За шеста поредна година списание ,,Мениджър“ проведе банково-финансовия форум ,,Бъдещето

За шеста поредна година списание,,Мениджър “ организира банково-финансовия конгрес,,Бъдещето на парите “ на 17 октомври в Интер Експо Център в София.

Откриването се реализира в цялостна зала със специфичната тирада на подуправителя на Българска народна банка . „ Ние сме като един футболен тим, който е в края на сезона. Отбор, който никой не е смятал за любимец, само че тим, който с доста усърдие е запазил своя късмет. Това е последният мач, който би трябвало да осмисли неговите старания през сезона. Пред нас има единствено три благоприятни условия - седим в съблекалнята, гледаме се в огледалото и се опитваме да съберем сили да излезем на терена или да станем спечелили като Ливърпул “, заключи мнението си за влизането ни в еврозоната той. Според него една добра осведомителна акция и съзнателната работа на контролните органи биха предотвратили спекулата и биха лимитирали опита за изкуствено повдигане на цените.   

Дискусиите стартираха с първия панел за, модериран от Таня Кръстева , основен редактор на списание „ Мениджър “.,,Наличието на устойчиво държавно управление – и то такова, което да съумява да постанова действително промени, а освен на хартия, е главното предизвикателство пред българската стопанска система “, заяви  Евгений Кънев, лекар по стопанска система и ръководещ съучастник на „ Маконис “.

Според  Кристофор Павлов , основен икономист на УниКредит Булбанк, завръщане на политическата неустойчивост ще значи прекратяване на работата на обществените институции, трупане на проблеми, риск от растеж на популизма.

Експертите разясниха и горещия проблем от последните дни след началото на спора в линията Газа – повишението на цените на петрола. Кънев означи, че България има преимущество, което не знае по какъв начин да употребява – дерогацията за съветския нефт. „ Отваря се ножица сред цените, на които се внася петрола у нас, и цените на пазара. Позитивният резултат е за бюджета... Можем да развием и по-голяма конкурентност на пазара, който беше блокиран до неотдавна от една компания “, добави той.

Действията на централните банки и акцията за повишение на лихвените проценти, която те поведоха с най-бърз ритъм от десетилетия, е друга тематика, която притегля фокуса на специалистите.  Даниел Дончев , CFA, изпълнителен шеф и член на СД на " Експат Асет Мениджмънт ", уточни, че макар забавящата се обща инфлация, при базовата инфлация понижението е нищожно, което значи, че пътят, който централните банки би трябвало да извървят, към момента не е завършил.

Доц. доктор Красен Станчев, икономист и ръководител на УС на Института за пазарна стопанска система, дефинира като съществена причина за протичащите се събития фискалния махмурлук. „ Докато имаме ниво на дълга сред 83 и 84% в еврозоната, над 100% в Съединени американски щати и 300% в Япония, не може да се чака политика на централните банки, която ще се оправи с инфлацията “, посочи той.

Участниците във втори панел „ “ застанаха зад концепцията за сливане напъните за въвеждането и спазването на новите регулации в областта на ESG политиките. Биляна Младенова-Милева , управител ESG тактика в УниКредит Булбанк, означи основната роля на банките. „ За тази година досега сме финансирали построяването на 300 мегаватчаса ВЕИ-та. Говорим както за построяването на огромни ВЕИ-та, по този начин и за такива за лични потребности “, добави тя.

„ Ние описваме какво е въздействието ни посредством заемите, които отпускаме – и като въглеродни излъчвания, и като софтуерен, и обществен риск. Това го публикуваме в нашите доклади като част, която не е наложително да следва новите стандарти. Правим си съпоставяне по какъв начин би изглеждало след няколко години, когато към този момент е наложително “, допълни  Константин Киров , началник отдел „ Опазване на околната среда и Зелени планове “ в ПроКредит Банк.

Въвеждането на еврото изрично няма да докара до повишение на инфлацията и даже ще подтиква повишението на приходите на популацията, подчертаха единомислещо дискутиращите в третия панел с тематика,, “ – Зорница Русинова , ръководител на Икономическия и обществен съвет, Бранко Роглич , притежател на Орбико Груп, и Димитър Бранков , консултант на ръководителя на Българска стопанска камара.

Роглич бе безапелационен, че приемането на еврото не е трансформирало бизнес средата в Хърватия, като в случай че има някакви разлики, те са единствено в положителна посока. Съветът му за българските му сътрудници при подготовката им е да следват разпоредбите.

,,Изпуснахме да влезем в еврозоната на няколко пъти. Сега от главно значение ще е подготовката и консенсусът, вместо политически партии да се занимават с исторически тематики, като националния празник, които са нерелевантни “, безапелационен е Димитър Бранков. „ За да се завърши подготовката за еврото обаче, ние се нуждаем от бързи законодателни промени и от по-ефективен парламент, който да ги одобри. Трябва да се форсира и осведомителната акция. Българска народна банка  и Министерството на финансите би трябвало да се заемат по-активно с тази роля “, добави още Бранков.

В четвърти панел се разискаха вероятните с акцент върху цифровото евро.,,Всеки собственик на тази нова цифрова валута става автоматизирано клиент на централната банка и ще може в действително време да се разплаща с централни пари. Това е радикално огромна смяна в концепцията за емисия на пари “, означи финансистът Борис Петров.

„ Говорим за блокчейн, който е синоним на демократизацията във финансовия свят. В същото време приказваме и за едно централизиране на еврото в ЕЦБ. Това е парадоксалното в тази ситуация – приказваме и за глобализация, и за концентрация на цифровото евро “, каза  Георги Георгиев, управител „ Софтуерни архитектури “ в Smart IT.

„ Всъщност цифровото евро няма нищо общо с блокчейна. Дали то ще лежи на блокчейн е решение на платежните институции и ЕЦБ, които ще издадат софтуерната инфраструктура. Това се чака да се вземе като решение и насоки във времето “, изясни Александър Станев , основен механически шеф Финансова промишленост в Сирма Груп.

,, “ бе тематиката на пети панел. Събеседниците означиха като най-хубавите в сегашната обстановка на международни рецесии вложенията във военната промишленост, природен газ и уран. „ На процедура светът се връща към атомната сила, тъй като тя е най-защитена против повреди “, разяснява Ивайло Пенев , член на Съвета на шефовете и изпълнителен шеф на " ЕЛАНА ".

Участниците в полемиката се сплотиха и към мнението, че сега действителните лихви са на равнища отпреди финансовата рецесия през 2008 година В Съединени американски щати действителната рентабилност е 2,3%, в Европа е 2,5%. Връщаме се от неестествени равнища на пазарите на негативни лихви към естествена обстановка, акцентира Николай Ваньов , CFA, финансист, ръководещ шеф,,Инвестиции и търговия “  в,,МК Брокерс “ АД.

Според тях обаче,,има риск зад завоя “ и той се споделя Доналд Тръмп, в случай че вероятно бъде определен за президент на Съединени американски щати. „ Черният лебед “ за международната стопанска система няма да е войната сред Израел и „ Хамас “, а възможното избиране на Тръмп, предвидиха те.

***

Генерални сътрудници: ProCredit Bank и   Payhawk .

Основни сътрудници:  УниКредит Булбанк ,  MFG  и  VISA  .

Събитието се осъществя и с поддръжката на tbi bank, Lirex, Veeam, Sirma,  ELANA,   EOS ,  JTI , Grant`s.

Институционални партньори са  БСК ,  Френско-Българска комерсиална и индустриална камара ;  Германо-Българска индустриално-търговска камара,  БАЛИП ,  ИАНМСП .

Медийни сътрудници:  bTV Media Group ,  dir.bg ,  Българска национална телевизия ,  MoitePari.bg .