Когато затворът и психичното заболяване се равняват на смъртна присъда
Маркус Джонсън се свлече гол до стената на килията си, кожата му беше изпръскана от пикантен спрей, лицето му беше маска на озадачение, безсилие и оставка. Четирима мъже в черна тактическа екипировка го притиснаха с лицето му към бетона, с цел да сложат белезници на ръцете му зад тила.
Той не оказа опозиция. Той не можеше. Беше толкоз мощно обезводнен, че щеше да е мъртъв при идната им промяна.
„ Не съм направил нищо “, изстена господин Джонсън, до момента в който притискаха щит сред неговия плещи.
Беше 13:19. на 6 септември 2019 година в Danville Correctional Center, затвор със междинна степен на сигурност на няколко часа южно от Чикаго. Г-н Джонсън, 21-годишен и излежаващ къса присъда за владеене на оръжие, беше в агоните на психическия срив, който значително не беше лекуван, само че съвсем ненаблюдаван.
Той беше влезнал в положително здраве,...
Прочетете целия текст »
