Феноменът нахлуване
Нахлуването като скука, като експанзия или просто комплициране. Като разследване от безпорядък или върховен хаос. Като страст или неналичието на такава. Нахлуването като събитие, подбудено от човешката същина да господства, да се потвърждава и постоянно да бъде прав. Театралното лице на този некатегоризиран феномен е материализиран от четирима млади артисти на сцената на „ Топлоцентрала “.
„ Нахлуване “ е театър за оня момент, в който, до момента в който си мечтаеш, някой те обгръща с мечешки лапи и секва „ непотребните “ сантиментални пориви. Мила почивка, която се трансформира в призрачен сън, злокобен ваучър, капан или... леговище за усеща, които все по-трудно изпитваме – боязън, емпатия, обич...
И тъкмо, когато си казваш, че ти следва ремикс на „ Брулени хълмове “, разбираш, че Фредерик Зонтаг е основал не просто (анти)ода за душевната анорексия, а филм. За природата, която изпитва смут от празнотата, за безкрайното неявяване, за докосването до извратените ни мечти, за капризите на нервната система, за понасянето на непоносимостта, с която живеем по хипотеза...
Зловещата прохлада на Петър Петров-Перо и неустоимият – и постоянно друг – сексапил на Александър Тонев са в основата на техните герои. Мъже на ръба на нервна рецесия, или мъжете такива, каквито желаят да бъдат, само че сами се стопират. За да останат мъже. В шаблона, в убежището на личното им мъжко успокоение, в един феминизиран свят, в една еманципирана действителност и в една незабравима приказка за принцове и принцеси, разказана в детството от мама.
В света на „ Нахлуване “ има голяма порция от думи и дейности, които толерират „ правото “ да имаш своите извратени моменти. Но има и голяма, „ приземяваща “ порция дамски гамбит. Когато се мислиш за цар, само че загубата на пешката се оказва съдбовна.
В тази потискащо атрактивна шахматна действителност са трите доста мощни женски облика – Флоранс на Мартина Георгиева, Жана на Мартина Пенева и безмълвната непозната на Дениза Павлова. Всяка от тях е половинка в живота на мъж – неговата огромна обич и муза. Или половинката от призрачното привидение с облик на жена, което мъжът желае да... убие, или на има вечно – и двете еднообразно невъзможни.
В този смисъл, в „ Нахлуване “ няма навлизане, а единствено опити да превърнеш живота си във филм или феномен, без това да е належащо. Защото и филмът, и феноменът към този момент съществуват. Най-трудно е да режисираш самия себе си...
„ Нахлуване “ е зрелище на самостоятелната театрална групировка „ Ипостас “. Музиката е на Давид Кокончев, а сценографията и костюмите – на Давид Илчев, който е студент в 4 курс на НАТФИЗ. Консултанти са Стилиян Петров и Кристина Беломорска. Преводът е на Светлана Панчева.
