Орнаменти от арабския свят доминират във фасадата на Историческия музей в Кърджали
Кърджали е ситуиран в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Най-близкият различен регионален град е Хасково - на 47 км разстояние, а на към 15 км е античният град Перперикон. Пловдив също не е надалеч - единствено на 95 километра. През Кърджали минава Паневропейският транспортен кулоар №9, който през през прохода "Маказа " стига до Бяло море. Разстоянието от регионалния център до границата с Гърция - при Граничен контролно-пропусквателен пункт "Маказа-Нимфея " е единствено 54 километра.
Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи у нас. Проектант на постройката му е един от най-видните съветски архитекти на епохата - проф. Александър Померанцев, ректор по това време на Художествената академия в Санкт Петербург. Той е основател и на най-забележителния монумент на освободената от османска власт България - катедралата Храм-паметник "Свети Александър Невски " в София.
Както множеството музейни здания в България и за тази първичният план е бил друг. Към 1921 година общината има концепция там да се устрои световна турска езикова гимназия и по този начин е записана в градоустройствения проект от 1922 година, само че постройката в никакъв случай не е изпълнявала такава функционалност.
Арх. Померанцев е занаятчия на архитектурните стилове романтизъм и еклектика, съчетани с правилата на най-актуалния тогава в Европа жанр модерн, което отразяват неговите произведения. Под въздействието на първичната концепция и креативните си визии Померанцев проектира постройката с нетипични за нашите земи, с несецесионни на пръв взор, сантиментални пластични архитектурни решения. Заедно с това архитектът интерпретира доста детайли от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, сходно на мавританските колони, които слага в интериора на проектираната от него черква "Св. Димитър Солунски " в с. Берьозовка, Липецка област.
В Кърджали преобладаващи във фасадата на музея са мароканските арки и елементи напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на градежа на постройката на музея е от локалната община, осъществен е в интервала 1922-1930 година най-вече от майстори от града и покрайнината.
Поради неповторимата си архитектура, постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение.
Музеят е открит в 1965 година. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, раннонеолитните селища в Кърджали и Крумовград (5900-5700 година прочие Хр.) с евентуално най-ранната "павирана улица " - застлана с речни и ломени камъни. Тук е и една от най-впечатляващите находки от тези селища - дребна свастика, изтънчено направена от зелен нефрит, неповторима и заради обстоятелството, че на Балканите няма залежи на подобен нефрит и не е изключено даже суровината ѝ да е импортирана от Китай. Забележителни са бронзовите брадви (ХV-ХІІІ век прочие Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, ІІІ век), сребърни и златни украшения, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската ера. Музеят пази богати сбирки от първокласна керамика, нагръдни и литургични кръстове, разнообразни монументи, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и доста други.
Етническата разноцветност на района е показана посредством обичайни дрехи, тъкани, украшения, посредством художествената обработка на метал, дърво, глина, както и празниците с тяхната обредност и символика.
Експозицията на музея показва неповторимата история на този български край - Източните Родопи от 5900 година прочие Хр. до съвременността. След главно възобновяване на постройката тя е открита в 1987 година, а върху 1800 кв. м експонатите са разграничена в три секции - отдел "Археология и история ", отдел "Етнография " и отдел "Минералология и природа ", и са показани в 30 зали и просторен открит лапидариум. Всеки отдел има по един етаж - първия за археолого-историческата, втория - за геологическата и третия - за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа към 40 000 експоната.
Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 - антични, и 37 - средновековни. Тридесет са записаните монументи на културата от национално значение.
Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите и забележителни музеи у нас. Проектант на постройката му е един от най-видните съветски архитекти на епохата - проф. Александър Померанцев, ректор по това време на Художествената академия в Санкт Петербург. Той е основател и на най-забележителния монумент на освободената от османска власт България - катедралата Храм-паметник "Свети Александър Невски " в София.
Както множеството музейни здания в България и за тази първичният план е бил друг. Към 1921 година общината има концепция там да се устрои световна турска езикова гимназия и по този начин е записана в градоустройствения проект от 1922 година, само че постройката в никакъв случай не е изпълнявала такава функционалност.
Арх. Померанцев е занаятчия на архитектурните стилове романтизъм и еклектика, съчетани с правилата на най-актуалния тогава в Европа жанр модерн, което отразяват неговите произведения. Под въздействието на първичната концепция и креативните си визии Померанцев проектира постройката с нетипични за нашите земи, с несецесионни на пръв взор, сантиментални пластични архитектурни решения. Заедно с това архитектът интерпретира доста детайли от модерното тогава в Европа мароканско, арабско и добре познатото му средноазиатско архитектурно изкуство, сходно на мавританските колони, които слага в интериора на проектираната от него черква "Св. Димитър Солунски " в с. Берьозовка, Липецка област.
В Кърджали преобладаващи във фасадата на музея са мароканските арки и елементи напомнящи архитектурата, не на Балканите и Турция, а на Средна Азия и далечния арабски свят. Финансирането на градежа на постройката на музея е от локалната община, осъществен е в интервала 1922-1930 година най-вече от майстори от града и покрайнината.
Поради неповторимата си архитектура, постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение.
Музеят е открит в 1965 година. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул, раннонеолитните селища в Кърджали и Крумовград (5900-5700 година прочие Хр.) с евентуално най-ранната "павирана улица " - застлана с речни и ломени камъни. Тук е и една от най-впечатляващите находки от тези селища - дребна свастика, изтънчено направена от зелен нефрит, неповторима и заради обстоятелството, че на Балканите няма залежи на подобен нефрит и не е изключено даже суровината ѝ да е импортирана от Китай. Забележителни са бронзовите брадви (ХV-ХІІІ век прочие Хр.), бронзова пластика (статуетки на тракийски конник, ІІІ век), сребърни и златни украшения, стъклени, бронзови и керамични съдове от римската ера. Музеят пази богати сбирки от първокласна керамика, нагръдни и литургични кръстове, разнообразни монументи, оръжия и златни, сребърни и медни монети, от Средновековието и доста други.
Етническата разноцветност на района е показана посредством обичайни дрехи, тъкани, украшения, посредством художествената обработка на метал, дърво, глина, както и празниците с тяхната обредност и символика.
Експозицията на музея показва неповторимата история на този български край - Източните Родопи от 5900 година прочие Хр. до съвременността. След главно възобновяване на постройката тя е открита в 1987 година, а върху 1800 кв. м експонатите са разграничена в три секции - отдел "Археология и история ", отдел "Етнография " и отдел "Минералология и природа ", и са показани в 30 зали и просторен открит лапидариум. Всеки отдел има по един етаж - първия за археолого-историческата, втория - за геологическата и третия - за етнографската сбирки. Основният фонд съдържа към 40 000 експоната.
Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 - антични, и 37 - средновековни. Тридесет са записаните монументи на културата от национално значение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ