Затворник, който бил преместен за няколко дни от Врачанския в

Затворник, който бил изместен за няколко дни от Врачанския в Пловдивския затвор, изиска 120 000 лв. от Главна дирекция “Изпълнение на наказванията ”, защото изискванията и отношението в тъмницата му се сторили унизителни. Той бил настанен за пет дни в килия 107 на следствения арест, защото по това време в самия затвор имало карантина. След отвеждането се оплакал от душевен премеждия, стрес, безпокойствие и накърняване на човешкото му достолепие, за което подал тъжба пред съда.

Според казаното от него, килията била пренаселена и в нея пъплели болести - тоалетната била мръсна и непрекъснато отворена, а от нея се носела извънредно мощна и неприятна смрад. Понякога от канала се подавали плъхове, които щъкали свободно и по коридорите. Пандизчията считал, че не получава задоволително време навън, нямало естествени условия за хранене и сън, защото осветлението работело нонстоп. Той бил лишен и от съответно здравно обслужване. Освен това бил

@ins_sub: пребит от надзиратели.

На тези изказвания се противопоставил един от командирите в пловдивския арест, който бил разпитан пред съда и декларирал, че всичко било обикновено в килия 107. Там имало три кревати с дюшеци, по две одеяла и възглавници, огромен прозорец, мивка с топла и студена вода, масичка за хранене с две табуретки, климатик и отдушник. През нощта светела една дежурна лампа, защото пандизчиите трябвало да се следят непрекъснато. По думите му, той не знаел за спречквания с надзиратели или други арестувани. Той подчертал, че хигиената на килиите е обвързване на самите арестувани, като веднъж седмично им се давали препарати за разчистване.

За да се стигне до истината, пред съда бил изправен и съкилийникът на ищеца. Той разказал, че прозорецът се отварял единствено по 2 см, водата за казанчето се пускала от чешмата, а самата тоалетна била заградена с висока към метър стена. През уикенда давали и препарати за разчистване, само че въздухът в килия 107 рядко бил пресен. Той си спомнил, че другарят му по орис

@ins_sub: желал да върви на доктор, само че не бил заведен.

Разказал, че в един от дните надзиратели нахлули в килията и му споделили да се обърне с тил. Тогава ищецът почнал да крещи - споделил, че го били с палки по главата, само че очевидно му нямало нищо.

За да бъде преценката на съда точна и обективна по отношение на българското и европейското право, магистратите се заели да нищят поотделно всяко едно от недоволствата. Била изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която килията била с повърхност към 11 кв. м. Нямало данни по това време в нея да са обитавали повече от двама души, т.е. били спазени условията за минимална жилищна повърхност (4 кв. м). Съдиите приели, че килията е разполагала със хигиеничен възел и течаща вода, т.е. ищецът е имал непрекъснат достъп до тях. Имало и прозорец, който осигурявал естествена светлина и чист въздух.

Според съда било допустимо килията да е с извънредно неприятни хигиенични и битови условия, само че за това

@ins_sub: били отговорни самите пандизчии,

които трябвало да си я поддържат. Съдиите подчертали, че препарати за разчистване се давали през уикенда, а ищецът е бил настанен в събота - т.е. най-късно на идващия ден е можел да хигиенизира помещението и тоалетната. По делото не били открити данни да има плъхове, а от затворническата администрация показали, че минимум два пъти годишно се прави стерилизация, дезинсекция и дератизация.

Не можело да се направи извод, че ищецът е имал съответен здравословен проблем през исковия интервал, за който му е бил отхвърлен доктор - той е бил признат в положително общо положение, без недоволства, което личало и от информация към Врачанския затвор. Нямало и задоволително доказателства за нанесен побой от страна на надзиратели, а сведенията на другия пандизчия били несигурни.

Факт, който принизява човешкото достолепие, била тоалетната, която била единствено с бариера и не предоставяла нужното усамотение на арестуваните. Освен това ищецът бил подложен на унизително отношение от стана на надзирателите, които му декларирали да не ги занимава повече, да не им тропа, както и че няма какво повече да му дадат, от което той е почувствал боязън и непълноценност. Съдиите приели за факт и неосигуряването на естествени условия за сън, защото лампата в килията светела непрекъснато. Так се стигнало до извода, че битовите условия в ареста основават предпоставки за увреждане на психическото и физическото здраве на лишените от независимост.

Поради тези аргументи административните магистрати осъдили Главна дирекция “Изпълнение на наказванията ” да изплати двеста лв. обезщетение за неимуществените вреди и премеждия, претърпени от пандизчията в ареста. Останалите 119 800 лв. били отказани.

Решението предстои на обжалване пред Върховен административен съд.