Броите ли колко станаха вече провокациите? Всичко започна с невинния

Броите ли какъв брой станаха към този момент провокациите? Всичко стартира с почтения пърформанс с оцветяването на скулптурните групи към Паметника на Съветската Армия. Преди какъв брой години? Така стартира настоящия си коментар журналистът-путинист Мартин Карбовски.

Беше смешно, да, шарените цветове над сивия бронз, конфликтът сред героите на Марвел и тези, въоръжени стоманени фигури били се против фашизма. Появи се новговор, промяна на понятията, с явен уклон за нещо гадно - появи се “моча ”.

Подценихме ли го? Абсолютно подценихме “пърформанса ” на шарените бои върху скуката на бронза.

Реагира ли страната? Абсолютно не реагира. Една къса присъда против цапането на градска и обществена благосъстоятелност щеше да охлади ентусиазма на провокациите. Вместо това те, провокациите, станаха “куул ”.

Не се ангажирам хронологично да опиша в лист провокациите.
Но попълвайте и вие. 

Леденото хора беше подиграно като пиянска изцепка. Като опция за настинка. Флагман на провокациите беше и си остана великата “Свободна Европа ”. После и всички национални медии, които се самопочистиха от всичко патриотично.

Домашното принуждение от мъж към жена беше сведено до почитателите на “Възраждане ”. Сякаш през днешния ден аз да свържа убийството на мъж в запалена кола на Витоша с двете жени-убийци, които сигурно са демократични поддръжници на ППДБ. Но мозъкът ми не работи по този начин по отношение на събитията.

От 10 години е по този начин. В началото синьото и жълтото бяха просто цветове. После все по-чести цветове.

Провокацията на Лидл с кръстовете на гръцките храмове, помните ли?

Чуковете против монумента.
Трошенето на надписи.
Подигравките с кукери и потури. 
Подигравките с Йордановден и хвърлянето на кръста. 
Провокациите с дрехата “ватенка ”. 
Провокацията с цифрата 4000. 
Провокациите на тематика копейки, къси фалоси и пдрстия, идваща от среди на пдрси, които другояче крещяха за приемливост.
Провокациите с съветската черква.
Провокациите против стачки на миньори и трактористи.

Всяка скулптурна група от прегърнати мъже беше провокация - антифашизмът е пдрстлък, акция на гейове с гей подмятания.

Провокацията за 100000 деца на емигранти, които ще имат усложнения с текста на “Аз съм българче ”. И мълчанието на страната България, която с тишината си насърчи тази провокация. Свободна Европа? Това е сътрудник на непознато въздействие и чиста проба провокация към обичаи и история.
И в провокациите на “Свободна Европ ”а умря самата чудесна концепция за Европа.

Провокация против Граф Игнатиев в мрежите приключва с бутането на бюста му във Варна от невменяем юноша. Наказание? Съдебно гонене? Не, няма да има.

Но имаше в последните 10 години няколко каузи против мен за тирада на омразата и мизогиния, и какво ли не още. След като не бях наказан и БХК ми заплатиха правосъдни разноски в Уикипедия за мен се появи в личната ми биография, че към този момент съм наказан за тирада на омразата. 
Провокация след провокация на персонално и публично равнище, остракиране и режими на пояснения.

Провокация бяха и самите медии. От ПСА към “паметник на раздора ”, след това и към “паметНИЦИТЕ на раздора ”.

Провокации с флексове и машината “болгарка ”. Провокация със скеле, ремонт и несъблюдение на правосъдни решения.

Кажете ми, че всичко това е инцидентна самодейност на една луда жена във Варна и двама трима афектирани на комунизма, непиещи халоперидола си душевно заболели в София?!  Не, не можете да ми кажете това.

Съгласен съм в едно - провокаторите извършват ясна стратегия ползвайки се от овчото самообладание на българите. Понякога предизвиканите намират провокации и там, където я няма. Но в поредицата провокации, които са като на длан би трябвало да ни е ясно - за нас е време да вникнем в проекта за провокации. Провокация на всички места и непременно.

Жълти флагове в общините. Жълт пуловер на корицата в рисунка на дете. 
Идеята е да приемем, че всичко това е инцидентно. Вие луди ли сте? - това е въпросът на провокаторите против предизвиканите. Ама какво толкоз се е случило? Случва се ненавист. И тази ненавист стартира с акции против омразата. Със възбрана да обиждаш обиждащите.

Случва се акция против мен и теб. Лично е.

Луди са българите. Че търпят перфидните си палачи. И не са ги погнали с тояги, сопи, коси и мотики. Тогава провокаторите ще крещят за насилието над тях. А насилието перфидно се точи към този момент 10 години и началото му у нас беше с началото на майдана в Киев. 

Преди това такива неща просто не се случваха.

Сред нас работи една машина. Тя е машина за провокации, смазана добре с пари и сила, сплотяваща палачите на тази страна. И палачите на тази страна са на всички места. Те са българите, родени без глави. 

От държавното управление до детската градина. От оградата на границата до някогашния кабинет на Тодор Живков. От стажанта кореспондент, до притежателя на Нова телевизия. И от Цукърбург до Годзилата.

Търпението против провокациите би трябвало да свърши. 

Трябва някой да ги спре. Пробват ви, а вие се поддавате.

Ще ви пробват и пробват, до момента в който не ви пробият. Мек напън, накъсване, усмиряване, разискване, след това отново провокация. Отстраняване на книги, учебници, персони. Вътрешна емиграция след провокациите - това е задачата.

Бавно и бавно българите настръхват. Как ще ги упокоите?
Няма по какъв начин. Кукерите идват за вас - палачите, родени без глави.