Кондори – летящите гиганти на Новия свят
Кондорите са едни от най-едрите летящи птици в света. Има две разновидности на тези величествени птици - андийски кондор (Vultur gryphus) и калифорнийски кондор (Gymnogyps californianus). Както демонстрира името им, срещат се единствено в Северна и Южна Америка. Точно и по тази причина са познати като летящите колоси от Новия свят.
Размахът на крилата им доближава до 3.2 метра за мъжки андийски кондор, а на възрастните калифорнийски кондори нормално доближават 2.9 метра. От клюна до опашката, тялото на всеки от двата типа е дълго към 1.2 метра. Мъжките андийски кондори могат да тежат до 15 кг, а женските и двата пола калифорнийски кондори могат да доближат 11 кг тегло.
Калифорнийски кондор
Произход на калифорнийския кондор
Грандиозният, само че заплашен калифорнийски кондор е най-голямата птица в Северна Америка. Тези величествени птици прелитат големи дистанции, с цел да се хранят с трупове на елени, всевъзможни диви свине, говеда, морски лъвове, китове и други животни. Двойките гнездят в пещери високо по стените на скалите. Популацията е спаднала до единствено 22 птици през 80-те години на предишния век, само че в този момент има към 275 свободно летящи птици в Калифорния, Юта и Аризона, а повече от 160 са в плен. Отравянето с олово остава сериозна опасност за дълготрайни вероятности за оцеляване на типа.
Как наподобява калифорнийският кондор
Калифорнийските кондори са най-големите диви птици в Северна Америка. Крилата са извънредно дълги и необятни, с дълги съществени пера, придаващи тип на пръсти на върховете на крилата. По време на полет тялото е видимо обемисто, главата наподобява дребна, а опашката е къса и необятна. Дължината от главата до опашката на тези птици е сред 117-134 см, размахът на крилата им доближава до 2.9 метра, а тежестта им е сред 7 и 9 кг.
Възрастните са черни с поразителни бели петна под крилата. Голата глава и шията са жълтеникавооранжеви. Незрелите човеци имат тъмни глави, по-сиви шии и сивкави петна вместо ясни бели петна под крилата. Оцветяването на възрастен се доближава на 6-8 годишна възраст.
Поведение на калифорнийския кондор
Кондорите са майсторски летци, които рядко пляскат с криле. Те имат стабилен, тежък тип във въздуха и не се блъскат от вятъра по метода, по който го вършат по-малките реещи се птици. Кондорите са обществени птици, които образуват групи към трупове, тук-там за къпане и нощувки.
Среда на живот на калифорнийския кондор
Калифорнийските кондори търсят мърша в местообитания, вариращи от тихоокеански плажове до планински гори и ливади. Те гнездят в пещери на скали в планини до 3000 метра надморска височина. Техният размер затруднява излитането, което ги кара да употребяват високите клони на дърветата за облекчение.
Храна на калифорнийския кондор
Калифорнийските кондори ядат мърша от сухоземни и морски бозайници като диви елени, говеда, свине, дребни диви зайци, морски лъвове и китове. Поглъщат късчета кости и морски черупки, с цел да задоволят потребностите си от калций. Предпочитат дребни до междинни трупове, евентуално тъй като по-малките кости се употребяват и усвояват елементарно. Кондорите откриват трупове с острото си зрение (не с обоняние), като следят други мършояди, събрани към натрупа.
След като кацнат, взимат натрупа от по-малките типове, само че са толерантни един към различен и нормално се хранят на групи. Кондорите са внимателни към хората, до момента в който се хранят, което евентуално е повода да не употребяват убиването на пътя като източник на храна. В плен кондорите употребяват 5–7 % от телесната си маса дневно, с цел да поддържат тежестта си, само че защото техният корем може да побере до 3 кг храна, може да им се наложи да ядат един път на 2–3 дни. Малките, от друга стана, се хранят по-често през първите две години на живота си.
Гнездене при калифорнийския кондор
Калифорнийските кондори гнездят основно в естествени кухини или пещери в скали, макар че от време на време употребяват и дървета като крайбрежната секвоя и, исторически, гигантската секвоя. Кондорите снасят яйцата си непосредствено върху скалата или пода на пещерата или построяват свободни купчини парчета от всичко, което е налично на мястото на гнездото, като трошляк, листа, кора и кости. Гнездата имат хлабаво дефинирани граници и нормално са с диаметър към един метър. Яйцата се излюпват след 60 дни.
Калифорнийските кондори могат да изминат стотици километри с един полет, до момента в който се реят с часове, търсейки мърша. Тези птици са мощно обществени на местата за нощуване, къпане и хранене, като индивидите се разпознават. Като цяло кондорите не са нападателни един към различен, макар че преобладаващите птици заплашват съперниците си, като стоят изправени, надуват въздушни торбички в главата и шията, отварят клюна и най-после се хвърлят към съперника. Двойките са моногамни.
Те споделят отговорностите си за гнездене съвсем по равно, остават дружно през цялата година и нормално се задържат дружно, до момента в който единият член почине. Ухажването включва координирани полети по двойки, взаимно пъчене и проявление. Малките са подвластни от родителите си минимум 6 месеца след политане, по тази причина множеството кондори не гнездят в поредни години. Кондорите се къпят постоянно, сътрудници и пиленца си оказват помощ да се грижат за перата и кожата си. Те се почистват след хранене, като търкат главата и шията си в непосредствен камък или друга повърхнина.
Андийски кондор
Произход на андийския кондор
Андийските кондори са солидни птици, измежду най-големите в света, които могат да летят. Тъй като са тежки (до 13 килограма), даже големият им обсег на крилете от 3.2 метра се нуждае от помощ, с цел да ги държи във въздуха. Поради тази причина избират да живеят във ветровити региони, където могат да се плъзгат по въздушните течения с малко старания. Андийските кондори се срещат в планински региони, както подсказва името им, само че живеят и покрай крайбрежия с океански бриз и даже пустини, които се отличават със мощни топлинни въздушни течения.
Тези кондори са най-вече черни, само че мъжките имат отличителна бяла „ яка “ към врата си и някои бели петна по крилете. Подобно на своите родственици, калифорнийските кондори, андийските кондори имат плешиви глави.
Начин на живот на андийския кондор
Кондорите са лешояди, тъй че държат острите си очи отворени за мърша, която съставлява по-голямата част от диетата им. Предпочитат да пируват с огромни животни, диви или домашни, и посредством изяждането на труповете извършват значима функционалност като натурален почистващ екип. По крайбрежията се хранят с мъртви морски животни като тюлени или риби. В редки случаи кондорите се хранят с яйца на други птици.
Снимка: wrupcich/pixabay.com Размножаване на андийския кондор
Тези дълголетни птици живеят повече от 75 години в плен, само че се развъждат постепенно. Чифтосващата се двойка дава единствено едно поколение през година или две, тъй като и двамата родители би трябвало да се грижат за дребните си цяла година. Андийският кондор се смята за заплашен, само че се среща доста по-често от калифорнийския си братовчед. Програмите за реинтродукция работят за увеличение на популациите на тези южноамерикански птици.
Международният съюз за запазване на природата и естествените запаси класифицира типа като съвсем заплашен. В дивата природа през днешния ден се срещат към 6700 двойки андийски кондори.
Разпространение на андийския кондор
Видът се простира из планините Анди в Южна Америка от Колумбия до южните елементи на Чили. Макар и да населяват главно планините, в Перу и Чили кондорите се спускат до тихоокеанското крайбрежие, където се хранят с мъртви морски животни като тюлени и риби.
Интересни обстоятелства за кондорите
- В късния плейстоцен, преди към 40 000 години, калифорнийските кондори обитавали цяла Северна Америка. По това време великански бозайници бродили из континента, предлагайки на кондорите надеждно доставяне с храна.
- Една от аргументите за бавното възобновяване на калифорнийския кондор е извънредно ниската скорост на възпроизвеждане. Женските кондори снасят единствено едно яйце на опит за гнездене и не всеки път гнездят всяка година. Малките зависят от родителите си повече от половин година и са им нужни 6-8 години, с цел да доближат зрялост.
- Кондорите (и двата вида) се извисяват постепенно и устойчиво. Те развиват приблизително към 50 километра в час по време на полет и могат да доближат до над 65 километра в час. Отнема им към 16 секунди, с цел да завършат кръг при извисяващ се полет. За съпоставяне, плешивите и златните орли нормално кръжат за 12–14 секунди, а червеноопашатите ястреби кръжат за към 8–10 секунди.
- Кондорите могат да оцелеят 1-2 седмици без да ядат. Когато намерят мъртвец, те се наяждат, съхранявайки до 3 кг месо в стомаха си, преди да си тръгнат.
- Откъде идва името? Името " кондор " идва от cuntur, което произлиза от названието на инките за андийския кондор. Научното им име, Gymnogyps californianus, идва от гръцките думи gymnos, което значи гол и се отнася за главата, и gyps, което значи лешояд.
