Канари и канарчета
За смисъла на името Канарии има три версии, първите две от които са „ надживяни “, „ преодолени “, а третата, „ задълбочената “, се е циментирала като непоклатима аксиома. Без подозрение, „ Канарии “ не произлиза от „ canard”, френското наименование на патицата. Съгласна съм, че не идва и от яркоцветните канарчета, които дълго време са били скъпа островна стока, изнасяна за Европа – логиката е противоположна, думата „ канарче “ е производна от Канария. Но, уви, ще се наложи да оборя и подобен престиж като Плиний Стари, който извежда името на архипелага от словото „ canis”, куче – общоприетата версия, над която никой повече не се замисля.
Канарските острови са били известни още от древността. За тях са писали Омир, Хезиод, Диодор Сицилийски, Помпоний Мела, Сенека, Плиний Стари, Плутарх, Клавдий Птолемей. Нещо повече, името Канария е било известно на някои древноримски създатели, които са се опитвали да го обяснят. През XIV век. архипелагът е преоткрит от европейските мероплаватели, а по-късно е превзет от испанците, които се отнасят към локалните поданици с познатата конквистадорска жестокост. Народът, обитаващ от прадревни времена островите Гран Канария и Тенерифе – непокорните гуанчи, високи, руси и светлооки, носители на неповторима просвета и свободомислещ дух, е съвсем изтребен физически. Неговите оживели потомци изгубват своята историческа памет и се смесват с общото население от другите островни етноси и с колониалните пришълци.
Днес, когато различната история безапелационно сочи Канарските острови като част от потъналата Атлантида, а официозната подло мълчи, гуанчите честват успех постмортем, a името на архипелага гърми в Интернет. Всички се силят да го обяснят… и всички стигат до няколкото известни цитата от „ Естествена история “ на Плиний Стари, с които неизбежно се съгласяват. Даже видният откривател Николай Непомнящий, създател на ерудирания труд „ Последните атланти “, отдаден на гуанчите, благочестиво се уповава на казаното от римския престиж.
В книга V от „ Естествена история “, разглеждаща Африка, Плиний Стари оповестява, че Светоний Павлин, пръв от римските пълководци, се е добрал до земите отвъд Атлас, „ до реката наречена Гер “, „ през пустиня от черен пясък, където от време на време се появявали изгорени скали. Жителите на прилежащите на тази планина (Атлас) гори, се назовават канарии, тъй като като кучета („ canis”) ядат част от вътрешностите на дивите животни “. По нататък Плиний Стари прибавя, че нумидийският цар Юба II (I в. прочие Хр. ) е направил странствуване до „ островите на Мавритания “, за които „ няма точни клюки “, само че „ наскоро стана известно, че те лежат против земите на автололите, те са открити от Юба, който отворил на тях работилници за боядисване на тъкани с гетулски пурпур “.
Плиний изброява няколко острова, сред които о. Канария, наименуван по този начин поради „ множеството кучета с големи размери, две от които били доставени на Юба; там можело да се виждат следи от съоръжения… “. Плиний изброява плодните дървета на плодородния остров и загатва, че Юба е отвел със себе си в Африка кучетата от тази особена островна порода.
Преди да пояснявам казаното от римския публицист по отношение на името на остров Канария, ще отбележа три извънредно забавни детайла в неговото известие. „ Изгорените скали “, които се появяват от време на време „ в пустинята от черен пясък “, ме карат да мисля за следите от катаклизма, провокирал окончателното поглъщане на Атлантида ( счита се, че то е станало на няколко стадия в продължение на хилядолетия ). Територията „ отвъд Атлас “ подхожда навръх ширината на Канарските острови – част от изгубения континент. Другият забавен за нас, българите, факт е, че автололите, съгласно обяснението на Плиний в същата книга, са част от гетулите, които на практика владеят цялото пространство от Либия до Атлас и атлантическото крайбрежие на Мароко, делейки се на няколко, произхождащи един от различен нации – баниури, автололи, несими. Техни царе са Бокх и Богуду, от чието име „ Далечна Мавритания “ носи названието Богутиана. Според актуалната историческа просвета гетулите са предците на берберите, туарегите и кабилите. Гетули – гети, кабили – Кабиле (Тракия): имаме над какво да се замислим.
И третият детайл, несъмнено, е известието за „ оборудванията “ на Канария, до момента в който на различен остров от архипелага, о. Юнония, съгласно Плиний, се е намирал „ дребен храм, построен от камък “.
А в този момент за фамозните кучета. Дали в действителност Canaria ще рече " кучешки остров "?
В италианските тълковни речници намираме понятието “cannuri” или “kannuri”, което значи „ западноафриканските нации на запад от езерото Чад “. Езерото Чад се намира съвсем в центъра на северната половина на африканския континент, тъй че указаната територия предстои на конкретизиране. Интересното обаче е, че в италианския език двойното „ n “ подхожда на “mn” в латинския. И тук на помощ ни идва Клавдий Птолемей („ География “ кн. 4), представен в съчинението на Н. Непомнящий, който написа: „ У Птолемей намираме упоменаване на региона „ Ганария “, разположена… на ширината на най-западния остров от канарската група. Там (според Птолемей) са живели племена, наречени „ камнурии “, същите каквито са и канариите.
Древните създатели привеждат названията на народите, живеещи по атлантическото крайбрежие на Мароко:
“Canarii, Perois, Pharusiens”. “Ganar” – продължава Н. Напомнящий - „ е родовото име, обещано от западноафриканския народ волоф на берберските племена, живеещи на север от река Сенегал “.
Странно, само че Непомнящий не прави главното умозаключение, че щом съгласно Птолемей понятията „ камнурии “ и „ канарии “ са идентични, затова в името на Канарските острови без съмнение можем да разпознаем словото „ камък “, „ канара “, „ канара‘, а в античните поданици на архипелага – планинци, жители на скалите и върховете, тъй като островите са най-високите точки – планинските върхове - на потъналия континент. Странно, а в действителност няма нищо необичайно – Непомнящий е руснак, знае думата „ камень “, камък, само че не му е извесна думата „ скала “, с цел да направи връзката. Оцелелите планинци от Атлантида са се разселели по атлантическото крайбрежие на Африка, освен наоколо до Атлас, само че и надалеч по-надолу – до река Сенегал, естествената граница сред днешните Мавритания и Сенегал. Във времената на античния Рим, тя е бележила граничната линия сред белите и черните африкански нации и географската ѝ широчина фактически подхожда на тази на езерото Чад. Но в случай че потомците на атлантите са смесили с гетулите в региона на Магреб и на юг от Атлас, то затова и в цяла Северна Африка – от Атлас до Либия, населявана от гетулите ( „ прародители на бербери, туареги, кабили “), можем да търсим следи от атлантско наличие. И ги намираме – в така наречен Гарамантида, величествената империя, за чиито монументи, покрити в този момент от сахарските пясъци, занапред ще се приказва. Оставяме настрани Египет, тази дребна Атлантида, чиито начала в случай че се съди по възрастта на Сфинкса, са положени още преди бездната да погълне континента-майка.
Наблягам на свидетелството на Плиний Стари, че не Юба II и съпътстващите го нумидийци, са дали името на о. Канария ( през днешния ден Гран Канария ), а са го „ разкрили “ към този момент назван по този начин, очевидно с името обещано му от коренното население и произхождащо от локалния език. Това, население идентично с гуанчите от Тенерифе, на Канария се е наричало „ канарии “.
Ако думата „ канарии “, етноним на коренното население на архипелага, е по този начин безусловно тъждествена по смисъл и звучене, с българското слово „ скала “, значи това е извънредно значимо изобретение за нас, българите. Тя не е инцидентна дума, а името с което се е самоназовавал цялостен един прадревен народ ( считан през днешния ден за потомък на атлантския ). Това е термин, който е представлявал неразрешима главоблъсканица за генерации откриватели. Това е езиков сфинкс, чиято мистерия не е разбулил самият Плиний. И този сфинкс разкрива в този момент тайната си единствено посредством българския език.
Самото разбиране „ камък “ е основно за човешката цивилизация, то е еманация на земната корав, една от четирите съществени стихии на Мирозданието, тъй че словото, с което е обозначено в даден език, също не е инцидентно. Пълната еднаквост сред думите „ камъни “ ( в българския език ) и „ камнурии “ ( в гетулския или може би даже в атлантския) е доста значим признак за езиково роднинство.
Твърди се, че езикът на гуанчите - „ канариите “ е мъртъв завинаги. Ако обаче на Гран Канария и Тенерифе отиде някой български откривател, който знае какво търси, несъмнено ще открие следи от този език – имена на царе, топонимия, надписи в пещерите. В случай, че медицинският екстремизъм, който цели да ни затвори в концлагери, въобще в миналото разреши на хората да пътуват и да вършат културни открития.
Засега на флага на Канарския архипелаг, от двете страни на щита със симетрично подредените седем острова, стоят в хералдическа поза две кучета. Грешка на Плиний Стари. На знамето, развяло се над върховете на Атлантида, би трябвало да се възвисява единствено една величествена Канара – знак на вечността.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Канарските острови са били известни още от древността. За тях са писали Омир, Хезиод, Диодор Сицилийски, Помпоний Мела, Сенека, Плиний Стари, Плутарх, Клавдий Птолемей. Нещо повече, името Канария е било известно на някои древноримски създатели, които са се опитвали да го обяснят. През XIV век. архипелагът е преоткрит от европейските мероплаватели, а по-късно е превзет от испанците, които се отнасят към локалните поданици с познатата конквистадорска жестокост. Народът, обитаващ от прадревни времена островите Гран Канария и Тенерифе – непокорните гуанчи, високи, руси и светлооки, носители на неповторима просвета и свободомислещ дух, е съвсем изтребен физически. Неговите оживели потомци изгубват своята историческа памет и се смесват с общото население от другите островни етноси и с колониалните пришълци.
Днес, когато различната история безапелационно сочи Канарските острови като част от потъналата Атлантида, а официозната подло мълчи, гуанчите честват успех постмортем, a името на архипелага гърми в Интернет. Всички се силят да го обяснят… и всички стигат до няколкото известни цитата от „ Естествена история “ на Плиний Стари, с които неизбежно се съгласяват. Даже видният откривател Николай Непомнящий, създател на ерудирания труд „ Последните атланти “, отдаден на гуанчите, благочестиво се уповава на казаното от римския престиж.
В книга V от „ Естествена история “, разглеждаща Африка, Плиний Стари оповестява, че Светоний Павлин, пръв от римските пълководци, се е добрал до земите отвъд Атлас, „ до реката наречена Гер “, „ през пустиня от черен пясък, където от време на време се появявали изгорени скали. Жителите на прилежащите на тази планина (Атлас) гори, се назовават канарии, тъй като като кучета („ canis”) ядат част от вътрешностите на дивите животни “. По нататък Плиний Стари прибавя, че нумидийският цар Юба II (I в. прочие Хр. ) е направил странствуване до „ островите на Мавритания “, за които „ няма точни клюки “, само че „ наскоро стана известно, че те лежат против земите на автололите, те са открити от Юба, който отворил на тях работилници за боядисване на тъкани с гетулски пурпур “.
Плиний изброява няколко острова, сред които о. Канария, наименуван по този начин поради „ множеството кучета с големи размери, две от които били доставени на Юба; там можело да се виждат следи от съоръжения… “. Плиний изброява плодните дървета на плодородния остров и загатва, че Юба е отвел със себе си в Африка кучетата от тази особена островна порода.
Преди да пояснявам казаното от римския публицист по отношение на името на остров Канария, ще отбележа три извънредно забавни детайла в неговото известие. „ Изгорените скали “, които се появяват от време на време „ в пустинята от черен пясък “, ме карат да мисля за следите от катаклизма, провокирал окончателното поглъщане на Атлантида ( счита се, че то е станало на няколко стадия в продължение на хилядолетия ). Територията „ отвъд Атлас “ подхожда навръх ширината на Канарските острови – част от изгубения континент. Другият забавен за нас, българите, факт е, че автололите, съгласно обяснението на Плиний в същата книга, са част от гетулите, които на практика владеят цялото пространство от Либия до Атлас и атлантическото крайбрежие на Мароко, делейки се на няколко, произхождащи един от различен нации – баниури, автололи, несими. Техни царе са Бокх и Богуду, от чието име „ Далечна Мавритания “ носи названието Богутиана. Според актуалната историческа просвета гетулите са предците на берберите, туарегите и кабилите. Гетули – гети, кабили – Кабиле (Тракия): имаме над какво да се замислим.
И третият детайл, несъмнено, е известието за „ оборудванията “ на Канария, до момента в който на различен остров от архипелага, о. Юнония, съгласно Плиний, се е намирал „ дребен храм, построен от камък “.
А в този момент за фамозните кучета. Дали в действителност Canaria ще рече " кучешки остров "?
В италианските тълковни речници намираме понятието “cannuri” или “kannuri”, което значи „ западноафриканските нации на запад от езерото Чад “. Езерото Чад се намира съвсем в центъра на северната половина на африканския континент, тъй че указаната територия предстои на конкретизиране. Интересното обаче е, че в италианския език двойното „ n “ подхожда на “mn” в латинския. И тук на помощ ни идва Клавдий Птолемей („ География “ кн. 4), представен в съчинението на Н. Непомнящий, който написа: „ У Птолемей намираме упоменаване на региона „ Ганария “, разположена… на ширината на най-западния остров от канарската група. Там (според Птолемей) са живели племена, наречени „ камнурии “, същите каквито са и канариите.
Древните създатели привеждат названията на народите, живеещи по атлантическото крайбрежие на Мароко:
“Canarii, Perois, Pharusiens”. “Ganar” – продължава Н. Напомнящий - „ е родовото име, обещано от западноафриканския народ волоф на берберските племена, живеещи на север от река Сенегал “.
Странно, само че Непомнящий не прави главното умозаключение, че щом съгласно Птолемей понятията „ камнурии “ и „ канарии “ са идентични, затова в името на Канарските острови без съмнение можем да разпознаем словото „ камък “, „ канара “, „ канара‘, а в античните поданици на архипелага – планинци, жители на скалите и върховете, тъй като островите са най-високите точки – планинските върхове - на потъналия континент. Странно, а в действителност няма нищо необичайно – Непомнящий е руснак, знае думата „ камень “, камък, само че не му е извесна думата „ скала “, с цел да направи връзката. Оцелелите планинци от Атлантида са се разселели по атлантическото крайбрежие на Африка, освен наоколо до Атлас, само че и надалеч по-надолу – до река Сенегал, естествената граница сред днешните Мавритания и Сенегал. Във времената на античния Рим, тя е бележила граничната линия сред белите и черните африкански нации и географската ѝ широчина фактически подхожда на тази на езерото Чад. Но в случай че потомците на атлантите са смесили с гетулите в региона на Магреб и на юг от Атлас, то затова и в цяла Северна Африка – от Атлас до Либия, населявана от гетулите ( „ прародители на бербери, туареги, кабили “), можем да търсим следи от атлантско наличие. И ги намираме – в така наречен Гарамантида, величествената империя, за чиито монументи, покрити в този момент от сахарските пясъци, занапред ще се приказва. Оставяме настрани Египет, тази дребна Атлантида, чиито начала в случай че се съди по възрастта на Сфинкса, са положени още преди бездната да погълне континента-майка.
Наблягам на свидетелството на Плиний Стари, че не Юба II и съпътстващите го нумидийци, са дали името на о. Канария ( през днешния ден Гран Канария ), а са го „ разкрили “ към този момент назван по този начин, очевидно с името обещано му от коренното население и произхождащо от локалния език. Това, население идентично с гуанчите от Тенерифе, на Канария се е наричало „ канарии “.
Ако думата „ канарии “, етноним на коренното население на архипелага, е по този начин безусловно тъждествена по смисъл и звучене, с българското слово „ скала “, значи това е извънредно значимо изобретение за нас, българите. Тя не е инцидентна дума, а името с което се е самоназовавал цялостен един прадревен народ ( считан през днешния ден за потомък на атлантския ). Това е термин, който е представлявал неразрешима главоблъсканица за генерации откриватели. Това е езиков сфинкс, чиято мистерия не е разбулил самият Плиний. И този сфинкс разкрива в този момент тайната си единствено посредством българския език.
Самото разбиране „ камък “ е основно за човешката цивилизация, то е еманация на земната корав, една от четирите съществени стихии на Мирозданието, тъй че словото, с което е обозначено в даден език, също не е инцидентно. Пълната еднаквост сред думите „ камъни “ ( в българския език ) и „ камнурии “ ( в гетулския или може би даже в атлантския) е доста значим признак за езиково роднинство.
Твърди се, че езикът на гуанчите - „ канариите “ е мъртъв завинаги. Ако обаче на Гран Канария и Тенерифе отиде някой български откривател, който знае какво търси, несъмнено ще открие следи от този език – имена на царе, топонимия, надписи в пещерите. В случай, че медицинският екстремизъм, който цели да ни затвори в концлагери, въобще в миналото разреши на хората да пътуват и да вършат културни открития.
Засега на флага на Канарския архипелаг, от двете страни на щита със симетрично подредените седем острова, стоят в хералдическа поза две кучета. Грешка на Плиний Стари. На знамето, развяло се над върховете на Атлантида, би трябвало да се възвисява единствено една величествена Канара – знак на вечността.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ