NZZ: Русия отслабва, но чувства укрепване на силите си
NZZ: Русия отслабва, само че усеща подсилване на силите си
Русия отслабва, само че усеща по какъв начин пораства силата ѝ. През новата година Западът би трябвало по-усърдно, в сравнение с когато и да било, да се заеме с проучването на този абсурд и да се научи по-добре да дава отговор на него. Самоувереността на Кремъл на международната сцена се показва освен във военните интервенции на Русия в Украйна и Сирия. Руското държавно управление към този момент изпраща военни съветници и в такива отдалечени страни като Централноафриканската република, намесва се в гражданската война в Либия, а наскоро също по този начин изпрати стратегически бомбардировачи да прелетят половината свят до Венецуел, с цел да дадат на американците категоричен знак от техния „ заден двор “.
„ Икономическо закъснение “
В същото време обликът на международна страна от ден на ден подхожда на този евразийски исполин. В стопански проект Русия, в най.добрия случай, е на приблизително равнище. В рейтинга на Световната банка измежду страните с най-силна национална стопанска система тя се появява някъде сред Канада и Южна Кория. Русия се оглежда в изгубеното десетилетие, през което на нея в стопански проект надали ѝ се е удало да се отлепи от мъртвата точка. Миналата година беше ознаменувана най-малко със застоялост, в случай че не и със спад в стопанската система. Макар съветската стопанска система официално и да стартира да пораства, този растеж се прави оценка на 1,6%, което за такава амбициозна страна като Русия в действителност се явява симптом за уязвимост: В новите индустриални страни темповете на растеж на стопанска система приблизително са съвсем три пъти по-бързи. В международната стопанска система Русия последователно губи тежест.
Но страната е в неутешително състояние освен във връзка с стопанската система. Когато представителите на кремълския хайлайф през почивните дни надигат чаши за Старата Нова година, те си спомнят за година на обилни провали. Точно по сюжет през март мина преизбирането на президента Владимир Путин, който елементарно победи претендентите от грамотно формирания лист. Границите на политическата управляемост се дефинираха, единствено че още през есента в редица райони на страната ненадейно бяха определени „ неправилните “ губернатори, измежду които бяха и тези, чиято прелест за гласоподавателите се състоеше единствено в това, че те не бяха членове на ръководещата партия Единна Русия. Нивото на известност на Путин за малко време спадна от 80 на 60%. За чужденците е допустимо това число да прозвучи като индикатор за към момента удобна поддръжка от страна на народа. Но цифрата демонстрира, че в дадения миг Путин изцяло е изгубил това предимство, което му даде скок в известността след анексирането на Крим през 2014 година Основната причина за това се заключава в това, че върху президента пада част от отговорността за неочакваното повишение на пенсионната възраст предходната година. Пенсионната промяна провокира отвращение с такива мащаби, че даже основният агитационен уред в света не може да му попречи.
Да си простреляш самичък крайници
През 2018 година неуспехи претърпяха и специфичните служби – най-важното оръдие на властта на Путин. Службата за военно разузнаване ГРУ безусловно недооцени мащабите на реакциите, които би могло да провокира отравянето на някогашния разузнавач Сергей Скрипал в Англия. Спецслужбите освен следиха по какъв начин се разпада част от тяхната агентурна мрежа. Русия беше разобличена като основател на циничното потребление на химическо оръжие и стана цел за нови западни наказания. В светлината на вредите, които Русия сама нанесе на себе си вследствие на случая Скрипал, несъзнателно изплува остроумна фраза на министъра на полицията при Наполен Фуше: “Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност “.
Единственият съветски самолетоносач "Адмирал Кузнецов" гордо пуши в морето. / БГНЕС
Друга причина за крах стана още една от опорите на съветския режим – отбранителната индустрия. За образец може да послужи „ Адмирал Кузнецов “ – единственият самолетоносач на страната. Фактът, че корабът заради ненадеждния си мотор е излизал в последно време единствено придружаван от буксирни кораби, към този момент провокира вълна от насмешливи мнения. А тази есен стана известно и това, че по време на престоя в корабостроителница върху него падна кран и проби дупка в палубата му.
Корабокрушение от различен тип Русия претърпя в областта на религиозно-кутурната политика, когато вселенският патриарх наскоро утвърди основаването на независима православна църка на Украйна. Московската патриаршия, претендираща Украйна като за своя лична канонична територия, на вятъра се съпротивяваше на това решение. Става дума освен за проваляне в църковен спор. Този неуспех също по този начин значи проваляне във външнополитическо отношение, доколкото православието обичайно служи на Кремъл като инструмент на великодържавната политика. Представената от съветските националисти идеология за „ съветския свят “, която обгръща всички източнославянски нации и чиито полезности се популяризират върху огромна част от територията на някогашния Съветски съюз, падна от небето на земята.
Няма учредения за ролята на велика страна
Изброените образци илюстрират проявата на дефекти в разнообразни аспекти на съветската власт. Нито в икономическо, нито в софтуерно, нито в културно отношение от позиция на наднационалната „ мека мощ “, Русия няма учредения да извършва ролята на велика мощ. Претенциите на Кремъл за справедливост да беседва като с равни с водещите страни се основават на практика единствено на военна мощност. Само че тя съществено губи на фона на военното господство на НАТО, и даже спрямо Китай Русия изостава в региона на елементарното въоръжение.
Този, който позволява, че Русия предвид на казаното нагоре следва, от позициа на благоразумието, да се откаже от скъпоструващите упоритости да бъде велика страна и да премине от борба със Запада към съдействие, се заблуждава в упованията си. Предвид икономическия застой гордостта поради военната мощност на Русия стана най-важният източник за легитимността на режима на Путин. „ Връщането “ на Крим, а също и освобождението от Съединени американски щати в сирийския спор, както и модернизирането на въоръжените сили провокираха напредък в патриотичните настроения. Въз основа на този опит Путин е заинтригуван да се реши на нови външнополитически завършения за подсилване на своята власт.
Каква цел ще избере Кремъл идващият път не е ясно. Сега напън от страна на Русия изпитва Беларус, чийто президент намерено упреква източния си комшия в блян да причисли Беларус към Русия. Когато в последно време Москва изисква от беларуските управляващи по-дълбока „ интеграция “ в взаимните структури, това звучи най-малкото злокобно.
Повод за безпокойствие има и в Украйна. Русия продължава да оказва военна поддръжка на сепаратистите в Донбас, като по този метод подгрява продължаващия спор. Неотдавна командващият украинската войска приказва за най-голямата през последните години централизация на съветски войски на границата на неговата държав. Киев може в някаква степен и да преувеличава мащабите на непосредствената опасност, само че предизвестията на украинските управляващи се показват на доста действителен декор. По каква причина, да вземем за пример, през последните няколко месеца във военна база наоколо до украинската граница, което се вижда от сателитни фотоси, бяха трансферирани 250 танка – Русия по този начин и не даде пояснение.
Трябват червени линии за руснаците, а при нужда – наказания
На фона на това, с каква лекота Западът реагира на съветската експанзия във водите на анексирания Кримски полуостров, наподобява безконтролен. В края на ноември съветската брегова защита загради обезпечения по контракт достъп на украински кораби до Азовско море., а по-късно ги подложи на обстрел в интернационалните води – което е явно нарушаване на интернационалното право. Само че Кремъл понесе единствено словесна рецензия по собствен адрес. Европейски Съюз реши да не стяга глобите, а американският президент Доналд Тръмп се ограничи с отказването на диалог с съветския си сътрудник.
При това има редица съответни ограничения, чието приемане може образно да показва на Русия следствията от нейните нападателни дейности. Европейците и американците биха могли да откажат разтоварването на търговски кораби, които излизат от съветските пристанища в Азовско море. Такава стъпка би послужила като сигнал, че Западът не приема дейностите на Русия за уединяване на украинските азовски пристанища.
Стои също и въпросът за усилване отбранителните качества на украинските военни. Нерешителността на Запада или неговото цялостно равнодушие се приема от Москва като симптом за плашливост. С помощта на такива офанзиви, като тази в Керченския проток, Кремъл не на последно място се пробва да ревизира до каква степен надалеч може да стигне, до момента в който не се сблъска със опозиция Търпеливите уговаряния в такава обстановка не оказват помощ, тук се изискват ясни червени линии и в случай че би трябвало наказателни наказания. Макар и Русия да съставлява велика страна „ на глинени крайници “, тя се отличава с умеенето невъзмутимо да употребява слабите страни на своя съперник. /БГНЕС
.............
Андреас Рюеш, „ Нойе Цюрхер Цайтунг “
Русия отслабва, само че усеща по какъв начин пораства силата ѝ. През новата година Западът би трябвало по-усърдно, в сравнение с когато и да било, да се заеме с проучването на този абсурд и да се научи по-добре да дава отговор на него. Самоувереността на Кремъл на международната сцена се показва освен във военните интервенции на Русия в Украйна и Сирия. Руското държавно управление към този момент изпраща военни съветници и в такива отдалечени страни като Централноафриканската република, намесва се в гражданската война в Либия, а наскоро също по този начин изпрати стратегически бомбардировачи да прелетят половината свят до Венецуел, с цел да дадат на американците категоричен знак от техния „ заден двор “.
„ Икономическо закъснение “
В същото време обликът на международна страна от ден на ден подхожда на този евразийски исполин. В стопански проект Русия, в най.добрия случай, е на приблизително равнище. В рейтинга на Световната банка измежду страните с най-силна национална стопанска система тя се появява някъде сред Канада и Южна Кория. Русия се оглежда в изгубеното десетилетие, през което на нея в стопански проект надали ѝ се е удало да се отлепи от мъртвата точка. Миналата година беше ознаменувана най-малко със застоялост, в случай че не и със спад в стопанската система. Макар съветската стопанска система официално и да стартира да пораства, този растеж се прави оценка на 1,6%, което за такава амбициозна страна като Русия в действителност се явява симптом за уязвимост: В новите индустриални страни темповете на растеж на стопанска система приблизително са съвсем три пъти по-бързи. В международната стопанска система Русия последователно губи тежест.
Но страната е в неутешително състояние освен във връзка с стопанската система. Когато представителите на кремълския хайлайф през почивните дни надигат чаши за Старата Нова година, те си спомнят за година на обилни провали. Точно по сюжет през март мина преизбирането на президента Владимир Путин, който елементарно победи претендентите от грамотно формирания лист. Границите на политическата управляемост се дефинираха, единствено че още през есента в редица райони на страната ненадейно бяха определени „ неправилните “ губернатори, измежду които бяха и тези, чиято прелест за гласоподавателите се състоеше единствено в това, че те не бяха членове на ръководещата партия Единна Русия. Нивото на известност на Путин за малко време спадна от 80 на 60%. За чужденците е допустимо това число да прозвучи като индикатор за към момента удобна поддръжка от страна на народа. Но цифрата демонстрира, че в дадения миг Путин изцяло е изгубил това предимство, което му даде скок в известността след анексирането на Крим през 2014 година Основната причина за това се заключава в това, че върху президента пада част от отговорността за неочакваното повишение на пенсионната възраст предходната година. Пенсионната промяна провокира отвращение с такива мащаби, че даже основният агитационен уред в света не може да му попречи.
Да си простреляш самичък крайници
През 2018 година неуспехи претърпяха и специфичните служби – най-важното оръдие на властта на Путин. Службата за военно разузнаване ГРУ безусловно недооцени мащабите на реакциите, които би могло да провокира отравянето на някогашния разузнавач Сергей Скрипал в Англия. Спецслужбите освен следиха по какъв начин се разпада част от тяхната агентурна мрежа. Русия беше разобличена като основател на циничното потребление на химическо оръжие и стана цел за нови западни наказания. В светлината на вредите, които Русия сама нанесе на себе си вследствие на случая Скрипал, несъзнателно изплува остроумна фраза на министъра на полицията при Наполен Фуше: “Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност “.
Единственият съветски самолетоносач "Адмирал Кузнецов" гордо пуши в морето. / БГНЕС Друга причина за крах стана още една от опорите на съветския режим – отбранителната индустрия. За образец може да послужи „ Адмирал Кузнецов “ – единственият самолетоносач на страната. Фактът, че корабът заради ненадеждния си мотор е излизал в последно време единствено придружаван от буксирни кораби, към този момент провокира вълна от насмешливи мнения. А тази есен стана известно и това, че по време на престоя в корабостроителница върху него падна кран и проби дупка в палубата му.
Корабокрушение от различен тип Русия претърпя в областта на религиозно-кутурната политика, когато вселенският патриарх наскоро утвърди основаването на независима православна църка на Украйна. Московската патриаршия, претендираща Украйна като за своя лична канонична територия, на вятъра се съпротивяваше на това решение. Става дума освен за проваляне в църковен спор. Този неуспех също по този начин значи проваляне във външнополитическо отношение, доколкото православието обичайно служи на Кремъл като инструмент на великодържавната политика. Представената от съветските националисти идеология за „ съветския свят “, която обгръща всички източнославянски нации и чиито полезности се популяризират върху огромна част от територията на някогашния Съветски съюз, падна от небето на земята.
Няма учредения за ролята на велика страна
Изброените образци илюстрират проявата на дефекти в разнообразни аспекти на съветската власт. Нито в икономическо, нито в софтуерно, нито в културно отношение от позиция на наднационалната „ мека мощ “, Русия няма учредения да извършва ролята на велика мощ. Претенциите на Кремъл за справедливост да беседва като с равни с водещите страни се основават на практика единствено на военна мощност. Само че тя съществено губи на фона на военното господство на НАТО, и даже спрямо Китай Русия изостава в региона на елементарното въоръжение.
Този, който позволява, че Русия предвид на казаното нагоре следва, от позициа на благоразумието, да се откаже от скъпоструващите упоритости да бъде велика страна и да премине от борба със Запада към съдействие, се заблуждава в упованията си. Предвид икономическия застой гордостта поради военната мощност на Русия стана най-важният източник за легитимността на режима на Путин. „ Връщането “ на Крим, а също и освобождението от Съединени американски щати в сирийския спор, както и модернизирането на въоръжените сили провокираха напредък в патриотичните настроения. Въз основа на този опит Путин е заинтригуван да се реши на нови външнополитически завършения за подсилване на своята власт.
Каква цел ще избере Кремъл идващият път не е ясно. Сега напън от страна на Русия изпитва Беларус, чийто президент намерено упреква източния си комшия в блян да причисли Беларус към Русия. Когато в последно време Москва изисква от беларуските управляващи по-дълбока „ интеграция “ в взаимните структури, това звучи най-малкото злокобно.
Повод за безпокойствие има и в Украйна. Русия продължава да оказва военна поддръжка на сепаратистите в Донбас, като по този метод подгрява продължаващия спор. Неотдавна командващият украинската войска приказва за най-голямата през последните години централизация на съветски войски на границата на неговата държав. Киев може в някаква степен и да преувеличава мащабите на непосредствената опасност, само че предизвестията на украинските управляващи се показват на доста действителен декор. По каква причина, да вземем за пример, през последните няколко месеца във военна база наоколо до украинската граница, което се вижда от сателитни фотоси, бяха трансферирани 250 танка – Русия по този начин и не даде пояснение.
Трябват червени линии за руснаците, а при нужда – наказания
На фона на това, с каква лекота Западът реагира на съветската експанзия във водите на анексирания Кримски полуостров, наподобява безконтролен. В края на ноември съветската брегова защита загради обезпечения по контракт достъп на украински кораби до Азовско море., а по-късно ги подложи на обстрел в интернационалните води – което е явно нарушаване на интернационалното право. Само че Кремъл понесе единствено словесна рецензия по собствен адрес. Европейски Съюз реши да не стяга глобите, а американският президент Доналд Тръмп се ограничи с отказването на диалог с съветския си сътрудник.
При това има редица съответни ограничения, чието приемане може образно да показва на Русия следствията от нейните нападателни дейности. Европейците и американците биха могли да откажат разтоварването на търговски кораби, които излизат от съветските пристанища в Азовско море. Такава стъпка би послужила като сигнал, че Западът не приема дейностите на Русия за уединяване на украинските азовски пристанища.
Стои също и въпросът за усилване отбранителните качества на украинските военни. Нерешителността на Запада или неговото цялостно равнодушие се приема от Москва като симптом за плашливост. С помощта на такива офанзиви, като тази в Керченския проток, Кремъл не на последно място се пробва да ревизира до каква степен надалеч може да стигне, до момента в който не се сблъска със опозиция Търпеливите уговаряния в такава обстановка не оказват помощ, тук се изискват ясни червени линии и в случай че би трябвало наказателни наказания. Макар и Русия да съставлява велика страна „ на глинени крайници “, тя се отличава с умеенето невъзмутимо да употребява слабите страни на своя съперник. /БГНЕС
.............
Андреас Рюеш, „ Нойе Цюрхер Цайтунг “
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ