Ценовият скок на природния газ - еквивалентен на 190 долара петролен шок
Задълбочаващата се енергийна рецесия тласна цените на природния газ в Европа и Азия до стойности, еквивалентни на 190 щ. $ за барел недопечен петол - нещо невиждано до момента на нефтените тържища.
И на двата континента има свежи ценови върхове в производството на сила за отопление от работещите със синьо гориво централи. Причината - напъните им да попълнят изтънелите си ресурси преди настъпването на зимата на Северното полукълбо в изискванията на незадоволително предложение и на различните източници като въглища.
Датските газови котировки на контрактите с незабавна доставка се изкачиха до 100 евро за мегаватчас в утрото на 1 октомври - най-високата в историята цена, еквивалентна на към 190 щ. $ за барел нефт. Да напомним, че базовите петролни договори доближиха рекордните 147.50 $ за барел през юли 2008-а.
Ден по-рано, на японско-корейския пазар северноазиатският кратковременен базов показател за доставките на полутечен газ скочи до рекордно високите 34.47 $ за един млн. английски термални единици, по данни на S&P Global Platts - организацията, следяща цените в бранша. Преобразувана в петролни стойности, тя също може да се приравни на близо 190 щ. $ за барел черно злато.
Енергийните котировки препускат нагоре от Съединени американски щати до Европа и Азия в хода на възобновяване на стопанските системи от пандемията и в изискванията на дефицит на газови доставки. Опразнените газови складове след по-студената и по-продължителна зима, в композиция с редуцираните вложения в газовите полета в някои региони и с отсрочените през 2020-а поради вируса действия по поддръжка на находищата, също имат сериозен принос за световната рецесия.
Коментаторът на " Файненшъл таймс " - Джон Дайзърд, пък вещае по-нататъшно усложняване на ситуацията и даже режим на тока поради споровете в Северна Африка, които, за разлика от колоса " Газпром " и съветската геополитика, никой не разяснява.
Тези разногласия могат да орежат зимните газови доставки за Испания и, вероятно, да тласнат в допълнение нагоре цените на силата и за Европа.
Алжир възнамерява да изключи на 30 октомври газопровода, по който тече алжирски газ до Мароко, Испания и Португалия като част от отколешната омраза сред Алжир и Рабат, датираща още от 1962-а, когато Алжир извоюва самостоятелност от Франция.
Рабат е сърдит на Алжир поради поддръжката му на " Фронт Полисарио " - военна и политическа организация в Западна Сахара. Мароко твърди, че има суверенитет върху оспорваната територия, а " Полисарио " се бори за самостоятелност. Противопоставянето се задълбочи през лятото когато Алжир упрекна Рабат, че има виновност за няколкото съществени пожара, избухнали в Западна Сахара. Спорният регион е значим и поради хипотетичните обилни офшорни петролни полета и минерални находища.
Разправиите стигнаха до Европейския съд, пред който жителите на Западна Сахара оспориха съглашения сред Мароко и Европейския съюз за лов на риба и селско стопанство. А на 29 септември магистратите взеха решение в интерес на " Полисарио ", съгласно което икономическият пакт сред Европейски Съюз и Мароко не може да се разшири автоматизирано и върху Западна Сахара.
Най-засегната от присъдата е Испания, тъй като Западна Сахара е нейна някогашна колония и някои членове на " Фронт Полисарио " имат испански паспорти.
През последните десетилетия испанският рибарски флот неведнъж е добивал една трета от улова си от водите на Западна Сахара (и марокански лицензи).
Европейските връзки с Мароко обаче се простират надалеч отвън риболова. Те обгръщат мигрантските потоци, европейските вложения в производството на коли, някои съглашения за сигурност, туризма и доставката на марокански зеленчуци на европейските трапези.
Франция и Испания имат специфични правни връзки с Мароко. Алжир също има доста връзки с Европа, само че стои малко по-настрана. Защото битката за самостоятелност от Франция е част от националната еднаквост на алжирците. Военните пък купуват много оръжие от Русия и Китай.
Алжир продава съществени количества газ на Италия, Испания и Португалия.
Доставките на синьо гориво за Рим се реализират непосредствено по газопровод по дъното на морето. Газът за Испания и Португалия тече по два други подводни тръбопровода. Първият - положен сред 1996-а и 1997-а, минава през Мароко, който употребява част от количествата за свои потребности. Вторият е прекаран непосредствено от Алжир до Испания през 2011-а.
Два дни след решението на Европейския съд испанските министри на външните работи и на енергетиката се приземиха в Ажир за диалози с сътрудниците си по ред темиу в това число и неотложно 25-процентно нарастване на потенциала на директния газопровод до Испания.
Дори с спомагателните газови доставки обаче Мадрид ще се бори и за повече количества полутечен газ от терминалите си. Защото испанските консуматори към този момент са гневни от високите енергийни цени, принудили испанското държавно управление да предприеме ред изключителни ограничения. Сред тях са понижение на налозите на потребителите за електричество с 1.4 милиарда евро до края на годината, както и " конфискуване " на към 650 млн. евро " изключителни " облаги от енергийните компании и в допълнение - изключителни инспекции на извоюваните от тях още към 2.5 милиарда евро.
Мароко също се приготвя да живее без алжирския газ, като разчита на въглищните си електроцентрали и на други вносни горива за газовите.
И на двата континента има свежи ценови върхове в производството на сила за отопление от работещите със синьо гориво централи. Причината - напъните им да попълнят изтънелите си ресурси преди настъпването на зимата на Северното полукълбо в изискванията на незадоволително предложение и на различните източници като въглища.
Датските газови котировки на контрактите с незабавна доставка се изкачиха до 100 евро за мегаватчас в утрото на 1 октомври - най-високата в историята цена, еквивалентна на към 190 щ. $ за барел нефт. Да напомним, че базовите петролни договори доближиха рекордните 147.50 $ за барел през юли 2008-а.
Ден по-рано, на японско-корейския пазар северноазиатският кратковременен базов показател за доставките на полутечен газ скочи до рекордно високите 34.47 $ за един млн. английски термални единици, по данни на S&P Global Platts - организацията, следяща цените в бранша. Преобразувана в петролни стойности, тя също може да се приравни на близо 190 щ. $ за барел черно злато.
Енергийните котировки препускат нагоре от Съединени американски щати до Европа и Азия в хода на възобновяване на стопанските системи от пандемията и в изискванията на дефицит на газови доставки. Опразнените газови складове след по-студената и по-продължителна зима, в композиция с редуцираните вложения в газовите полета в някои региони и с отсрочените през 2020-а поради вируса действия по поддръжка на находищата, също имат сериозен принос за световната рецесия.
Коментаторът на " Файненшъл таймс " - Джон Дайзърд, пък вещае по-нататъшно усложняване на ситуацията и даже режим на тока поради споровете в Северна Африка, които, за разлика от колоса " Газпром " и съветската геополитика, никой не разяснява.
Тези разногласия могат да орежат зимните газови доставки за Испания и, вероятно, да тласнат в допълнение нагоре цените на силата и за Европа.
Алжир възнамерява да изключи на 30 октомври газопровода, по който тече алжирски газ до Мароко, Испания и Португалия като част от отколешната омраза сред Алжир и Рабат, датираща още от 1962-а, когато Алжир извоюва самостоятелност от Франция.
Рабат е сърдит на Алжир поради поддръжката му на " Фронт Полисарио " - военна и политическа организация в Западна Сахара. Мароко твърди, че има суверенитет върху оспорваната територия, а " Полисарио " се бори за самостоятелност. Противопоставянето се задълбочи през лятото когато Алжир упрекна Рабат, че има виновност за няколкото съществени пожара, избухнали в Западна Сахара. Спорният регион е значим и поради хипотетичните обилни офшорни петролни полета и минерални находища.
Разправиите стигнаха до Европейския съд, пред който жителите на Западна Сахара оспориха съглашения сред Мароко и Европейския съюз за лов на риба и селско стопанство. А на 29 септември магистратите взеха решение в интерес на " Полисарио ", съгласно което икономическият пакт сред Европейски Съюз и Мароко не може да се разшири автоматизирано и върху Западна Сахара.
Най-засегната от присъдата е Испания, тъй като Западна Сахара е нейна някогашна колония и някои членове на " Фронт Полисарио " имат испански паспорти.
През последните десетилетия испанският рибарски флот неведнъж е добивал една трета от улова си от водите на Западна Сахара (и марокански лицензи).
Европейските връзки с Мароко обаче се простират надалеч отвън риболова. Те обгръщат мигрантските потоци, европейските вложения в производството на коли, някои съглашения за сигурност, туризма и доставката на марокански зеленчуци на европейските трапези.
Франция и Испания имат специфични правни връзки с Мароко. Алжир също има доста връзки с Европа, само че стои малко по-настрана. Защото битката за самостоятелност от Франция е част от националната еднаквост на алжирците. Военните пък купуват много оръжие от Русия и Китай.
Алжир продава съществени количества газ на Италия, Испания и Португалия.
Доставките на синьо гориво за Рим се реализират непосредствено по газопровод по дъното на морето. Газът за Испания и Португалия тече по два други подводни тръбопровода. Първият - положен сред 1996-а и 1997-а, минава през Мароко, който употребява част от количествата за свои потребности. Вторият е прекаран непосредствено от Алжир до Испания през 2011-а.
Два дни след решението на Европейския съд испанските министри на външните работи и на енергетиката се приземиха в Ажир за диалози с сътрудниците си по ред темиу в това число и неотложно 25-процентно нарастване на потенциала на директния газопровод до Испания.
Дори с спомагателните газови доставки обаче Мадрид ще се бори и за повече количества полутечен газ от терминалите си. Защото испанските консуматори към този момент са гневни от високите енергийни цени, принудили испанското държавно управление да предприеме ред изключителни ограничения. Сред тях са понижение на налозите на потребителите за електричество с 1.4 милиарда евро до края на годината, както и " конфискуване " на към 650 млн. евро " изключителни " облаги от енергийните компании и в допълнение - изключителни инспекции на извоюваните от тях още към 2.5 милиарда евро.
Мароко също се приготвя да живее без алжирския газ, като разчита на въглищните си електроцентрали и на други вносни горива за газовите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ