Евгений Михайлов: ДБ и ПП тъпчат с власт гушата на Радев - така, както се угояват гъски
За политическата обстановка в страната, ще излъчи ли 49-тият парламент постоянно държавно управление и за какво е това бързане Народното събрание да се събере преди Великден, Tribune.bg беседва с режисьора Евгений Михайлов, снимал репликата " По-добре танковете да дойдат ".
Г-н Михайлов, по какъв начин оценявате политическата обстановка у нас след изборите?
Резултатите от изборите демонстрират, че безсмислено загубихме две години в опити и следващи избори, вместо да има държавно управление на тези, които са заявили в своите стратегии тъй наречените евроатлантически полезности – да бъдем предан и предвидим сътрудник в Европейски Съюз и в НАТО, да помогнем на Украйна, която е нападната от Русия, да вървим към еврозоната, където трябваше да сме още преди една година, да влезем в Шенген, да модернизираме страната си и така нататък
Ако сред партиите, които са записали тези правила и цели, има диалози и съгласие, би трябвало да ръководят дружно. Вместо това виждаме още веднъж, съгласно мен към този момент не инцидентно, предпочитание на едни политици, които се вършат на доста чисти, да продължат служебното ръководство на Румен Радев. На предишните избори можеше да се допусне, че не е умишлено, само че в този момент те осъзнато дават това ръководство на президента Радев с всички опасности за българската страна. Това, което е изключително цинично, е, че желаят импийчмънт, откакто преди този момент те са го избрали. Защото импийчмънт на президента е де факто сформиране на постоянно държавно управление, което ще отнеме от ръцете му всички властови позиции, които Радев овладя посредством служебното държавно управление. Ако има формирано постоянно държавно управление, президентът ще би трябвало да извършва отговорностите си по Конституция, както го правеше първите три години – ще открива конгреси, ще върви на представителни визити, ще чете слова по време на националните празници и Нова година и ще продължи да желае свалянето на глобите против Русия. Той това правеше първите три години. После с помощта на тези, които последваха вдигнатия му пестник през 2020г. и сега саботират съставянето на държавно управление, той получи цялата власт. Сега те се сърдят на някого, а би трябвало ние да се сърдим на тях, тъй като те са повода Румен Радев да упражнява властта, те са повода да не се извършва Планът за възобновяване и резистентност, да няма доходи в България. Надявам се най-сетне на това да бъде комплициран край.
Нещо повече очевидци сме на една огромна нечиста сделка, че Бойко Борисов извивал ръце, тъй като споделил, че няма да поддържа бюджет, в случай че няма постоянно държавно управление. Азбучна истина е, че бюджетът на една страна е ангажимент за нейната политика освен за настоящата, а за идващите три години, тъй като бюджетът се прави на база три годишна прогноза. И този, който ще приема бюджета, би трябвало да се ангажира с осъществяването му, а това може да е единствено постоянно държавно управление. Не може въобще да се прави бюджет - това е все едно съседите да ви създадат бюджет какво вие да вършиме във вашето домакинство. Няма по какъв начин да се случи сходно нещо.
И какво е това бързане Народното събрание да се събира преди Великден?!
А по отношение на Страстната седмица аз мисля, че е по-добре да има изясненост още преди Разпети петък, в сравнение с тъгите и догатките да продължат по време на измяната в Гетсиманската градина, разпъването на Христос и неговото възкресение по-късно.
Има ли български президент след измененията, който по този начин да „ преяжда ” с власт, както актуалният?
Аз не си припомням български политически сили, като Демократична България и Политическа партия, които по този начин да тъпчат с власт гушата на президента, както се угояват гъски. Защото не той преяжда с власт. Той не си е взел никаква власт. Дават му я тези, които не желаят да упражняват властта. Не би трябвало да се сърдим на Румен Радев. Той е подобен, какъвто е. Ние знаем какъв е той от момента, в който се появи като претендент президент по тъй наречените проект на Решетников. Ние знаем какъв е той от първото му служебно държавно управление, когато беше подготвен да загърби договорката за самолетите Ф-16 и да купува Грипени без въоръжение и без системи, които по-късно отново трябваше да се купуват. Ние знаем какъв е президентът Радев от предизборната му акция, когато в дебата той сподели – „ Какъв да е Крим, съветски е! ”. Ние го знаем това. Тези, които сега не престават да му подаряват властта, би трябвало също да го знаят. Те знаят всичко, което изброих, само че гласоподаваха и го избраха отново, и се снимаха на неговите предизборни плакати с надпис – „ С Вас сме, господин Президент ”. Аз не мога да се дразня нито на Румен Радев, нито на целия негов екип от съветници, нито на неговия Инициативен комитет, който го издигна, а вътре имаше 27 сътрудници на Държавна сигурност. Те са ясни, най-малко за мен. Защо не са ясни за тези, тъй наречените „ умни глави ” и „ единствени демократи ”, които две години ни разиграват, аз не мога да схвана. Не мога да схвана и нахалството на същите тези хора, които потеглиха след юмрука на Радев през 2020г., а в този момент громят с обидни квалификации 100 или 120 индивида, които написахме зов към политическите сили да се сформира постоянно държавно управление, с цел да не се продължава този рисков курс, който може да извади България от геостратегическата й орбита.
Именно тези хора с цялото си „ красиво ” говорене, де факто, подвигнаха за тези три години процентите на Политическа партия „ Възраждане ” тройно и в този момент още веднъж вършат същия опит – тропат с краче, като Асен Василев, че няма да вършат държавно управление, с което още повече ще се засилят позициите на Политическа партия „ Възраждане ”, а това изобщо не е безвредно за страната.
Може пък политиците да стигнат до концепцията за експертно или програмно държавно управление?
Няма експертно или програмно държавно управление, както го назовават. Има държавно управление, зад което стоят избрани политически сили и поемат политическа отговорност. Защото през есента на 1990г. резултатите от държавното управление на Димитър Попов с специалисти от Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия - преименуваната Българска комунистическа партия, са такива, че непопулярните решения бяха трансферирани на Съюз на демократичните сили, а не на Българска социалистическа партия. Същото се случи и при държавното управление на Любен Беров. След две години на власт на това сякаш програмно държавно управление, определено с болшинството гласове на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, когато Съюз на демократичните сили 7 пъти му изиска избор на съмнение, най-после през 1994г. Българска социалистическа партия завоюва изборите и сподели – „ Ние не сме управлявали, нямаме нищо общо с държавното управление на Беров ”. Това, обаче, го знаят хора с опит, които са сърбали тази попара. А тези момченца, които са учени – недоучени, с обучение, само че с цялостно неявяване на политическа просветеност, могат единствено да създадат пакост на страната, нямайки памет за всичко, което се е случило в България през тези години. И ме е позор да виждам, че има хора с глави на раменете си, които могат да поддържат приказки и мечтания на Асен Василев и на Кирил Петков, тяхното безконтролно държание. За тях го разбирам, тъй като те са такива, не инцидентно техният политически татко Румен Радев ги назова шарлатани. Защо интелигентни хора, претендиращи да са продължители на демократичните обичаи, могат да лапнат същата тази въдица, аз не мога да схвана!
Дано политиците с опит в 49-тия парламент да стигнат до диалози и съгласие, които са нужни за кабинет?!
Дано!
Г-н Михайлов, по какъв начин оценявате политическата обстановка у нас след изборите?
Резултатите от изборите демонстрират, че безсмислено загубихме две години в опити и следващи избори, вместо да има държавно управление на тези, които са заявили в своите стратегии тъй наречените евроатлантически полезности – да бъдем предан и предвидим сътрудник в Европейски Съюз и в НАТО, да помогнем на Украйна, която е нападната от Русия, да вървим към еврозоната, където трябваше да сме още преди една година, да влезем в Шенген, да модернизираме страната си и така нататък
Ако сред партиите, които са записали тези правила и цели, има диалози и съгласие, би трябвало да ръководят дружно. Вместо това виждаме още веднъж, съгласно мен към този момент не инцидентно, предпочитание на едни политици, които се вършат на доста чисти, да продължат служебното ръководство на Румен Радев. На предишните избори можеше да се допусне, че не е умишлено, само че в този момент те осъзнато дават това ръководство на президента Радев с всички опасности за българската страна. Това, което е изключително цинично, е, че желаят импийчмънт, откакто преди този момент те са го избрали. Защото импийчмънт на президента е де факто сформиране на постоянно държавно управление, което ще отнеме от ръцете му всички властови позиции, които Радев овладя посредством служебното държавно управление. Ако има формирано постоянно държавно управление, президентът ще би трябвало да извършва отговорностите си по Конституция, както го правеше първите три години – ще открива конгреси, ще върви на представителни визити, ще чете слова по време на националните празници и Нова година и ще продължи да желае свалянето на глобите против Русия. Той това правеше първите три години. После с помощта на тези, които последваха вдигнатия му пестник през 2020г. и сега саботират съставянето на държавно управление, той получи цялата власт. Сега те се сърдят на някого, а би трябвало ние да се сърдим на тях, тъй като те са повода Румен Радев да упражнява властта, те са повода да не се извършва Планът за възобновяване и резистентност, да няма доходи в България. Надявам се най-сетне на това да бъде комплициран край.
Нещо повече очевидци сме на една огромна нечиста сделка, че Бойко Борисов извивал ръце, тъй като споделил, че няма да поддържа бюджет, в случай че няма постоянно държавно управление. Азбучна истина е, че бюджетът на една страна е ангажимент за нейната политика освен за настоящата, а за идващите три години, тъй като бюджетът се прави на база три годишна прогноза. И този, който ще приема бюджета, би трябвало да се ангажира с осъществяването му, а това може да е единствено постоянно държавно управление. Не може въобще да се прави бюджет - това е все едно съседите да ви създадат бюджет какво вие да вършиме във вашето домакинство. Няма по какъв начин да се случи сходно нещо.
И какво е това бързане Народното събрание да се събира преди Великден?!
А по отношение на Страстната седмица аз мисля, че е по-добре да има изясненост още преди Разпети петък, в сравнение с тъгите и догатките да продължат по време на измяната в Гетсиманската градина, разпъването на Христос и неговото възкресение по-късно.
Има ли български президент след измененията, който по този начин да „ преяжда ” с власт, както актуалният?
Аз не си припомням български политически сили, като Демократична България и Политическа партия, които по този начин да тъпчат с власт гушата на президента, както се угояват гъски. Защото не той преяжда с власт. Той не си е взел никаква власт. Дават му я тези, които не желаят да упражняват властта. Не би трябвало да се сърдим на Румен Радев. Той е подобен, какъвто е. Ние знаем какъв е той от момента, в който се появи като претендент президент по тъй наречените проект на Решетников. Ние знаем какъв е той от първото му служебно държавно управление, когато беше подготвен да загърби договорката за самолетите Ф-16 и да купува Грипени без въоръжение и без системи, които по-късно отново трябваше да се купуват. Ние знаем какъв е президентът Радев от предизборната му акция, когато в дебата той сподели – „ Какъв да е Крим, съветски е! ”. Ние го знаем това. Тези, които сега не престават да му подаряват властта, би трябвало също да го знаят. Те знаят всичко, което изброих, само че гласоподаваха и го избраха отново, и се снимаха на неговите предизборни плакати с надпис – „ С Вас сме, господин Президент ”. Аз не мога да се дразня нито на Румен Радев, нито на целия негов екип от съветници, нито на неговия Инициативен комитет, който го издигна, а вътре имаше 27 сътрудници на Държавна сигурност. Те са ясни, най-малко за мен. Защо не са ясни за тези, тъй наречените „ умни глави ” и „ единствени демократи ”, които две години ни разиграват, аз не мога да схвана. Не мога да схвана и нахалството на същите тези хора, които потеглиха след юмрука на Радев през 2020г., а в този момент громят с обидни квалификации 100 или 120 индивида, които написахме зов към политическите сили да се сформира постоянно държавно управление, с цел да не се продължава този рисков курс, който може да извади България от геостратегическата й орбита.
Именно тези хора с цялото си „ красиво ” говорене, де факто, подвигнаха за тези три години процентите на Политическа партия „ Възраждане ” тройно и в този момент още веднъж вършат същия опит – тропат с краче, като Асен Василев, че няма да вършат държавно управление, с което още повече ще се засилят позициите на Политическа партия „ Възраждане ”, а това изобщо не е безвредно за страната.
Може пък политиците да стигнат до концепцията за експертно или програмно държавно управление?
Няма експертно или програмно държавно управление, както го назовават. Има държавно управление, зад което стоят избрани политически сили и поемат политическа отговорност. Защото през есента на 1990г. резултатите от държавното управление на Димитър Попов с специалисти от Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия - преименуваната Българска комунистическа партия, са такива, че непопулярните решения бяха трансферирани на Съюз на демократичните сили, а не на Българска социалистическа партия. Същото се случи и при държавното управление на Любен Беров. След две години на власт на това сякаш програмно държавно управление, определено с болшинството гласове на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, когато Съюз на демократичните сили 7 пъти му изиска избор на съмнение, най-после през 1994г. Българска социалистическа партия завоюва изборите и сподели – „ Ние не сме управлявали, нямаме нищо общо с държавното управление на Беров ”. Това, обаче, го знаят хора с опит, които са сърбали тази попара. А тези момченца, които са учени – недоучени, с обучение, само че с цялостно неявяване на политическа просветеност, могат единствено да създадат пакост на страната, нямайки памет за всичко, което се е случило в България през тези години. И ме е позор да виждам, че има хора с глави на раменете си, които могат да поддържат приказки и мечтания на Асен Василев и на Кирил Петков, тяхното безконтролно държание. За тях го разбирам, тъй като те са такива, не инцидентно техният политически татко Румен Радев ги назова шарлатани. Защо интелигентни хора, претендиращи да са продължители на демократичните обичаи, могат да лапнат същата тази въдица, аз не мога да схвана!
Дано политиците с опит в 49-тия парламент да стигнат до диалози и съгласие, които са нужни за кабинет?!
Дано!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ