Руско-китайското сътрудничество - ефектен трик, целящ да сплаши съседите на Русия
Руско-китайското съдействие - гръмък трик, целящ да сплаши съседите на Русия
Русия и Китай се пробват да отслабят въздействието на Запада. За задачата двете страни уголемяват своето съдействие в редица области, в това число военната. Познавачите на интернационалните връзки съпоставят „ връзката “ сред Москва и Пекин с „ муден разказ “, който има тактически краткосрочни цели, само че не и дълготрайно бъдеще, написа „ Вашингтон пост “.
Причините – геополитически. Инициативата на президента Си Цзинпин „ Един пояс, веднъж “, която в действителност възражда остарелия Път на коприната, ще изтласка Русия от редица райони, които единствено до преди няколко десетилетия Кремъл е считал за своя вотчина. И това ще засегне освен Средна Азия и Балканите, където китайските капитали навлизат стремглаво, под опасност е лично съветският Далечен Изток, където популацията понижава, а китайските мигранти и компании заемат от ден на ден освободени ниши.
Икономическата преориентация на тези райони към Поднебесната ще има като последица увеличението на политическата тежест на Пекин. Не е изключено, част от страните, които изпаднат в най-силна взаимозависимост, а измежду тях са едни от най-близките съседи на Русия, като Киргизия, Таджикистан и Монголия да одобряват в бъдеще и китайско военно наличие. А това надали би трябвало да радва политическия хайлайф в Москва, тъй като то ще бъде ситуирано против най-уязвимите от военна, обществена и икономическа позиция съветски райони, а не, както се надяват в Кремъл, против омразния Запад.
В този подтекст водещи анализатори одобряват руско-китайското съдействие като гръмък трик, имащ за цел да сплаши съседите на Русия. Най-силната показна проява беше неотдавнашното взаимно военно обучение „ Восток-2018 “, което се организира в края на месец септември тази година. В него взеха присъединяване към 300 000 съветски военни и хиляди единици бойна техника – кораби, танкове и самолети. В учението се включиха към 3000 китайски военни, а взаимната интервенция се показва като една от най-мащабните военни игри от 1981 година насам.
Името на военното обучение „ Восток “, което значи „ Изток “, кореспондира с действителната цел на взаимната интервенция, а точно изпращането на предупредително обръщение в срещуположната посока - „ Запад “. Москва се пробва да показа пред света обединената руско-китайска позиция, ориентирана против страните-членки на НАТО. Но демонстрираното доближаване сред двете Велики сили влиза в несъгласие с конкуриращите им се ползи в редица области, в това число стопански. В същото време не е загадка, че Русия е извънредно подозрителна към всеки външен индивид, измежду които без подозрение е и Китай. Нещо повече руснаците са надълбоко уверени, че същинските планове на Пекин са напълно егоистични и са ориентирани към подчиняването и разграбването на съветската страна в средносрочен проект.
Друг аспект на руско-китайското съдействие, което поражда подозрения във връзка с искреността му е въпросът: за какво Кремъл би се доверил на Китай, споделяйки военния си опит и постижения. Примерите са пред очите ни както от най-новата история, по този начин и от малко по-далечната. Тук си коства да бъде припомнено, че Русия в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие доставяше на Китай най-съвременните се оръжейни системи – бойни самолети и Противовъздушна отбрана. Но внезапно това съдействие пресъхна. Просто Пекин стартира да копира и самичък да създава съветската бойна техника, само че към този момент като китайска и по едно и също време с това да конкурира Русия на интернационалните пазари в трети страни.
Печалният опит с съветските доставки на бойна техника, които донесоха валутни приходи в съветската хазна в един доста сложен за нея миг, могат да се повторят и при взаимните тренировки на армиите не двете страни. Отново имаме историческия образец. Сключването на Версайските контракти, сложили точката в Първата международна война, 100 години от края на която отбелязахме тези дни, даде опция на немските офицери да посещават Съветския съюз и интензивно да вземат участие в развиването на руското военно дело. Вероятно същите немски офицери няколко години по-късно реализираха нацистката военна акция против Русия, нанесла непоправими вреди на съветския народ.
Неясната природа на съдействието сред Русия и Китай и демонстративният темперамент на доближаването им основава напрежение в сензитивния политически климат в района. Ако дейностите на Кремъл целят изпращането на предизвестие към прилежащите страни, несъгласни с неговата политика и към страните-членки на НАТО, то те основават риск за милиони цивилни жители, които без значение дали харесват или не съветската политика, ще се окажат почтени жертви на устрема за оказване на въздействие в района.
В НАТО възприемат „ Восток-2018 “ като следващата проява, че Русия е съсредоточена върху „ тренирането на спор от огромен мащаб “. По думите на заместник-ръководителя на пресслужбата на алианса Пиер Казале, тези учения се вписват в шаблона, който НАТО следи към този момент няколко години. А точно: Русия „ доста усилва отбранителния си бюджет и военно наличие “ както в Балтийско, по този начин и в Черно и Средиземно море. „ Нещо повече, Русия сподели подготвеност да употребява военна мощ срещу своите съседи, да вземем за пример Украйна и Грузия “, добави пред „ Дойче Веле “ представителят на алианса.
Чрез дейности като военното обучение „ Восток-2018 “ се показва желанието на Москва да поддържа равнище на напрежение в район със комплицирани междудържавни връзки и внимателен баланс на силите, предизвестяват специалистите. /БГНЕС
Русия и Китай се пробват да отслабят въздействието на Запада. За задачата двете страни уголемяват своето съдействие в редица области, в това число военната. Познавачите на интернационалните връзки съпоставят „ връзката “ сред Москва и Пекин с „ муден разказ “, който има тактически краткосрочни цели, само че не и дълготрайно бъдеще, написа „ Вашингтон пост “.
Причините – геополитически. Инициативата на президента Си Цзинпин „ Един пояс, веднъж “, която в действителност възражда остарелия Път на коприната, ще изтласка Русия от редица райони, които единствено до преди няколко десетилетия Кремъл е считал за своя вотчина. И това ще засегне освен Средна Азия и Балканите, където китайските капитали навлизат стремглаво, под опасност е лично съветският Далечен Изток, където популацията понижава, а китайските мигранти и компании заемат от ден на ден освободени ниши.
Икономическата преориентация на тези райони към Поднебесната ще има като последица увеличението на политическата тежест на Пекин. Не е изключено, част от страните, които изпаднат в най-силна взаимозависимост, а измежду тях са едни от най-близките съседи на Русия, като Киргизия, Таджикистан и Монголия да одобряват в бъдеще и китайско военно наличие. А това надали би трябвало да радва политическия хайлайф в Москва, тъй като то ще бъде ситуирано против най-уязвимите от военна, обществена и икономическа позиция съветски райони, а не, както се надяват в Кремъл, против омразния Запад.
В този подтекст водещи анализатори одобряват руско-китайското съдействие като гръмък трик, имащ за цел да сплаши съседите на Русия. Най-силната показна проява беше неотдавнашното взаимно военно обучение „ Восток-2018 “, което се организира в края на месец септември тази година. В него взеха присъединяване към 300 000 съветски военни и хиляди единици бойна техника – кораби, танкове и самолети. В учението се включиха към 3000 китайски военни, а взаимната интервенция се показва като една от най-мащабните военни игри от 1981 година насам.
Името на военното обучение „ Восток “, което значи „ Изток “, кореспондира с действителната цел на взаимната интервенция, а точно изпращането на предупредително обръщение в срещуположната посока - „ Запад “. Москва се пробва да показа пред света обединената руско-китайска позиция, ориентирана против страните-членки на НАТО. Но демонстрираното доближаване сред двете Велики сили влиза в несъгласие с конкуриращите им се ползи в редица области, в това число стопански. В същото време не е загадка, че Русия е извънредно подозрителна към всеки външен индивид, измежду които без подозрение е и Китай. Нещо повече руснаците са надълбоко уверени, че същинските планове на Пекин са напълно егоистични и са ориентирани към подчиняването и разграбването на съветската страна в средносрочен проект.
Друг аспект на руско-китайското съдействие, което поражда подозрения във връзка с искреността му е въпросът: за какво Кремъл би се доверил на Китай, споделяйки военния си опит и постижения. Примерите са пред очите ни както от най-новата история, по този начин и от малко по-далечната. Тук си коства да бъде припомнено, че Русия в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие доставяше на Китай най-съвременните се оръжейни системи – бойни самолети и Противовъздушна отбрана. Но внезапно това съдействие пресъхна. Просто Пекин стартира да копира и самичък да създава съветската бойна техника, само че към този момент като китайска и по едно и също време с това да конкурира Русия на интернационалните пазари в трети страни.
Печалният опит с съветските доставки на бойна техника, които донесоха валутни приходи в съветската хазна в един доста сложен за нея миг, могат да се повторят и при взаимните тренировки на армиите не двете страни. Отново имаме историческия образец. Сключването на Версайските контракти, сложили точката в Първата международна война, 100 години от края на която отбелязахме тези дни, даде опция на немските офицери да посещават Съветския съюз и интензивно да вземат участие в развиването на руското военно дело. Вероятно същите немски офицери няколко години по-късно реализираха нацистката военна акция против Русия, нанесла непоправими вреди на съветския народ.
Неясната природа на съдействието сред Русия и Китай и демонстративният темперамент на доближаването им основава напрежение в сензитивния политически климат в района. Ако дейностите на Кремъл целят изпращането на предизвестие към прилежащите страни, несъгласни с неговата политика и към страните-членки на НАТО, то те основават риск за милиони цивилни жители, които без значение дали харесват или не съветската политика, ще се окажат почтени жертви на устрема за оказване на въздействие в района.
В НАТО възприемат „ Восток-2018 “ като следващата проява, че Русия е съсредоточена върху „ тренирането на спор от огромен мащаб “. По думите на заместник-ръководителя на пресслужбата на алианса Пиер Казале, тези учения се вписват в шаблона, който НАТО следи към този момент няколко години. А точно: Русия „ доста усилва отбранителния си бюджет и военно наличие “ както в Балтийско, по този начин и в Черно и Средиземно море. „ Нещо повече, Русия сподели подготвеност да употребява военна мощ срещу своите съседи, да вземем за пример Украйна и Грузия “, добави пред „ Дойче Веле “ представителят на алианса.
Чрез дейности като военното обучение „ Восток-2018 “ се показва желанието на Москва да поддържа равнище на напрежение в район със комплицирани междудържавни връзки и внимателен баланс на силите, предизвестяват специалистите. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ