Днес се навършват 125 години от рождението на Ерих Мария

Днес се навършват 125 години от рождението на Ерих Мария Ремарк – един от най-големите немски писатели, станал знаменит с литературни шедьоври като " На западния фронт нищо ново ", " Триумфалната арка ", " Черният обелиск ", " Нощ в Лисабон ", " Сенки в парадайса " и „ Трима приятели “. Всепоглъщащи. Истински. Трогващи. Тежки... 

Интересен факт към персоналния живот на писателя е бурната му любовна връзка с иконата на златната холивудска епоха Марлене Дитрих. В продължение на три години той се пробва да я склони да се разведе и да се омъжи за него. Но безрезултатно. Нейният капризен темперамент и многочислените ѝ любовни афери с други мъже го принуждават да се откаже от желанията си.

На фотографията двамата са дружно на кинофестивала във Венеция, 1938 година

Припомняме си големия гений на Ерих Мария Ремарк с няколко неувяхващи негови мисли и обичани цитати от безконечните му книги, трансформирали се в класика:

" Не разбирам доста от огромните неща в живота. Само от хубавите. "

" Повърхностни са единствено хората, които си мислят, че не са. "

" Животът бе станал прекомерно замърсен за щастието, то не можеше да бъде трайно, към този момент изчезваше вярата в него, то ставаше единствено отдих, колкото човек да си поеме мирис, само че не и кей. "

" С дамите се оправям елементарно. С любовта не мога да се оправя. "

" Не е злощастие, че не можем в никакъв случай изцяло да се слеем. Нещастие е, че би трябвало непрекъснато да се напущаме, всеки ден и всеки час. Знаем това, само че не можем да го спрем, то изтича през ръцете ни, а е най-скъпоценното нещо, което съществува, и при все че не можем да го задържим. Винаги някой умира пръв. Винаги някой остава след него. "
" Черният обелиск "

" Харесва ми по какъв начин си потеглят гордите и красиви дами, пренебрежително и стремглаво, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от противоположната ѝ страна и горко да заплачат, само че си потеглят удивително! "
" Живот назаем "

" Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла единствено една дума, само че дума, каквато в никакъв случай до тогава не бях чувал. Имах познанства с дами, само че постоянно бяха бегли срещи, един занимателен час, от време на време една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, тъй като бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго с изключение на на себе си и най-вече още на някой приятел. Сега внезапно видях,че можех да бъда нещо за някого просто тъй като бях до него и той бе благополучен, просто тъй като бяхме дружно. Изговориш ли го, звучи доста просто, само че в случай че се размислиш, то в действителност е голямо, безпределно. Осъзнато това може да разнищи и промени индивида. То е обич и още нещо. Нещо, за което си коства да се живее. Човек не може да живее за любовта, за различен човек обаче - може! "
" Трима приятели "

" … момиче, каквото би трябвало да бъде – хубаво, естествено и, което е най-важното, с атмосфера... Атмосфера, аура, зарево, топлота, загадка – това, което одухотворява и вдъхва живот на хубостта. "
" Трима приятели "

" Сресах косата ѝ. Пат изстиваше. Положих я на моето легло и я покрих със завивките. Седях и не можех да мисля за нищо. Седях на стола и праволинейно се взирах в Пат. Влезе кучето и се сви до мене. Видях по какъв начин лицето ѝ се промени. Не можех да върша нищо, с изключение на да седнал съм по този начин унищожен и втрещен в нея.
Настъпи утрото. Пат към този момент я нямаше. "
" Трима приятели "