Руският кълвач: Радиолокационна станция „Дуга“
От юли 1976 година до декември 1989 година по къси талази на радиоточките по целия свят се чува чудноват звук. Сигналът е извънредно мощен и незабавно е видян както от фенове, по този начин и от професионални радиооператори. Дори комерсиалните промишлености и устройства в домовете на хората са наранени от този тайнствен сигнал. Шумът съставлява просто повтарящ се тон от почукване, който съгласно мнозина звучи като кълвач или хеликоптер. Въпреки че се чува по целия свят и е ненавиждан от мнозина, действителният му източник е доказан едвам след рухването на Съветския съюз. И даже до през днешния ден огромна част от информацията към системата остава мистерия.
Въпреки че източникът няма да се удостовери обществено в продължение на години, тези в радио общността стигат до заключението, че шумът е създаден от радар.
Това умозаключение ще се окаже вярно.
Източник е радарът Дуга (от съветски ез. – дъга), значима част от системата за ранно предизвестие на Съветския съюз за засичане на приближаващи ракети. Антената на радара е голяма: 700 метра дължина и 150 метра височина. Въпреки размерите, Съветите построяват два, един покрай изоставения в този момент град Чернобил, който се споделя ДУГА-1, и различен в Сибир, наименуван ДУГА-2.
Чернобилската антена е ориентирана на север към Съединени американски щати, които според СССР е най-вероятно да изстрелят междуконтинентални балистични ракети. Междувременно Дуга-2 в Сибир пази от ракети, идващи от изток. Китай и Япония по това време порастват стопански и като разследване нарастват и военните им благоприятни условия, което е причина за безпокойствие. Дуга-2 може също да засича американски ракети, идващи от Тихия океан.
Съветите опитват с радари за ранно предизвестие известно време, преди системата Дуга да влезе в деяние. По-ранна сходна система (със същото име) е сложена в южна Украйна и съгласно известията е в положение да засече изстрелване на ракети от космодрума Байконур на 2600 километра. Втори първообраз съумя да прихване изстрелвания на ракети от Тихия океан.
Когато сигналите започваъ през 1976 година, те незабавно са чути по целия свят. Те са толкоз необикновено мощни, че пречат на комерсиалната авиация и корабоплаването, на гражданските връзки и даже нарушават телевизионните излъчвания. Това провокира хиляди недоволства.
Както бе упоменато, никой не знаеше точния източник на звука, само че специалистите бързо откриват, че той би трябвало да идва от надхоризонтална радарна система.
След като стартират предаванията, и радиолюбителите, и НАТО съумяват да триангулират позицията на радарите в Съветския съюз. Много страни се оплакват от Съюз на съветските социалистически републики от дразнещия мощен тон, само че препоръките отхвърлят да имат нещо общо с него. Дори руските карти показват местоположението от триангулацията като детски лагер.
Въпреки че хората, осведомени с радиото, знаят, че съветският кълвач е някаква форма на надхоризонтен радар, теориите на конспирацията стартират да се популяризират измежду обществеността. Идеите за надзор на мозъка и времето са най-популярни, до момента в който други се притесняват, че сигналът им за цел да унищожава мозъчни кафези.
Чернобилският обект ще продължи да се употребява, до момента в който наоколо не се случва нуклеарното злополучие, което кара препоръките да прекратят активност.
Въпреки че Съединени американски щати са удовлетворени от заключението си, те няма да получат публично удостоверение, до момента в който Съветският съюз не се разпадне през 90-те години. Но даже и тогава точните елементи на системата към момента остават мистерия. Документите, които съдържат информация за радарите Дуга и по какъв начин са били употребявани, от дълго време са или унищожени, или заключени.
Днес загадката на съветския кълвач е разгадана, само че злокобната му конструкция остава, ръждясала безшумно в рисковата зоната към Чернобил.
