Ислямският тероризъм се разраства, мъртвите родиха други мъртви ~ Ориана ФАЛАЧИ
Последната книга на популярната италианска журналистка с автентично заглавие „ Ориана Фалачи беседва със себе си. Апокалипсис ”, излиза през 2004 година и единствено за ден от нея са продадени половин милион екземпляра. Това е и епилогът на трилогията за последователното преобразяване на Стария континент в „ мюсюлманска колония ”, лицемерието на международната левица и ирационалния отвод на Европа да признае, че е подложена на ислямска инвазия. Първите две са „ Ярост и горделивост ”, написана след нападението над Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година и „ Силата на разсъдъка ”, издадена скоро след атентатите от 11 март 2004 година в Мадрид. Споделяме откъс от третата част на трилогията, озаглавена „ Интервю със себе си. Апокалипсис ” (ИК „ Ера “) в превод от италиански на Таня Кольовска.
~ Интервю със себе си. Апокалипсис
Какво ще ми кажете за Ирак?
…Ислямският тероризъм се разраства, мъртвите родиха други мъртви, не престават да раждат мъртви и ще раждат от ден на ден мъртви. И както предсказвам в онази публикация, рано или късно ще се събудим с една Ислямска република Ирак. С страна, в която моллите и имамите постановат фереджета, убиват с камъни дамите, които посещават коафьор, бесят хора по стадионите. Тъй че напълно умерено можехме да го оставим Саддам Хюсеин. Чуйте, няма да се изморя да дублирам: демокрацията не може да бъде подарена като парче шоколад. Демокрацията би трябвало да бъде завоювана. За да бъде завоювана, би трябвало да бъде мечтана. За да бъде мечтана, би трябвало да знаеш какво съставлява. Иракчаните не знаят какво съставлява тя. Още по-малко я схващат. И като последица от това – не я желаят. Не толкоз тъй като са били отучени от една извънредно жестока тирания, траяла двайсет и четири години, колкото тъй като са мюсюлмани: подчинени на теокрацията, неспособни да избират личната си орис. Теокрацията няма да те научи да разсъждаваш, да избираш, да решаваш личния си живот.
Тя учи да се подчиняваш, да търпиш, да обслужваш един господ, който управлява всеки миг и всеки аспект от твоя живот, един тиранин доста по-лош от Саддам Хюсеин. Може би това ще се промени след един-два века. Светът наподобява много бързо се развива. Но през днешния ден действителността е такава, в случай че не го признаем, значи сме демагози. Вчера гледах документален филм в който една умна и образована жена, проектант от Багдад, облечена в облеклата, избрани от Корана, сподели: „ Много се надявам, че ние ще реализираме демокрацията. Разбира се, народна власт от ислямски вид ”. ИСЛЯМСКИ ТИП. Тоест ръководена от молли, имами, законите на Мохамед, на бог, който е безспорен стопанин. Пълна тъпота е илюзията, че тези избори могат да трансформират нещо.
Тъпотия?
Тъпотия. Доказват го тържествуващите тълпи по улиците на Багдад, скупчени към обезобразения, раздран мъртвец на американец в униформа. Доказват го „ бойците ”, които всеки ден убиват по един министър или министър-председател от краткотрайното си държавно управление и стотици новобранци. Доказват го варварите, които обезглавяват заложници в името на най-справедливия Аллах. В тази връзка да ви запитам – успяхте ли да изгледате видеозаписа на обезглавяването на Пол Джонсън, американския инженер, похитен предишния юни? Аз не можах.
Накарах да ми го опише човек, който го е гледал, и... Така, Джонсън е прострян на диван, затрупан с чаршаф. Плаче. Облечен е в червен спортен екип, в този момент в такива обличат заложниците, наказани на гибел, ръцете му са вързани с въже и плаче. Плачейки, приказва нещо, което не се схваща. Може би моли за благосклонност. Палачът е облечен с бяла престилка, като доктор или санитар. Камерата го снима изотзад по този начин, че да не може да бъде разпознат, вижда се единствено дясната му ръка, в която държи нож с трийсетсантиметрово назъбено острие, вижда се и лявата му ръка – на китката има хубав златен часовник. Със спокойна, мудна крачка се доближава до Джонсън, който продължава да плаче. С лявата си ръка, украсена от скъпия златен часовник, подвига мокрото му от сълзи лице. С дясната допира ножа до шията му и стартира да реже. Бавно и деликатно. Не бърза. Без да обръща внимание на крясъците, които скоро се трансформират в гъргорене, хриптене, до момента в който най-после стопират. През цялото време в стаята звучи сладка, монотонна ария. Гласът на жена, която пее: „ Взривете ги, взривете ги! Убийте ги, където и да са! Унищожете ги! ”. А по отношение на главата на Джонсън, бедната му глава – на фотосите тя беше сложена върху корема му, знаете ли къде е била открита? Във фризера в къщата на един от ръководителите на „ Ал Кайда ”, задържан в Риад. Той си я бил прибрал. Държал я като трофей.
Защо ми разказахте толкоз в детайли, в такива елементи това разбойничество? Защо?
За да се ужасите. Да се изплашите, да ви унижа. А също по този начин да ви оказа помощ да разберете за какво ги мразя със същата мощ, с която те ме ненавиждат. Ох, напряко ме разсмиват дърдорковците, които декламират: „ Тероризмът не може да бъде надвит с оръжие ”.
Но вие самата писахте, че тази война е сред култури, не сред армии...
Писах го във връзка на тяхната пълзяща, на пръв взор мирна инвазия, с която превземат Европа, по дяволите! Писах го във връзка тяхното размножаване посредством незаконните нахлувания по море и политиката-на-утробата. Писах го във връзка на наглостта, с която постановат своите костюми и традиции, като ни карат да премахнем свинското от учебните столове или като не разрешават на нашите деца да оферират на техните деца пържени оризови топки с марсала! Не съм го писала по отношение на техния тероризъм! Как бихме могли да се борим с техния тероризъм – тероризъм, който ни коли, реже ни главите, взривява ни със стотици, с хиляди едновременно? Наистина ли с целувки и обятия, с амнистия, с да-се-обичаме-много на папа Войтила? Да не би в този момент към този момент да е неразрешено и да се пазиме, когато желаят да ни убият?!?
Добре. И да забравим този нож с назъбено острие, тази глава във фризера, до момента в който приказваме за Европа.
Каква Европа? Европа я няма към този момент. Има Еврабия. Какво разбирате под Европа? Този по този начин наименуван Европейски съюз с неговата смешна, нечестна конституция, която оставя настрани, т.е. отхвърля нашите християнски корени, нашата същина? Както към този момент споделих, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, поискан от безконечните господари на този континент, т.е. от Франция и Германия. Това е неистина, с нея би трябвало да се задържи на крайници проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада. Извинение, с цел да се заплащат големи заплати, освободени от налози, на евродепутати, които дружно с служителите на Европейската комисия си живуркат в Брюксел. Това е номер да си навират носа в нашите джобове и да тъпчат организмите ни с генномодифицирани храни.
Месо, което към този момент не е месо, риба, която към този момент не е риба, зеленчуци, които към този момент не са зеленчуци, пармезан, който към този момент не е пармезан, мляко, което към този момент не е мляко, вино, което към този момент не е вино. Така новите генерации, като се изключи че израстват, без да знаят усета на истината, не научават и какъв е усетът на положителната храна. И дружно с рака на душата телата им също се разболяват. Но най-вече това е инструмент да се пропущат от ден на ден завоеватели на нашата територия, да им се разреши да обикалят из нашия дом без никакви спънки.
Помислете си за историята с „ Кап Анамур ”, немския транспортен съд, който се промъкна в наши води с желанието да обезпечи политическо леговище на трийсет и седем суданци, сякаш нещастни бегълци от мръсния рабски режим в Хартум, само че в реалност хитреци, идващи от Гана и Нигерия. Спрян от нашите погранични служби, корабът остава в намерено море цели три седмици. През това време Роберто Кастели, министър на правораздаването, споделя на Германия: „ Ние какво общо имаме с това? Те се намират в интернационалните води. На борда на немски кораб с немски капитан и екипаж. Следователно те са поискали политическо леговище от вас. Дайте им го ”.
Но Германия, тази Германия, дето не желае да си прибере кюрда Окалан, за който има издадена заповед за арест, отговоря: не, благодаря. И до момента в който италианските колаборационисти възхваляват капитана антиглобалист, отдаден на незаконната имиграция, т.е. търговец, който преди да натовари хитреците, ги е предиздвикал да си платят по хиляда $ на глава; до момента в който публицистите пишат сърцераздирателни хуманни публикации за трийсет и седемте хитряги, вътрешният министър Пизану се предава. Позволява им да дебаркират в пристанището Емпедокъл, позволява им да слязат от кораба и ги настанява в Центъра за емигранти в Агридженто. А след това рецитира – обезверен или разкаял се – два доста подобаващи стиха на Монтале: „ Тази вълна на съчувствие, стоварила се върху нас, е финален налог ”.
Виждам, че все по-малко вярвате в Европа...
Вярвах, когато към момента беше Европа, когато не беше станала Еврабия. Боже мой, още от дете имах вяра в нея. Не напразно съм възпитавана в правилата на европейски федерализъм. Толкова доста имах вяра, че когато в Америка някой таксиметров водач ме питаше от каква народност съм, отговарях: „ европейка ”. Не споделях „ италианка ”. Казвах „ европейка ”. Сега споделям „ италианка ” и толкоз. Не желая даже словесна връзка с Лъжата. Още повече че това е неистина, която няма да трае дълго. Защото (казвам го още в „ Ярост и горделивост ”, но го дублирам още веднъж, с цел да видя дали ще влезе в тиквите на тия, дето се вършат на глухи) нациите не могат да отстранен своя език, своето минало, своята горделивост, своите закони, своите привички, своето Отечество, с цел да станат песъчинки в едно суперотечество. В една супернация, в една супердържава, където се приказват към четирийсет езика, само че имат значение единствено френският, немският и арабският.
Рано или късно този, който не понася френския, немския и арабския, ще се разпалва. Това излиза наяве и от обстоятелството, че за Европейския парламент в доста страни на практика хората не гласоподаваха... Скъпа приятелко, няма да трае дълго. Рано или късно ще се пръсне. И защото към този момент няма да ме има на този свят, ще си ухапвам лактите от яд, че не мога да измърморя: „ Аз ви го споделях. Казвах ви го ”… Бих желала да знам този път кой ще отблъсне Сюлейман Великолепни или Кара Мустафа.
Е, в този момент към този момент става непостижимо да прехвърлим диалога върху Организация на обединените нации.
Организация на обединените нации? Какво Организация на обединените нации! Организация на обединените нации е общ брой от всички лицемерия, концентрат на фалша. Това е тайфа лапачи, гратисчии – те си разрешават всевъзможни законови нарушавания в Ню Йорк, защото имат дипломатически имунитет. Това е мафия от бавноразвиващи се и от мошеници, които ни водят за носа. Достатъчно е да си напомним, че Организация на обединените нации позволи на децата на Аллах да не подписват Хартата за правата на индивида и тя да бъде сменена с „ Харта за правата на индивида в исляма ”.
Хубаво е да се направи лист на ужасите, позволени или проповядвани от Корана. Демокрация-в-ислямски-стил... Човешки-права-в-ислямски-стил... Какво Организация на обединените нации! Организация на обединените нации, сред чиито генерални секретари – всички или съвсем всички негодни за нищо – имаше и Курт Валдхайм, един вид, върху който и до момента тежи обвиняването, че като офицер от Вермахта е взел участие в арестите на евреи? Тип, който по време на двата си мандата в никакъв случай не пропусна опцията да накаже Израел и по възмутителен метод да покровителства арабите? Трябва в действителност да си безсъвестен, с цел да мяучиш: „ да-се-обърнем-към-ООН, да-изпратим-в-Ирак-части-на-ООН ”. Какво друго прави Организация на обединените нации, с изключение на да харчи хиляди милиарди и да живее като рентиер от думите Мир и Хуманизъм?
Мръднала ли си е пръста, с цел да затвори ГУЛАГ и да отбрани жертвите на Сталин? Отвори ли си най-малко един път устата, с цел да спре безмилостната тирания на Мао Дзе Дун, да осъди маоистите, разрушаващи хилядолетни монументи в Лхаса и убиващи будистки монаси и елементарни селяни в Тибет? Спря ли геноцида, осъществен в Камбоджа от Червените кхмери на Пол Пот? Дръпна ли ушите на канибала Бокаса, който до момента в който беше президент на Централноафриканската република, готвеше своите врагове и под звуците на свещени песнопения ги изяждаше варени? Поне един път разиска ли и осъди ли робския режим на ултраислямисткия Судан? Някога да е подлагала на критика талибаните от Афганистан? Преди трийсет години частите на Организация на обединените нации не съумяха да защитят гърците даже в дребния Кипър, да спрат изнасилванията на кипърски дами, старици и деца, осъществявани от турските бойци. А в този момент не желаят да прекратят даже геноцида, осъществяван в Дарфур против черните християни от „ Конните дяволи ”, проарабската мюсюлманска милиция на ултрамюсюлманския Судан.
…Що се отнася до ролята, която Организация на обединените нации може или не може да изиграе в Ирак, Боже Господи! Месеци наред нашите мърморковци от левицата и десницата играха комедията „ Да-се-обърнем-към-ООН ”. А отговорът на Кофи Анан беше: „ Съжалявам, само че няма да изпратим военни елементи. Много е рисково ”.
Да поговорим за Кофи Анан.
Кофи Анан не ми е приветлив. Кофи Анан не ми харесва. Кофи Анан не е подобен, какъвто наподобява. Не е добросърдечен монарх с вратовръзка, неутрален африкански аристократ, някакъв анти-Валдхайм. В началото съумя да разсъни у мен някаква вяра, харесвах даже някои външни негови характерности. Неговата грациозност, изящният му метод да се показва, кавалерството му. Плътният му, приканващ глас, лекото му кривогледство (като на Венера). Но по-късно го гледах по-внимателно, слушах го по-съсредоточено и си дадох сметка, че в лекото му късогледство (като при Венера) има нещо подозрително. Нещо неискрено, лъжливо. Сега разбирам за какво Блеър е направлявал телефонните му диалози.
Къде в действителност гледа Кофи Анан, когато дясното му око фиксира една точка, а лявото – напълно друга? В никакъв случай не и към Запада, макар че принадлежи към Евагелистката черква, учил е в Минесота, след това в Женева, а по-късно в Бостън. Заеманата от него позиция постоянно е в интерес на исляма. Също като Курт Валдхайм, той постоянно намира метод да упрекна западняците и да даде право на техните съперници. И той ли е правоприемник на Зигрид Хунке? Да-а! Може да е просто невъзмутим скъперник, изпълняващ нарежданията на Генералната асамблея, в която преобладават страните от Третия свят, на най-отявлените и необразовани мюсюлмани. Или е просто антиамериканист, заслужил Нобелова премия, явно към този момент непокътната единствено за антиамериканистите. По дяволите, Организация на обединените нации в никакъв случай не се е изказала ясно, недвусмислено против отвличанията и убийствата, осъществявани от ислямските терористи. Никога. И господин Кофи Анан също.
Генералната асамблея в никакъв случай не сложи на обсъждане Бин Ладен и неговите касапи. Никога. И господин Кофи Анан също. Господин Кофи Анан в никакъв случай не накара страните от Третия свят да гласоподават срещу самоубийствените атентати на „ Хамас ” в Израел. Никога. Напротив, оставя страните от Третия свят да гласоподават в интерес на Насър ал Кидва, палестинския представител. И всичко това, без да влизат в сметките тринайсетте служители на Организация на обединените нации, задържани от израелските управляващи през последните четири години, т.е. по време на новата Интифада, като съучастници на „ Хамас ”.
Не на последно място е казусът, когато кола за спешна помощ на Организация на обединените нации бе снимана от разследващ аероплан на Израел, до момента в който вместо да товари количка с ранен в Газа, прибираше установка за изстрелване на ракети „ Касам ”. Или казусът с датчанина Петер Хансен, общоприет шеф на Агенцията по заетостта и подкрепяне към Обединените народи (UNRWA), който неотдавна призна, че заплаща на почитатели на „ Хамас ”. И това ли би трябвало да дублирам? Там, където има антиамериканизъм има антизападни настроения. Там, където има антизападни, има и проислямистки настроения. И на всички места, където има проислямистки настроения, има антисемитизъм. Факт е, че Организация на обединените нации в никакъв случай не осъди антисемитизма, който трови Европа.
Затова пък през 1975 година разгласи, че ционизмът е расизъм, а предишния юли гласоподава против стената антикамикадзе, която Шарон издига на границата с палестинските територии. Обяви я за противозаконна, изиска да бъде разрушена и да се изплатят обезщетения на палестинците. А господин Кофи Анан разяснява всичко това с думите: „ Нашият глас не може да бъде подценяван. Нашият глас има огромна морална стойност ”.
Източник със съкращения:
Снимка: commons.wikimedia.org
