Италиански астроном определи Слънчевата система като нетипична във Вселената
Засега никоя от откритите системи не наподобява на нашата
Откриването на първите екзопланети преди тридесет години прекатурна визията за нашата Слънчева система и сподели, че " ние сме много нетипични " във Вселената, съгласно известния италиански астроном и планетарен академик Алесандро Морбидели, представен от Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
Морбидели към този момент е учител в Колеж дьо Франс. На 57-годишния академик, прочул се по света с това, че преразгледа историята на Слънчевата система, е поверена първата катедра, отдадена на планетарното обучение.
" Това е самопризнание за цялата общественост от планетолози, чийто представител ще бъда аз ", показа Алесандро Морбидели, който през днешния ден изнася встъпителната си лекция в влиятелното образователно заведение в Париж.
Планетарната просвета, дисциплинираност, която води началото си от астронома Пиер-Симон Лаплас (1749-1827), е в разгара си след откриването през 1995 година на първата екзопланета - планета, която се върти към звезда, друга от Слънцето.
" Благодарение на наблюдения и цифрови симулации през днешния ден познаваме хиляди планетарни системи в нашата вселена ", изяснява професор Морбидели, някогашен откривател във френския Национален център за научни проучвания (CNRS).
Засега никоя от тях не наподобява на нашата, която се характеризира с делене на планетите на две групи - дребните скалисти планети наоколо до Слънцето, наречени телурични (Меркурий, Венера, Земя и Марс), и по-отдалечените газообразни планети-гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). Сред тях са двата астероидни пояса и далечният облак на Оорт, контейнер на комети.
" Уникална архитектура, съдейки по други системи - странни светове, формирани от горещи юпитери, мини-нептуни, суперземи ", споделя Морбидели.
По думите на учения еквивалент на Слънчевата система може да се открие най-вече към една звезда на хиляда, което значи, че тя е " много нетипична ".
" Това е нещо като контрареволюция във връзка с Коперник (1473-1543), който сподели, че Земята не е в центъра на Вселената, поставяйки началото на развой на банализиране на Слънчевата система ", добавя той.
" За първи път от епохи се усещаме малко привилегировани ", споделя с усмивка астрономът.
Случайност ли е тази настройка? Отчасти да, дава отговор ученият, който цитира " ненапълно инцидентните " събития, създали допустимо образуването на Земята и в последна сметка появяването на живот.
Едно от тези събития е " фаза на неустойчивост ", която раздрусва цялата система малко след началото на нейното образуване " тъкмо преди 4,568 милиарда години ".
Откриването на първите екзопланети преди тридесет години прекатурна визията за нашата Слънчева система и сподели, че " ние сме много нетипични " във Вселената, съгласно известния италиански астроном и планетарен академик Алесандро Морбидели, представен от Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
Морбидели към този момент е учител в Колеж дьо Франс. На 57-годишния академик, прочул се по света с това, че преразгледа историята на Слънчевата система, е поверена първата катедра, отдадена на планетарното обучение.
" Това е самопризнание за цялата общественост от планетолози, чийто представител ще бъда аз ", показа Алесандро Морбидели, който през днешния ден изнася встъпителната си лекция в влиятелното образователно заведение в Париж.
Планетарната просвета, дисциплинираност, която води началото си от астронома Пиер-Симон Лаплас (1749-1827), е в разгара си след откриването през 1995 година на първата екзопланета - планета, която се върти към звезда, друга от Слънцето.
" Благодарение на наблюдения и цифрови симулации през днешния ден познаваме хиляди планетарни системи в нашата вселена ", изяснява професор Морбидели, някогашен откривател във френския Национален център за научни проучвания (CNRS).
Засега никоя от тях не наподобява на нашата, която се характеризира с делене на планетите на две групи - дребните скалисти планети наоколо до Слънцето, наречени телурични (Меркурий, Венера, Земя и Марс), и по-отдалечените газообразни планети-гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). Сред тях са двата астероидни пояса и далечният облак на Оорт, контейнер на комети.
" Уникална архитектура, съдейки по други системи - странни светове, формирани от горещи юпитери, мини-нептуни, суперземи ", споделя Морбидели.
По думите на учения еквивалент на Слънчевата система може да се открие най-вече към една звезда на хиляда, което значи, че тя е " много нетипична ".
" Това е нещо като контрареволюция във връзка с Коперник (1473-1543), който сподели, че Земята не е в центъра на Вселената, поставяйки началото на развой на банализиране на Слънчевата система ", добавя той.
" За първи път от епохи се усещаме малко привилегировани ", споделя с усмивка астрономът.
Случайност ли е тази настройка? Отчасти да, дава отговор ученият, който цитира " ненапълно инцидентните " събития, създали допустимо образуването на Земята и в последна сметка появяването на живот.
Едно от тези събития е " фаза на неустойчивост ", която раздрусва цялата система малко след началото на нейното образуване " тъкмо преди 4,568 милиарда години ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ