Пендаровски и Силяновска дебатираха за България, забравиха за Македония
Третият спор на кандидат-президентите в Северна Македония беше изпълнен с нападки против България, съобщи БГНЕС.
Гордана Силяновска-Давкова, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, и Стево Пендаровски, повдигнат от Социалдемократическия съюз /СДСМ/, организираха дебата преди балотажа на 8 май по телевизия Канал 5.
Пендаровски сподели, че " максималистичните претенции на България " по отношение на Скопие в последна сметка са стигнали до вписването на българите като малцинство в Конституцията.
Досегашният президент чака поддръжка от " всички етнически общности " на втори тур.
" Направих го през 2019 година, а също и през 2014 година при първия си опит да стана президент, когато не съумях. Имах забележителен брой албански гласове и гласове от други етнически общности ", уточни Пендаровски.
Той акцентира, че настояването на ВМРО-ДПМНЕ за " отсрочено влизане в деяние на конституционните промени " е било отхвърлено от Брюксел.
" Останалите не го одобриха, тъй като се солидаризираха с България, защото тя е член на блока ", сподели Пендаровски.
Силяновска от своя страна съобщи, че желае проверка на Договора за добросъдество с България и Преговорната рамка с Европейски Съюз, както и " признание на македонците в Пиринска Македония ".
" Това, което правеше Гърция, прави и България - методът на " троянския кон " - тръгваш първо с най-радикалното предложение, след това с второ коренно предложение. И на второ четене това ви се коства градивно ", сподели тя.
Силяновска чака разликата по отношение на Пендаровски да нарасне до три към едно, да получи гласовете на негласувалите на първи тур, както и тези на дамите.
Кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ повтори позицията, че 40-процентният предел на изборна интензивност, с цел да бъдат изборите годни, е " антиевропейски, тъй като води до политически пазарлъци и шантаж ".
Силяновска напомни и изявлението на водача на ЗНАМ Максим Димитриевски, който обществено разгласи, че партията му ще я поддържа на втори тур.
За да бъдат годни президентските избори би трябвало да гласоподават 40% плюс един или над 725 хиляди от общо 1 814 317 регистрирани гласоподаватели. Вотът ще се организира на 8 май, паралелно с парламентарните избори. /БГНЕС
