Какво е да бъдеш майка? Грубата истина!
6 часа . Навън още е мрачно. Звъни телефонът. Ставам. Със мощно отвращение. Кафе, зъби, обличам се… някак си… 6:30 . Будя детето. Реве. 6:40 . Будя детето. Много реве. 6:50 . Будя детето. Не слушам нищо, само че стана.
7:10 . Водя едното дете до учебното заведение. 7:30 . Нося забравеното домашно. 7:40 . Будя второто дете. Реве. Не ми пука. 8:00 . Водя второто дете до учебно заведение. Реве. Не устоявам.
8:30 . Вкъщи. Пера, шетам, мия чиниите от предходната вечер, гладя, разстилам, обличам се.
Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не слушам. Работя. Звъни другата баба. Не я слушам изобщо. Работя.
18:00 . Тръгвам си от работа. Влача се, само че го разпределям секси около автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си мислено. 18:30 . Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука. 18:40 . Той реве. Не ми пука, ще стигна до у дома. 18:50 . Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз викам. Той бяга. Аз пискам. Таксиметров водач ми бибитка. Аз… да кажем викам. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала през днешния ден. Стигнах го. Той реве. Аз към момента не.
Стигнах някак си до у дома. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз към момента не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не плача. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички вероятни играчки.
20:00 . Сготвено, изкъпано. Има вяра. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно. 20:30 . Никой още не яде. Котката направи пакост. Аз още не плача. Пуша.
Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде. 21:00. Бият се. Пуша. Още не плача. 21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден на следващия ден от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си потегли от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. преследване на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време би трябвало и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука. Сега е 21.35 и аз се чудя… абе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз към момента не плача. Може би на следващия ден ще бъде един баснословен ден… може би..
П.П.: Простете за правописните неточности. Разстроена съм и пия ракия.
Инфо: kafence.com
