Анна-Мария Велкова е завършила столичното 18 СУ и специалността Акушерка

Анна-Мария Велкова е приключила столичното 18 СУ и специалността " Акушерка " в Медицинския лицей в София. Веднага след дипломирането си стартира работа в СБАЛАГ " Майчин дом ", сега е акушерка в Родилна зала на същата болница. 

В навечерието на 5 май - Световен ден на акушерката беседваме с нея за насладите и компликациите на тази специалност, за удовлетворението и признанието, които тя носи. 

Г-жо Велкова, Вие ли избрахте специалността акушерка или тя избра Вас?

Станах акушерка с огромно предпочитание, само че сякаш и специалността ме избра. В фамилията ми има доста медицински служащи – клинични лаборанти, медицински сестри, стоматолози, само че аз съм първата акушерка.

Знаех, че ще занимавам с специалност, която е отдадена на хората и e в тяхна услуга. Когато за себе си разбрах същността на акушерската специалност, открих и своето предопределение.

Какво е за Вас през днешния ден акушерството?

За мен акушерството е изкуство. Свързано е с доста отговорности, с доста динамичност и предпочитание всеки ден да си по-добър от предходния.

Но също по този начин има и доста стрес. Ние също сме хора, които носим нашите лични ориси и стресът, въпреки и обвързван с позитивни страсти, ни се отразява. Ако би трябвало да обобщя, специалността дава чувство за задоволство, само че също по този начин ни лишава от времето ни със фамилията и околните.

Да си акушерка значи всеки ден да даваш максимума от себе си - физически и душевен. Да умееш да намериш метод към всяка жена. Всъщност, ние сме гъвкавите посредници сред лекаря и пациентката.

Акушерката преди, по време на раждането и след него е деен участник в целия развой – освен с здравна интервенция, само че с психическа поддръжка.

Преди раждането одобряваме дамата, слагаме венозен път, снемаме анамнеза, записваме детските сърдечни тонове. По време на самото раждане дружно с лекаря сме дейни участници, направляваме, обясняваме, ръководим. След раждането следим положението на пациентката и даваме препоръки за първите дни на възобновяване, за първите грижи с бебето.

Работите в най-голямата АГ болница на България, кое е особеното в организацията в нея, трансформира ли се натовареността през годините?

През годините работата несъмнено се усили, от ден на ден дами се доверяват на нашия професионализъм.

Усещате ли самопризнание за работата си? Според Вас, получават ли българските акушерки признанието, което заслужават?

Лично аз чувствам самопризнание от пациентите и от сътрудниците си и съм горда от този факт. Но благодарност от обществото и най-много от страната липсва.

Коя е най-съществената компликация, с която се сблъскват акушерките и Вие самата?

Най -съществената компликация съгласно мен в живота на всеки медицински служащ е да откри салдото сред професионалния и персоналния живот, а от време на време и да преодолее неналичието на персонален, тъй като по този начин се постанова. Също по този начин бих добавила още една компликация - недобрата финансова обезпеченост на медицинските експерти.

Отложеното родителство явно става все по-голям проблем у нас. Какво бихте посъветвали младите двойки, и най-много младите дами, които се сблъскват с репродуктивни проблеми?

Бих посъветвала младите девойки да се грижат за здравето си като цяло - то е тяхна отговорност. Да следват препоръките на здравните експерти. А на двойките, които имат репродуктивни проблеми ще кажа, че не би трябвало да губят вяра.

Какво желаете да пожелаете на девойките, които в този момент поемат по пътя на акушерската специалност?

Да са упорити, да учат с самообладание и внимание.