50 години Мароко беше френска колония, а сега Париж е марока...
След успеха над Португалия мароканските почитатели се разпалиха в доста европейски градове, като най-мощни бяха в Париж. Около 20 хиляди почитатели излязоха в центъра на столицата. Мирни - блажени от успеха и викания, буйни - трошящи витрини и нападащи служители на реда. Силите за сигурност дадоха отговор със сълзотворен газ и шокови гранати. Според BFMTV полицията е задържала 42 хулигани, а Le Parisen написа за повече от 70 арестувани.
Неслучайно Париж се оказа център на бурни празненства. Франция има най-голямата мароканска общественост отвън Мароко. Проучване от 2012 година обобщава за 1,5 милиона души с марокански корени. Преброяването през 2019 година е разкрило към 755 хиляди жители на Мароко, т.е. към 18% от всички имигранти в страната. Повече се оказват единствено алжирците - 807 хиляди.
Демографията също въздейства върху футбола. На Мондиал 2018 националният тим на Мароко имаше 10 футболисти, родени във Франция. Има двама от тях на Мондиал 2022, само че 5 играчи са благосъстоятелност на френски клубове сега.
Откъде идват мароканците във Франция? И щастливи ли са от такава връзка?
Франция завладя Мароко дълго и с доста пролята кръв
Европейците изцяло пристигнаха в Африка в края на 19. век. Те се интересуваха от доста неща, измежду главните - естествените запаси, опцията за религиозно просвещение, завземането на нови територии за самоутвърждаване.
Страните бързо нападнаха новия континент. През 1870 година те управляват 10% от непознатата земя, през 1914 година - към този момент 90%. Само Етиопия (до 1936 г.) и Либерия остават самостоятелни. За да не се карат между тях по време на разделянето, през 1884 година европейците събират Берлинската конференция. Там те разграничиха сферите на въздействие и разискаха главните правила на колонизацията.
7 страни претендираха за притежание в Африка, само че Франция беше най-успешната от всички. През 1830 година тя завладява Алжир, през 1881 година - Тунис, а до началото на Първата международна война има земи от Средиземно море до Ангола. Сред най-сладките части се открояваше Мароко, само че трябваше да се поразправя за него.
Първо, Франция се споразумя за специфични права върху Мароко със своите съседи. Те ги утвърдиха в подмяна на услуги от французите - признаха правата на британците върху Египет, италианците - върху Триполитания (провинция Либия), испанците - върху градовете на северното крайбрежие на Мароко.
Тогава
Франция примами Мароко във финансово иго.
Тя издава заеми на локалния султан с вманиачен %, а по-късно и с 60% от митническите доходи, което съставлява голяма част от бюджета.
Страната от ден на ден попада под въздействието на французите. През 1905 година те даже дебаркират в Мароко, с цел да основат своя лична банка там, да провеждат пристанищна полиция и да получат концесия за създаване на железопътна линия. Всичко за надзор на локалните финансови потоци.
Европейците действаха благоразумно, само че не взеха поради ползите на Германия. Германците бяха смутени от интензивността на своя комшия. Кайзер Вилхелм II изрази поддръжката си за султана на Мароко и предложи защитителен съюз. Европа се оказа на ръба на войната заради разделянето на Африка и трябваше да се свика нова интернационална конференция.
На него Германия беше изолирана, а Франция и Испания към момента получиха правото да събират налог от мароканските пристанища. В същото време съглашението предвиждаше целостта на страната и цялостното тъждество на всички народи при осъществяването на стопанска активност в нея. Завладяването на Мароко беше отсрочено за по-добри времена.
Времето идва година по-късно - 1907 година В Маракеш ядосана навалица убива френския доктор Емил Мошан. Парижките вестници описаха убийството като „ непредизвикана и неоправдана офанзива от локалните варвари в Мароко “ и дадоха на управляващите комфортен мотив за навлизане. Френските войски навлязоха в Ужда, Североизточно Мароко.
Няколко месеца по-късно мароканците, още по-недоволни от дейностите на колонизаторите, убиват 9 френски служащи, които строят железницата. Европейците дадоха отговор, като бомбардираха Казабланка. Корабите стреляха по града два дни, починаха от 1,5 до 7 хиляди цивилни. След умиротворяването френските войски навлизат в Казабланка и региона към нея.
Франция публично открива протекторат над Мароко през март 1912 година На хартия страната не губи своята самостоятелност и султанът остава формалният държател.
Испания получава част от територията - на север и на юг.
Почти всички земи и благосъстояния на Мароко минават във френско притежание
Предприятията бяха следени от Общата компания на Мароко, която се трансформира в стопанин на страната.
Мароканците се съпротивляваха на французите в продължение на 50 години и племената завоюваха, макар превъзходството на врага в оръжията Установяването на протектората не значи завземане на цялото Мароко. През 1912 година Франция управлява основно крайбрежната зона и единствено последователно навлиза във вътрешността.
Французите смъкват краля, само че митингите единствено се ускоряват и през 1956 година Мароко получава самостоятелност. Сега страните са главните търговски сътрудници. През 1953 година французите подхващат незабавни ограничения. За да лишат националистите от техния водач, те арестуваха Мохамед V, качиха го на аероплан и го изпратиха в заточение в Корсика и по-късно в Мадагаскар. На негово място е подложен нов султан, отдалечен родственик на Мохамед бин Араф.
Народът не одобри наложения управник. 3 седмици след коронацията Бин Арафа е подложен на несполучлив опит за ликвидиране. Французите демонстративно екзекутираха 6 националисти, в отговор на това хиляди хора излязоха на улицата.
Конфронтацията се изостри до най-много през есента на 1955 година, когато за два месеца починаха 1000 цивилни. Успоредно с това французите имаха проблеми в Тунис (протести) и в Алжир (война), които също желаеха самостоятелност. Спасявайки ситуацията, те връщат Мохамед V в Мароко 2 години след изгнанието.
През февруари 1956 година султанът договаря с Франция и анулира протектората. През април Испания се причисли към съглашението, което също признава независимостта на Мароко, макар че не се отхвърли от всички територии, запазвайки крайбрежните градове Мелила и Сеута и няколко острова.
Над 60 години след експулсирането на Франция Мароко към момента е тясно обвързвано с тази страна.
35 % от мароканците приказват френски,
повече, в сравнение с в Алжир. В Мароко има учебни заведения, където се преподава на френски, а арабският е единствено втори език. Франция е главната притегателна точка за мароканските студенти - всеки втори от тези, които учат в чужбина, отива във Франция.
Франция е главният заемодател, вложител и търговски сътрудник на Мароко. В него работят 75 дъщерни сдружения на френски компании с към 80 хиляди чиновници.
„ Мароко е съвсем наш “, сподели Никола Саркози, разяснявайки атентатите в Казабланка през 2003 година Изглежда, че през последните 20 години страните са станали още по-близки.
Неслучайно Париж се оказа център на бурни празненства. Франция има най-голямата мароканска общественост отвън Мароко. Проучване от 2012 година обобщава за 1,5 милиона души с марокански корени. Преброяването през 2019 година е разкрило към 755 хиляди жители на Мароко, т.е. към 18% от всички имигранти в страната. Повече се оказват единствено алжирците - 807 хиляди.
Демографията също въздейства върху футбола. На Мондиал 2018 националният тим на Мароко имаше 10 футболисти, родени във Франция. Има двама от тях на Мондиал 2022, само че 5 играчи са благосъстоятелност на френски клубове сега.
Откъде идват мароканците във Франция? И щастливи ли са от такава връзка?
Франция завладя Мароко дълго и с доста пролята кръв
Европейците изцяло пристигнаха в Африка в края на 19. век. Те се интересуваха от доста неща, измежду главните - естествените запаси, опцията за религиозно просвещение, завземането на нови територии за самоутвърждаване.
Страните бързо нападнаха новия континент. През 1870 година те управляват 10% от непознатата земя, през 1914 година - към този момент 90%. Само Етиопия (до 1936 г.) и Либерия остават самостоятелни. За да не се карат между тях по време на разделянето, през 1884 година европейците събират Берлинската конференция. Там те разграничиха сферите на въздействие и разискаха главните правила на колонизацията.
7 страни претендираха за притежание в Африка, само че Франция беше най-успешната от всички. През 1830 година тя завладява Алжир, през 1881 година - Тунис, а до началото на Първата международна война има земи от Средиземно море до Ангола. Сред най-сладките части се открояваше Мароко, само че трябваше да се поразправя за него.
Първо, Франция се споразумя за специфични права върху Мароко със своите съседи. Те ги утвърдиха в подмяна на услуги от французите - признаха правата на британците върху Египет, италианците - върху Триполитания (провинция Либия), испанците - върху градовете на северното крайбрежие на Мароко.
Тогава
Франция примами Мароко във финансово иго.
Тя издава заеми на локалния султан с вманиачен %, а по-късно и с 60% от митническите доходи, което съставлява голяма част от бюджета.
Страната от ден на ден попада под въздействието на французите. През 1905 година те даже дебаркират в Мароко, с цел да основат своя лична банка там, да провеждат пристанищна полиция и да получат концесия за създаване на железопътна линия. Всичко за надзор на локалните финансови потоци.
Европейците действаха благоразумно, само че не взеха поради ползите на Германия. Германците бяха смутени от интензивността на своя комшия. Кайзер Вилхелм II изрази поддръжката си за султана на Мароко и предложи защитителен съюз. Европа се оказа на ръба на войната заради разделянето на Африка и трябваше да се свика нова интернационална конференция.
На него Германия беше изолирана, а Франция и Испания към момента получиха правото да събират налог от мароканските пристанища. В същото време съглашението предвиждаше целостта на страната и цялостното тъждество на всички народи при осъществяването на стопанска активност в нея. Завладяването на Мароко беше отсрочено за по-добри времена.
Времето идва година по-късно - 1907 година В Маракеш ядосана навалица убива френския доктор Емил Мошан. Парижките вестници описаха убийството като „ непредизвикана и неоправдана офанзива от локалните варвари в Мароко “ и дадоха на управляващите комфортен мотив за навлизане. Френските войски навлязоха в Ужда, Североизточно Мароко.
Няколко месеца по-късно мароканците, още по-недоволни от дейностите на колонизаторите, убиват 9 френски служащи, които строят железницата. Европейците дадоха отговор, като бомбардираха Казабланка. Корабите стреляха по града два дни, починаха от 1,5 до 7 хиляди цивилни. След умиротворяването френските войски навлизат в Казабланка и региона към нея.
Франция публично открива протекторат над Мароко през март 1912 година На хартия страната не губи своята самостоятелност и султанът остава формалният държател.
Испания получава част от територията - на север и на юг.
Почти всички земи и благосъстояния на Мароко минават във френско притежание
Предприятията бяха следени от Общата компания на Мароко, която се трансформира в стопанин на страната.
Мароканците се съпротивляваха на французите в продължение на 50 години и племената завоюваха, макар превъзходството на врага в оръжията Установяването на протектората не значи завземане на цялото Мароко. През 1912 година Франция управлява основно крайбрежната зона и единствено последователно навлиза във вътрешността.
Французите смъкват краля, само че митингите единствено се ускоряват и през 1956 година Мароко получава самостоятелност. Сега страните са главните търговски сътрудници. През 1953 година французите подхващат незабавни ограничения. За да лишат националистите от техния водач, те арестуваха Мохамед V, качиха го на аероплан и го изпратиха в заточение в Корсика и по-късно в Мадагаскар. На негово място е подложен нов султан, отдалечен родственик на Мохамед бин Араф.
Народът не одобри наложения управник. 3 седмици след коронацията Бин Арафа е подложен на несполучлив опит за ликвидиране. Французите демонстративно екзекутираха 6 националисти, в отговор на това хиляди хора излязоха на улицата.
Конфронтацията се изостри до най-много през есента на 1955 година, когато за два месеца починаха 1000 цивилни. Успоредно с това французите имаха проблеми в Тунис (протести) и в Алжир (война), които също желаеха самостоятелност. Спасявайки ситуацията, те връщат Мохамед V в Мароко 2 години след изгнанието.
През февруари 1956 година султанът договаря с Франция и анулира протектората. През април Испания се причисли към съглашението, което също признава независимостта на Мароко, макар че не се отхвърли от всички територии, запазвайки крайбрежните градове Мелила и Сеута и няколко острова.
Над 60 години след експулсирането на Франция Мароко към момента е тясно обвързвано с тази страна.
35 % от мароканците приказват френски,
повече, в сравнение с в Алжир. В Мароко има учебни заведения, където се преподава на френски, а арабският е единствено втори език. Франция е главната притегателна точка за мароканските студенти - всеки втори от тези, които учат в чужбина, отива във Франция.
Франция е главният заемодател, вложител и търговски сътрудник на Мароко. В него работят 75 дъщерни сдружения на френски компании с към 80 хиляди чиновници.
„ Мароко е съвсем наш “, сподели Никола Саркози, разяснявайки атентатите в Казабланка през 2003 година Изглежда, че през последните 20 години страните са станали още по-близки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ