ми да си смъкна облеклата и да легне до мен. Исках колкото се може повече телесна топлота към бебето, тъй като телцето му беше студено, желаех да бъде топло и живо. Допрях го до моята кожа. Държах го покрай сърцето. Наместих главичката му, с цел да може да чува по-добре сърдечния ми темп.
И плакахме… Дълго време плакахме. Казахме му, че си има сестричка, която се споделя Емили. Че с нея всичко е наред, че той ще би трябвало да се грижи за нея. Че сме имали огромни проекти за неговия живот. Направихме голям брой обещания, които на драго сърце щяхме да спазим. Описахме му всичките му родственици.
Изведнъж, до момента в който го гушкаме с насълзени очи, той стартира да се движи. Казахме си – „ Какво? Какво се случва? “ Веднага извикахме акушерката. Показахме й Джейми – „ Виж, движи се, диша! “ Лекарите обаче споделиха, че детето умира и би трябвало да се сбогуваме с него. Не го пуснахме и за момент. Кожата му се допираше до моята от самото начало. Изведнъж отвори очички и хвана пръста на Дейвид. Малките му пръстчета едвам покриваха върха на пръста на брачна половинка ми, само че се задържаха върху него. Облегна главичката си на гърдите ми и се загледа в татко си.
Това бе най-удивителното и необикновено нещо, което в миналото се беше случвало. Осъзнахме, че точно с помощта на обстоятелството, че го бяхме гушнали и че е получил телесната топлота от майка си и татко си, че бил е обгърнат в един мек и топъл пашкул – точно това е върнало живота в него, дало му времето, което му е било належащо, с цел да се пребори за живота си.
Не спряхме да го допираме от мига, в който се прибрахме у дома, тъй като знаехме какъв брой скъп е телесният контакт. Именно това избави живота му… “
През месец март близнаците навършиха пет годинки. И двете дечица са в чудесно здравословно положение. Емили и Дейвид имат и трето детенце – Чарли, което през април стана на 4 годинки.
Затова прегърнете някой, който има потребност от това още през днешния ден. Не знаете кого бихте могли да спасите със своята обич.
Инфо: Tiny Buddha, Мениджър.БГ
