Международен ден за борба с насилието срещу жени
25 ноември е разгласен за Международен ден за елиминиране на насилието против дамите.
Денят е по самодейност на Организация на обединените нации за унищожаване на насилието (изнасилване, домашно принуждение и др.), упражнявано върху дами, и е разгласен за подобен ден с Резолюция 54/134 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 17 декември 1999 година
Организация на обединените нации приканва държавните управления, интернационалните организации и Неправителствени организации да провеждат действия, които да покачат публичното внимание към проблемите на този ден до интернационална угриженост. Жените по света са обект на принуждение, като размерът и същинският темперамент на този проблем, постоянно остава прикрит.
Активистките от разнообразни организации означават 25 ноември, като ден против насилието, още от 1981 година Тази дата води началото си от жестокото ликвидиране през 1961 година на трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република /по заповед на доминиканския деспот Рафаел Трухильо (1930-1961)/.
Сдружение “Родилница ” провежда на 25 ноември, Международния ден за предварителна защита на насилието над дами, пред II САГБАЛ Шейново в София, шествие от майки, претърпели принуждение в родилните домове в България с мотото “ Да извиним за претърпяното принуждение в родилните домове “.
“ Най-голямата психическата контузия, която към момента не мога да изцелявам, макар че физическите рани от дълго време са затворени, е тази от раждането на сина ми. Не ми беше разрешено да заема друга поза, друга от тази по тил. Беше ми направена перинеотомия, макар експлицитното ми НЕСЪГЛАСИЕ (в писмена и джука форма (преди и по време на самото раждане, неколкократно) и разискваният дни по-рано проект за раждане, където бях отбелязала, че избирам естествени разкъсвания. Това принуждение над мен като раждаща жена остави огромен психически отпечатък, с който не преставам да се боря до през днешния ден! “, споделя Цветана Петрова, родила преди 9 месеца.
Претърпелите принуждение имат потребност да простят, с цел да се освободят от контузията. А апелът на майките и на уредниците към медицинските лица, обслужващи родилки, е да се прекратят практиките с рутинно използване на интервенции, потвърдили вредата си върху родилния развой и здравето на бебето и майката, а точно: да се прекрати рутинното слагане на системи с окситоцин, без оглед на напредъка на родилния развой и без осведоменото единодушие на родилката.
Да се даде право на независимост на придвижването по време на първа фаза на родовата активност (контракции) и свободен избор на поза за втората фаза (напъни и раждане). Да се обезпечи опция за първи контакт сред майката и бебето директно след раждането и неразделянето им по време на болничния престой.
Не на назад във времето остава и молбата за човечно отношение от страна на личния състав и ценене правото на персонален избор на родилките. Организаторите на шествието молят към докторите и акушерките за самообладание – да проявят самообладание и да оставят раждането да се развива със своя личен ход. За почитание – да почитат потребностите и потребностите на дамата, както и нейния персонален избор в този толкоз сърдечен за нея миг. И във религия – да имат вяра повече в качествата на всяка жена да роди своето дете, както и да имат вяра в мъдростта на природата.
